Носи се лек, едва доловим лъх на лавандула,
нагрята от юнското слънце,
в долината, през средата на юни е така,
гюлът отдавна вече е течен,
земята трепери от жад, ...

И тази нощ е пълнолуние,
отново в мен пълзи тревога,
докрай опънати са струните
и чух мотив от зла прокоба...
Настъпи нощ на пълнолуние – ...

Вуйчо ми се завърна от казармата с татуирано море на гърдите си,
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето, ...

Пианото, толкова дълго бе мълчало,
недокоснато, самотно,
усетих как душата му крещи,
точно като моята,
тихо, уязвимо, ...

Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри ...

Да! Цял живот кафето ми горчи.
Добре дошла! Говорим, а мълчим...
Поглеждам те с пресъхнали очи,
не плача. Не! Проклет цигарен дим...
И шалът бял, като дочакан миг ...

> Казаха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
>
> Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет. ...

НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината. ...

на Надето (Patrizzia)
... и на душа съвсем не случих, а падна ми се игленик...
Надежда Ангелова
Постой минута – пет... Сварих кафе
и по цигара да запалим двете. ...

Като бич изплющя диагнозата.
Стана тихо край мен. Непривично.
Заприиждаха сънища грозни.
Жива бях. Но различна.
И смирена – зачаках ремисия. ...

Бяха женени от петдесет години, но още я виждаше като девойката, която обикна. Неговото момиче с топли кафяви очи, които винаги го гледаха с възхищение. С дългите коси, сплетени на дебела плитка и длани, губещи се в ръката му.
– Лека нощ, булка! – въздъхна старецът и прегърна жилетката ѝ.
Само това ...

Иди си сега!
В сърцето ми също те няма!
От онзи скъпернишки сняг
заледил се е пътят към мен!
Безсмислено ринеш ...

– И днес мина...
Каза през дълбока въздишка, докато облягаше мършавия си гръб на елегантно-кафявата облегалка, стърчаща, като разпятие от ореховия стол.
Изпъна кокалести пръсти по дължината на хилавите си бедра и зачака, а погледа му, един измъчен се разхождаше бавно из хладния бетон, като от време ...

Благодаря ти, бе последната ти дума,
промених се, но, повярвай ми, с причина.
Нима забрави всичко толко бързо,
навярно имаш някаква причина.
Забрави ли за болката в моето сърце? ...

Понякога съм тъжен, защото остарявам.
Понякога не спя, защото не забравям.
Понякога се вглеждам в нощното небе
и чувствам се тогава наистина добре.
Понякога ви мразя, защото сте такива, ...

Песен пеят пъстри птици,
в куп събрани на черница,
а отдолу две лисици
легнали са на тревица.
Слезте долу, мили, сладки, ...

1. Вечерта навън
отвътре те навява,
слабост сеща гръд, сърце.
Жално ти е за зората,
га милно Слънцето изгрява. ...

БРАТКО
Бурният вятър отвя далече сълзите ти.
Отливът отнесе страданието завинаги.
Мъката огнена първо взе очите ти,
а после и теб в последните мигове. ...

Хвърли ми залък – любов го наречи,
прескъпо ще ми струва този дар
и опакована в страдание ми я връчи,
да бъде тя болезнена като шамар.
Грижливо с панделка я завържи – ...

Бъди ти за мене опора стабилна,
аз тиха ще бъда постеля,
за мен ти зората на светлия ден –
аз пристанът нощем последен!
Покори ти за мен планини и реки, ...

– Къде си тръгнала в гората,
Червена шапчице, сама?
– При баба ми, че тя, горката,
лежи болнава у дома.
За бъбреците уморени ...

Още щом го видя да влиза в сградата от прозореца на кабинета си, отец Стайнов знаеше кой е. Сърцето му заби в накъсан, неравен ритъм. Никога не беше забравял тази висока, лесно запомняща се фигура, тъмния, като че ли от рождение безрадостен поглед. Познаваше го от преди четиринадесет години, когато ...

Седиш, чакайки поредното писане или звън от някого, но той вече не те дири.
Седиш отново отчаян и търсиш го за едното "Как си?"...
Просто защото имаш нужда от него, но той явно от теб вече не...
За к'во си му? Нали му помогна за сложното нещо.
Заблудата останала в теб, че той ти е верни авер за няко ...

Днес ме инжектира новина
и попаднах в шоковата зала.
Тръпки ме побиха, хладина
за виновност, пипала подала.
От екрана, сдържайки сълзи, ...

Стоте години самота не са достатъчни за да ме върнат
обратно в руслото на така наречения мой живот.
Дори със сетни сили света с крака на горе да обърна,
не бих могъл отново да почувствам истински любов.
Дорде тече реката на живота и хвърля пръски в оня водопад, ...

И ето – тръгнах.
С едно парче дърво и с два пирона,
с една раница остаряла,
в която сложих моето "АЗ"
С безброй планове, вини и грешки, ...

Една китара пак със свойте трели
оглася тъжно вътрешния двор...
И лястовиците дори са спрели
да водят своя лястовичи спор.
Притихнали, прозорците отсреща ...

часовникът неуморно тиктака
времето неспирно върви
влакът и той трака трака
и отнася нашите души
осъзнаваме че е вече късно ...

Глава пета
За любовта /пак ли, бе!/, за интелекта и съотношението между физиката и акъла, за Страшната планета Земя на най-дребните джуджета във вселената
И така – след няколко минути тримата бяха навели глави към капсулата, много старателно дишащи настрани… А за кихане дори не смееха да помислят…
В ...

Проклет да бъда, извинявай!
За болката и тези тежки думи.
Да обичам себе си не се научих,
обичам само теб – прости ми!
За това че вече няма начин, ...

По изгрев любовта ми беше трепет –
вълнение, родило се в мига,
когато слънчев лъч едва прошепнал
„Обичам те…” на ледена вълна.
По пладне любовта ми беше огън, ...

Било модерно днес без рими,
да се пишат стихове любими.
Тъй ми каза приятел стар,
мой отдавнашен критик – другар.
Как без рими? – питам аз. ...

Обичайте... Обичайте до гроб!
Бъдете щедри, но и скромни.
Макар, че тръгвате със празен джоб,
земята тук ще Ви запомни.
Защото тук от Вас остава знак: ...

От тази тишина не става нищо.
Пропуква се отвътре. Като чаша,
в която няма вино, а въздишките
се гонят като призраци.
И скачам. ...

Като сантиментална натура все съм се заслушвала в славеевите песни и чуруличканията, а не в кукуригането и магарешките ревове. И затова допреди няколко минути наивно вярвах, че петлите кукуригат на разсъмване – нали така и по приказките пише, и по всичко, първи петли и т.н.
Та кибя си тука аз, в пок ...

Кошмари, мечти и РАНИ
Участвал ли си в състезание,
не смяташ ли, че е време да пренебрегнеш егото,
защо ти е да си победител?
От кога разговорът се превърна в интервю, ...

Ти ли поиска роб на тишината,
че в кулата си тъй ме нарисува?
Короната на тиха необятност
дали ми стига, за да съществувам?
Такава ли си ме представяше? ...