Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...

Лиска, нашата колежка,
юрна се любов да среща,
бръмнало ѝ бе в главата,
огнени стрели да мята.
Вечерта преди неделя, ...

В незапомнени времена са живели...
Богове, казват, били.
На Земята наша се спрели
И започнали свойте войни.
Всеки създал свои хора. ...

Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Гра ...

Каталавено*. Днес разбрах,
защо кръвта така ме вика
към този пуст, потънал в прах,
далечен бряг на Халкидики.
То ксеро**. Вече знам. ...

въздишките по
изяществата - явно -
все по-дълбоки

Велик е този ден, в който боядисваме душата.
Първо с цвят червен - за да затуптят сърцата.
После глътка от синьото небе ще напълни дробове.
И тогава всички други краски ще разстелим, като килим -
върху кафявата земя ще нарисуваме цветя. ...

Учебната система
- Поле, кръв кокали, меса.
- Що е това?
- Да, война.
- И всички стихотворения свързани с това, ...

Бяла жена в черно облечена,
тихо във храма се моли.
Бяла жена - на Бога обречена,
минала през труд и неволи.
Потърсила Бога - той я избрал ...

We're caught in a trap
I can't walk out
Because I love you too much baby
Why can't you see
What you're doing to me ...

6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...

Те в някой ден ще дойдат като птици
с доплували през времето ята...
Ще трепне нещо скрито във гърдите -
нима е още жива любовта?...
И ще нахлуе шепот в тъмнината... ...

Къде си останала моя любов,
погубена в старите спомени тежки,
когато се върна за теб не готов,
очите ми леят сълзи нечовешки.
Къде са останали твоите дни, ...

И те ли като мен са болни, мамо,
и им е забранено да излизат?
Навярно сняг по двора са кълвали
и зачервено гърлото боли ги.
Недей ме лъга, че на юг ...

Какво е лудостта, освен стаена
сред мислите ни лепкава смола?
Материя, в душите наслоена
от шлаката на Земната съдба.
А всеки я докосва таз отрова ...

Той ме предаде, а ти защо...?
Смяташ ли, че малко ме болеше?
Вярвах ти! Но ти ме нарани.
Аз те чувствах
толкова близко до сърцето си. ...

Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...

- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща ...

3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...

Посечете ръцете ми с клетви!
Тези мръсни и хищни ръце,
от години орящи из кофите
на доброто ви битие.
Ненавиждам плътта им напукана, ...

Не съм поет, аз просто пиша кратко
и влагам вътре цялата душа.
Не знам дори, дали съвсем е гладко –
написаното с моите слова.
Но чувствам, нужно ми е да го правя, ...

Деца на Бога сме,
от обич сме родени.
Кръвта на Бога
тече във наште вени.
На кръста прикован ...

Милиони рози няма да цъфтят...
Милиони надежди на дъното
на океана ще потънат.
Милиони искри в сърцето
ще умрат и за милионен път ...

Векът е... двадесет и трети.
Пътуването - с виртуален ум.
Наоколо - пустиня черна.
Земята - преживява Еко-бум!
Човеците,които оцеляха, ...

Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...

Мислех че този ден скоро, няма да дойде.
Деня в който искам всичко да свърши...
Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...
Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде с ...

Тези дни са отдавна живяни,
тези дни са отдавна били.
Незарастващи кървави рани,
неизплакани мъжки сълзѝ.
Идат там уморени кервани, ...

Living to the fullest expression of Being,
Entwined with Death in meaning,
Glimpsing the phenomena of potential,
Surfing on a spiral inferential
With wings not yet manifest, ...

Предчувствам
несломимата екзалтация
на лятото...
Там някъде където
вълните на морето ...

В очите ми вълни се плискат.
Високи, бурни или пък кротки.
Затворник е морето.
И не иска
да срещне бряг. ...

Денят се влива във нощта
и слънцето потъва в кръв.
Луната пали си свещта
и висва на небесна връв.
И сякаш слънцето гори ...

Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...

Стоя и не правя нищо –
няма никой.
Захласната съм от любовни трепети –
няма никой.
Разкъсвам се от болка – ...

По този път мирише на тъга
и стъпките се чуват като ехо
от нещо несъзнато досега,
но винаги отекващо в сърцето.
По този път се ходи в самота. ...

***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...

Какво човек е без душата,
какво е раждането без плача?
Какво е мъка без сълзата,
какво смъртта е без тъга?
Какво е пролет без цветята. ...

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.
И в него тя да излекува ...

Още капчица вяра ми дай,
Боже Свят от високите сфери!
Всеки път е с начало и край,
а пък моят – от немощ трепери.
Още ден в Твоя Дух да съм жив, ...