Кой си ти бе
мишко с вратовръзка?
Май забравил си мотиката.
Май забрави
селото ...

Лентата на нашия филм
Отрязах по средата,
Защото
Знаех края
и не исках да го гледам пак. ...

Ако влезеш в Душата ми сега
Когато горко заридае
таз тъжба що ми е в душата,
и лудост като атове се разиграе –
Демоните слизат за разплата… ...

До къщата бяла, ей там на брега,
където прибоят изпраща вълните,
мержее се фигура, брат на зорите:
старик белобрад е, с превита снага.
Из пясъка рови с треперещи пръсти, ...

Имаше някаква красота и в същото време някаква странна напрегнатост в това пътуване. През цялото време – от излизането от квартирата им в Прегин, за да отидат до едно от летищата в Лос Анджелис, откъдето да хванат директния полет за Москва и от там самолета за Якутия - Едуард и Луиза се чувстваха зл ...

Ти и аз се срещнахме. Въпреки всички отклонения, успяхме да открием своят път, водещ ни един към друг. Един такъв миг, една такава реалност беше изпълнена с носталгични спомени. Времето беше спряло - ти стоеше пред мен, еднакво различен. Аз отново те открих.
Срещнахме се някак шеговито. Ти подаде ръ ...

На ......
Земята не ще да престане...
край слънцето да се въртú...
тъй както не ще да престанеш...
да вярваш, че всичко блестú... ...

Кажете на съседа: Добро утро!
Питайте го как е, всеки ден!
Повтаряйте процеса всяка сутрин.
Човек за блага дума е роден.
Ако съседът ви, не отговори, ...

Този миг е жесток и мирише на кръв от девици.
Рикошира вината и удря ту в теб, ту у мен...
Знай, не си нито бог, нито аз съм езическа жрица –
днес съм хищен чакал, не дебни ти за жертвата в плен.
Ще си браня честта, както майка си брани децата – ...

Прозорецът е затворен
и бял черен и пердета няма
и вратата е затворена както винаги
и бяла черна, а на нея закачен е лист:
"Стопанката на люлинската стая ...

ХVII.
Леле, три глави настрани мръднах. И нещо разказът стана сантиментално-мемоарен, вместо планираната шантава веселост.
Поради което се налага да се върна в оная заран.
Защото си беше вече заран – слънцето надничаше с половин око, нейде тракаха каруци, бръмчаха двигатели, народът се надигаше, за ...

Старият ерген вкъщи се прибира,
уморен палтото на дивана мята.
На масата присяда с чаша бира,
глава подпрял се взира във стената.
Сърцето му плаче за домашен уют, ...

Ще те обичам всякак, даже
под булото на срам и грях.
Знам само – ти не си продажна
и звън на ангели е твоят смях.
Така ми каза и целуна ...

Душата под възглавница ще скрия
сърцето ще оставя на перваза
дъжда, кръвта му да измие
а после го сложи във ваза –
цветя, в която може да поникнат ...

Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.
Гладни за хляба са живите. ...

Баба Зима на земята пухкав сняг натрупа.
Зимен сън заспа Мецана в топлата хралупа.
От комините се вие пушек към небето
и под снежната покривка тихо е селцеето.
Някъде във планината вълк самотно вие. ...

> Сълзите ми повикаха дъжда,
> лицето ми повехна като цвете.
> Дали в мен ще залича срама?
> Навлякох си гнева на боговете.
> В душата ми бушува ураган, ...

Денят те нарече Мария.
Облече очите със плам.
Следите по бялата шия,
остави със думи и длан.
Мария е дива, красива. ...

ОТКРАДНАТИ СТЪПКИ
Росица Чакърова
Като нежна тревичка се люшка
уморената моя душа,
завъртяна от силни вихрушки, ...

С чаша червено вино в ръка тя
стои. Изведнъж в
тишината на уютния и дом, дочу
някой да почуква на входната врата,
тя стана и тръгна пръсти, за ...

Еден ден ќе ме бараат
и нема да ме најдат
зборовите ќе бидат снегулки
под моите чевли
а сепак нема да го погазам ...

Родино, извезана си под Млечния път,
където погледа се взира в звезден разкош,
нашепвам тихо твоето име, а сърцето се
изпълва със звезден благослов!
Записана си в летописа на времето... ...

Едно мъжко момиче
изхвърли в реката
всички мъжки капризи.
На брега една лира припява,
облича деня в слънчеви ризи. ...

Нанасяше удар след удар...
събаря ме пъти безброй...
но винаги сила намирах...
изправях се все на нозе...
Но ето... врата ми ти сграбчи... ...

Нищо нямам,
никой съм,
няма какво да ти предложа,
нямам злато,
нямам и пари, ...

На А.
Защо ли тебе не можах
за нищичко да те намразя?
На всички бури устоях,
като зеницата те пазя. ...

Ще бъда до теб
дори да си птица
точка в небето
въздушна частица.
Ще бъда до теб ...

(...) за всичките тъги ще отговоря(...)
Станислава Немска
Не, няма да те питам за тъгите.
Без отговори. Сгънати в похватност.
За писъка стаен, подмолно скитащ, ...

Колко иронично е, драги,
мразехме се
ревнувахме се
обичахме се
но никога по едно и също време ...

Аз българче съм, думи кратки,
но обич светла грее в тях,
на мама ласките тъй сладки
и моят звънък, детски смях.
Аз българче съм, тъй обичам, ...

Когато се влюбя
котка съм дива,
на огъня ставам сестра.
Пожарът в очите ми
така ми отива, ...

Тя е целият живот
Началото и краят
Думите
в
душата и сърцето ми ...

Събуди се рязко... не трябваше изобщо да заспива. Не разполагаше с телефон или друг вид аларма и макар да осъзнаваше реалния риск да закъснее за работа си поспа. И така, младият мъж изскочи от леглото със светлинна скорост и изследва чистотата на лежащите по пода дрехи, майсторски използвайки единст ...

Аре стига, бе! - 16
Както и да е!
Бъркам в портмонето и изваждам банкноти.
– Маме, – поглежда ме Диана. – Не пътувахме дълго... не са ли много петдесет кинта?
Не отговарям, вадя петдесетарка и тръгвам да му я подавам. ...

Раят е тук, тук на Земята!
Раят е това, което обича душата!
Раят е вътре в мене самата,
живея и за тялото, и за душата!
Не живея по книги и правила, ...

Топят се в мене мъжки сили...
Бледнеят образите мили.
Дори и по корем да лазя,
и съвестта си аз ще пазя.
И в мислите ми, още свежи, ...

Малките неща
Малки камъчета са онези,дето
преобръщат и кола на равно...,
а в живота, малките неща, където
правят сладкото горчиво и отровно!! ...

НА ВРЕМЕТО
Аз преди време бях в Иран
и там разбрах, че с мои думи,
от тия хора бях разбран...
И те небяха малка сума! ...

Тече безспир река Марица,
от векове под синьото небе.
Сребриста, мълчалива птица,
лежи в тракийското поле.
Край нея дните преминават, ...