До теб ми е възможен всеки полет
в свещените предели на очакването.
Не ме завивай — да останат голи
перата на посоките изплакани.
Всевишните слова ме нараняват, ...

Тихо тя дойде в нощта
и ни изпълни с топлота!
Донесе надежда за идната година,
та така и до амина!
Да бъдем всички по-добри ...

В кръчмето до нас запознах се
с възпълен човек – на години,
с брада, бил пътувал навсякъде...
Премеждие той сподели ми:
- След път денонощен из преспите, ...

Борса за човешко месо
/синопсис за късометражен филм/
По улицата препуска велосипедист. Той е със слушалки на ушите, слуша музика и язди велосипеда си. През рамото му е преметната черна чанта. Велосипедистът влиза в Борисовата градина и приближава към езерото с лилиите.
На отдалечена пейка е седнал ...

Виждам среднощен мост в луна огрян
в небето между облаци прострян.
На него съм облечен в бяло,сам.
Стоя в средата и гледам
хора се тълпят от двете му страни. ...

Като клада запалена е блеснала сцената!
Гладни погледи са вперени в нея.
Като гладиатор, на арената
артистът сам излиза да пее,
да изгаря, да кърви, но да се смее! ...

Стрина Ернестина се измъкна невредима след двучасова безмилостна битка в Джъмбо. Закупи жизнено необходимото за семейния уют лилаво джудже за 3.40 лв., което поразително напомняше на прасенце - касичка. Придоби и метличка с пискюл с идеята да я забоде посредством гвоздей над репликата на Дега в кори ...

Со сето време ти зборувам
Има мигови кога се оддалечувам од се` -
се до средината на разделбите
и животот што одминува -
доволно далеку, ...

Във тази нощ в която тихо чезне
Луната златна в черното небе
посипа се от облаците сняг...
Студът прегърнал капчиците влага
танцуващи въздушния си танц ...

Година след смъртта на гроба,
поднесох в твоя памет цвете,
сега в майчинската ми утроба
едно момиченце расте.
На болката от твойта липса ...

Нощта покорно се снишава.
А небосводът грей висок.
И някак си по-светло става.
Във яслите се ражда Бог!
Ликувайте! И почетете ...

Црнокосите го вртат светот
затоа што се најбројни
затоа што сакаат вистински
затоа што ѕвечкањето на нивните чевли
потсетува на годишните времиња ...

Умът И с едно на нула води,
желанието И го оспорва.
Мангото не е сладко,
мисълта за мангото е сладка.

Челядта сърцата ни сгрява.
Единайсет е. На прага на
святата нощ,
той отново се ражда –
Исус, не сред лукс, а ...

ДЕН
През мъглява синева слънцето огрява
заснежена равнина.
Едва улавяш тих ветрец да си играе
със заснежени клони. ...

Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.
Ежедневната ми сива мъка ...

"Баща" е съдба. Не на всеки понася...
Роман недовършен за нощи безсънни -
копае по че́лото старчески гънки.
И трудно се пише на маса.
Ти само си знаеш що чаши напълних ...

Студено е без мъжката ти длан
и леден вятър е засвирил,
в очите твои не блещука плам,
косите ми докоснал си насила.
Студено е без мъжкото ти рамо, ...

350. Светлината дава живота, а мракът дава причината за него.
351. Ако някой заяви, че няма нищо по-сладко от любовта, то най-вероятно този човек никога не е вкусвал компот. :)
352. Не вярвай сляпо...
Съмнявай се!
353. Лесно е да мечтаеш. Трудно е да прецениш. ...

Небето — седемцветна пелена —
графично ми представя тази есен.
Как искам всеки щрих да запленя
в неравена битка, дълга.
Ала честна! ...

От ден, два, а може и три
ме емна някаква зараза,
паметта ми се изтри,
умът ми табула е раза!
Виждам вкъщи пет лица, ...

Влязоха в автомобила. Тя трепереше цялата.
– Какво има?
– Не знам. Нещо лошо е полепнало по мен... Искам вкъщи.
Журналистката се гушна в него като коте. Косата ѝ още беше мокра.
Дъждът спря внезапно. Шофьорът пръскаше предните стъкла, за да вижда по-добре. Пусна парното на максимална степен. Знаеше, ...

пръсти полепнали
с нечия неизвестна любов
щастие
търкулнало се
изтървано ...

Излетяха в небето
окрилени мечти.
С цвета на морето
прегръщай ме ти.
Пеперудени нощи ...

Зимата дойде.
И светът се промени.
Мраз скова земята.
Навсякъде всичко побеля.
А в моето сърце огънче гори. ...

Танцувай с мен...
Танцувай с мен сред облаци и прах,
аз искам да усетя топлината
и онзи цветен позабравен смях,
пробягващ като стон сред тишината. ...

Керанка изпираше дрехите на чешмата в двора. Слънцето вече се беше изкачило високо на хоризонта, а лъчите му се отразяваха в черната ѝ коса, небрежно пусната от двете страни на лицето ѝ. Мине не мине време и момичето ги приглади с мокра ръка назад. В този момент се откриваше красивия овал, меката ко ...

Вечност
Ти ли закърпи крилете ми,
за да литна отново?
Ти ли стопли ръцете ми,
да погаля със обич? ...

Годините несетно отминават
и пак на прага на новата стоим.
По косъм бял в косите ни оставят,
в душите белег парещ и незрим.
Годините те ден след ден се трупат ...

Благодаря за глътката живот,
която любовта е напоила,
на времето за вихрения ход,
и за моментите, в които спира.
Благодаря за светлото небе, ...

„В царството на животните да бъдеш родител означава да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, за да живее самостоятелно и след това да си отидеш. При хората инстинктът за самостоятелност е същият, но невротичната потребност да притежаваме живота на децата си и да живеем чрез тях сяк ...

Да не се чете от лица под 18 години и от лица със слаби нерви!
И още: Не съм расист и силно се надявам разказът ми да бъде разбран правилно.
***
По телевизията дават продължителни реклами, а след тях екранът потъмнява и с бели букви се изписва четирицифрен номер за СМС. Женски глас започва да говори ...

Към себе си, към себе си, към себе си,
когато небесата се отворят –
последен от графата непотребности –
отправям се. Сбогувам се. I`m sorry.
Ради Стефанов ...

"И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.“1
На Борил му отне почти четири дни, за да провери че не съм му заложила капан. Даваха на Кали да ми се обажда по веднъж на ден, всеки път по различен начин, един път телефон, друг път месинджър и винаги съвсем за кратко. Рано сутринта на петата сутри ...

РАЗГОВОР В РОДАТА
/отново басня/
Вървяли двамата яваш
по мост над селската река
и спирайки веднъж и дваж ...

На паркинга ми трап ще изкопая...
И във кафето ще си сложа сол.
Със пепелянките на воля ще играя -
във джоба ми от тях си нося бол...
Ще боядисам блажно старата ни пейката ...