Contemporary authors work: literature, music, art etc.
390.7K results
Пара гнедых (часть 5)
🇷🇺
Всё православное население крестьянской страны дышало новым урожаем земли, и совершенно запуталось в расовом отборе великого рейха.
А фашистское железное правительство уже высоко подняло палку своей власти. Сила против слабого – главный закон человека из западающего солнца.
Когда захватили Бессараби ...
Ще се срещнем в тъмнината пак,
от страст взаимна в нас пропити,
там, в нощта, под звездния капак,
от чужди погледи далече скрити.
Ще ме погалиш, нежно със ръка, ...
Ловът беше в кръвта му. За него това не бе просто хоби, беше начин на живот. Алекс обожаваше тръпката от преследването, тичането с кучетата, надмощието над плячката. Истинско, първично удоволствие. Жена му в началото се цупеше, но после свикна с редовните му отсъствия. Сега беше с него на вилата в г ...
Името ми не е от значение нито миналото ми. Важното е, какво правя сега. Бях на 18, когато започна всичко. Гепих една стара Лада, която едно семейство беше оставило по случайност със включен двигател парркирана край един супермаркет в Люлин, помогнаха ми да я превърна във такси и така със това импро ...
12 януари, 2015
Хоризонтът се бе нажежил до червено, заради залеза на Слънцето. Високите облаци сякаш се бяха запалили. Очертаваха се страховитите силуети на далечните зъбери, които пробождаха огнения небосвод. Наблизо пък се виждаха реки, пронизващи степта, на което иначе се бе образувало ледено ез ...
ПАЗАЧ
Той пази. Дебел е, коремът му виси. Има пистолет в кобур, коланът е кафяв, кобурът – също, а стърчащата дръжка на оръжието лъщи. Каза ми да мина зад огражденията.
Загледах се. Огражденията представляваха една опъната найлонова лента, украсена с жълти цветове и надписи, които не разчитах. Беше ...
Обичта на майка – каква е тежка болка!
A обичта на едно порастнало дете в неволя?
Прощавай, мамо, че искам по свой си начин да живея,
А този начин за теб е непонятен!
Обичам те и искам с теб да остарея! ...
Измъчват ме и мисли остарели,
изплували във моята глава.
А болките във мене не са спрели
и движа тялото едва-едва...
И ме раняват всички без пощада ...
Няма перфектен сезон за живеене.
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.
Трудното винаги е само отгоре. ...
По пясък със смърт заразéн...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи. ...
Мъкна живота в коралова нѝша.
Меко пових го в тънка хартия…
Плаче. Изтрих го. Зърнах авлия*.
Слънцето грее. И пее, и диша.
Устните светят, а тялото крета. ...
Някой дали знае колко съм малка!?
Мога под прага на пръсти да ходя,
само за входния вятър е жалко -
той ще копнее да тича по пода.
Аз ще му преча, а той ще ме блъска ...