Отворих очи в странна тишина. Часовникът не беше звънял. а аз бях будна?! Е, да! Неделя е! Няма да ходя в холдинга. Обещах на майка си да остана вкъщи и да подредя мазето.
Денят обещаваше да бъде хубав. Късна есен е, ала слънцето се бе подало, усмихвайки се весело на света. Дърветата смирено се бяха ...

Вярата ще се роди
На мен ми стига,
че винаги ми казваше обичам те
в душата ми е топло,
но сърцето ридае безутешно. ...

ЛЮБОВ и вѝно -
същности нетленни и
благословени
ЛЮБОВ и вѝно -
същности небесни и - ...

От валежа закапа надежда.
По студа се разтече сълза –
а светът моделирал е прежда
от гърба на сънлива роса.
От небето злокобния тътен ...

Ти идваш като кръстница вълшебница,
но носиш лък на купидон,
душата ми направи пленница,
в сърцето ми заби пирон.
Накара ме безумно да се влюбя, ...

I глава
Кристина Иванова бе младо 22-годишно момиче, което живееше в малък провинциален град. Бе дребна на ръст, със светлокестенява коса, зелени очи, приятни обноски. Беше много упорита в справянето на задълженията си в университета. Обичаше академичната среда в Пловдив, контактите, които бе създал ...

Заедно срещахме несгодите, докато някои от нас не започнаха да ги създават!

„Те са неверници, убийци, злодеи!“
„Те се опитват да ни завладеят, да ни подчинят, да ни превърнат в роби!“
„Убивай!“
„Отмъщавай!“
„Прочиствай!“ ...

След бурята, която връхлетя бреговете на Еос и бушува през цялата нощ, на зазоряване вятърът утихна и дъждът спря. Изгревът разпръсна лъчите си над океана и той задряма в безмълвна медитация. Ако го нямаше лекия ветрец, който къдреше водната повърхност с едва забележими букли, океанът би изглеждал н ...

Почекај лето
почекај кај моите сандали од песок и сонце
почекај ќе дојде есента со кочии од дожд
за да отвори пат за зима
за да го вдишам студениот воздух на декември ...

Сънят е малък живот
Живот, който не изживяваме
Живот, който виждаме само нощем
Живот без граници
Живот нереален ...

В един малък селски град,
кон закусва с мармалад.
Крава порка си на бара,
палнала една цигара.
Патка води на пързалка, ...

Думите му
се отпечатват на бузата ѝ.
Ръката му
ги следва понякога,
но не за да погали. ...

Притворила очи ме призови.
Наяве твоят зов да ме сънува.
И в чувството мигът ще улови
един роял, решил да ни векува.
От изповеди всеки тон трепти ...

Бъди ми бяла роза! И блести,
когато те прегръща светлината.
Очите ми лъчисто освети
с най-приказните тайнства на жената.
Утроба и молитва. Път и знак - ...

Поглеждам те. Очите ти лукаво
се взират в мене, докато мълчиш.
И нека да си кажем тук направо:
с грима си няма да ме заблудиш.
Умора от зениците наднича ...

Дом е мястото, в което може да си сам,
но да не се чувстваш абсолютно самотен.
Ти си къща без прозорци,
нямаш минало и бъдеще.
Мебели и патос липсват. ...

Защото в този свят случайност няма ...
Аз, неслучайно в тебе се откривам!
Намираш се и ти в мен, и двама
делиме делник...
Мисли провокирам ...

... не ти ли се е случвало понякога
да се усетиш в мрежите на паяк
и Сивото в деня ти да те впряга
в хомота си (а впрегнат как да бягаш?)
да ти се струва всичко е без смисъл ...

РЕШИХ ДА ТЕ ПОПИТАМ, ЧИТАТЕЛЮ
От известно време се опитвам да проумея един факт. И не мога. Честна дума, нямам си на идея коя е причината. Затова реших да те попитам, уважаеми Читателю на сайта „Откровения”. Единственият ми разказ, от всички публикувани в „Откровения”, който няма нито един коментар ...

16.
Говореше на чист американски – дори без английски акцент, какъвто притежаваха мнозина в колонията Европа...
Джон и Майкъл скочиха, Нийл се извъртя от поста си до малкия прозорец, Гарбър и Колинз заизмъкваха пистолетите, жените се опитаха да се скрият зад купчината ръждясали някогашни мебели...
- ...

Твоят поглед е вселена,
твоят лик е тих безброй,
в теб откривам висш покой
и копнежност споделена.
Ти за мен си вечността, ...

На одеялото във сивотата мокра
завих се, в този ситен дъжд.
Вали навън и става кална лова...
Ще понеса и туй! Нали съм силен мъж?
Вали дъждът и на целувката изтрива ...

Преплетените пътища потъват
в най-тъмната, безжалостна мъгла.
Душата ми е впримчена във тръни,
пораснали от болка и от страх.
И в този миг, когато става черно, ...

Смъртта е тайната, която
за живите е предразсъдък.
Зад границата на земята
витае неизвестна бъдност.
Там диша тиха вечност. ...

Терзанията на Славомир Европейски
Мъка! Голяма мъка беше налегнала Славомир. Нападна го нахално, обзе душата, телосложението и взе да му избива на физиономията. Ходеше като един страдалец след средновековна инквизиция, гледаше като зомби и ако се сещате за други страшни неща, Славомир ги преживяваше ...

Написах едно писмо... До теб...
Съжалявам, но почти умрях, докато чаках... Казах – ще пиша само, когато почнеш смъртоносно да липсваш... И е така... Морето е красиво, без вълнение, ухае на водорасли, чайките крещят името ти... Няма те... А в мен се промъкват студът и самотата, и колкото и да вярвам, ...

...катинари и храна
Времето продължаваше да е приятно и топло, а на моменти направо горещо. За мен жегата обаче в същото време се явяваше и благодат. Когато силно ме напечеше слънцето или започвах да чувствам умора, просто отбивах в страни от пътя при първата подходяща сянка. Пейзажът продължаваше д ...

Когато от влюбеност вън засладнява,
и всеки, понесъл бонбони и плюш,
подтичва задъхан в посока към някой,
усмихвам се, вярно. Но само науж.
Измислено бързам в синхрон тротоарен ...

Налей ми вино, мамо –
старо, отлежало,
от онова, направено с
любов от дядо.
Налей и нека ме опие, ...

Не искам да знам къде си.
Не искам да те имам пак.
Във черна дупка ме отнесе,
едва изплувах от онзи мрак,
който във вените ми вля, ...

Живя редовно - както се полага
на средностатистическия мъж.
Единствен път на булката избяга.
Не може да не кръшнеш пък веднъж!
Един след друг изнизаха се дните ...

Заспивай ти във нейните прегръдки,
а мен приспива ме и мъчи самота,
два стиха надпреварват се със глътки
допивам винена бутилка от деня
която заедно със теб споделях ...

Събудих се много рано,
някъде към четири-пет.
Тишината облегна се на моето рамо
и аз и прошепнах: Привет!
Навън още властваше мрака, ...

- Лельо Меркел, где така?
- Бързам Бойко, ще крада.
Ти защо се още маеш,
с европейци си играеш?
- То така изглежда, лелче. ...

не ме прахосвай
не ме оставяй
да си друг не пожелавай
никога с лъжи не ме венчавай
да си искрен продължавай ...