Contemporary authors work: literature, music, art etc.
392.9K results
Едва ли
🇧🇬
Когато те помолих за целувка
погледна с колко водиш в резултата,
прегледа и баланса на милувките
та да не се раздаваш без остатък.
Едва ли някога ще се науча, ...
Защото Болката е винаги самотна
ще се опитам с нежност да я облекча!
Душата птица е ранена и сиротна
и блика буйно в раната кръвта!
За да зараснат изранените крила ...
Сенчице моя, ти сенчице златна,
гълъбче бяло в небето над мен,
нищо в живота не взела безплатно,
плащаш дълга ми от първия ден.
Щастие имаш, на час по лъжичка. ...
Вярвам в искрената ти усмивка
и в дълбокото море в очите ти...
Вярвам в добротата, която носиш,
вярвам в радостта и в плача ни...
Вярвам в чувството, с което живееш... ...
Ръждивата любов не остаря.
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...
Една сутрин се събудих и го видях: на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъв ...
Какво е лятото, какво е лято? –
небе със слънчеви лъчи полято,
ухание на билки и надежда,
дъга, която дълго в мен се вглежда.
Какво е лято, ако не усмивка ...
Една любов винаги остава,
тя лети там, някъде в безкрая,
две сърца днес са разделени,
две деца, но един на друг заклети.
Знаеш ли какво е любовта...? ...
„Не трябва да обичаш, грехота е“,
шепти сърцето тихичко във мен,
но аз не слушам, казвам: „Светлина е“
и пак съм в теб с изгряващия ден.
„Отделно сте, така е отредено“, ...
Нова страница в живота си обръщам,
назад не искам да се връщам,
да съм щастлива и без сълзи искам,
до теб от щастие с криле да плискам.
Научих се с грешките да живея, ...
/текстът е представен в оригинал, така, както е бил писан през 2010 г./
Това беше най-хубавата екскурзия, която някога съм имал. Сутринта, когато пътувахме към мястото на тръгване, бяхме с нагласата че групата ще е малка и че ще се пътува в микробус. Но когато пристигнахме, установихме, че се състои ...
ЕСЕННО ПИСМО
Пиша ти късно. Много добре го зная.
Отмина лятото и е късна гола есен.
Отдавна беше – неочакван края.
Отдавна замлъкна недопятата песен. ...
Помните ли това предаване? Дето мацки се събличаха и говореха за времето. Ама никой не зяпаше климатичните карти…
Обаче – закриха го. Имат ли акъл тези хора?
Тогава всичко, що се чувстваше все още мъжко, седеше до късно, залепено на синия екран. Да види голата истина, дето сме я чували само. А показ ...
По стълба дъждовна пълзи все надолу
една недоспала въздишка
и нечие име и мокро, и голо
заплита в дъждовната нишка.
Светът се страхува (на капки разсечен) ...
- Може ли до Извор – каза, подавайки 10 лева на шофьора на маршрутката.
- Разбира се – отговори шофьорът.
- Трънски Извор ли ? – допълни, гледайки го подозрително. Чудеше се дали пък не се е объркал. Познаваше пътниците си, а той бе непознат.
- Да – смотолеви Иван, взе билета и се опита да се навре, ...
- Пусти кьопави ръце! Да опустеете дано!...
Грохотът от падналата върху плочките в кухнята тенджера, в комплект с Янините клетви, рязко и нагло нахлуха в главата на все още спящия Минчо, предизвиквайки неимоверно уголемяване на зрителните му органи и ускорен ритъм на сърдечния мускул, автоматично до ...
И въпреки всичко продължава живота ни,
притиснат в клетката на излъгани полюси
отдавна предадени от страх да не изгубим
посоката – туптяща е болката от думи –
напразно изказани и потънали във забрава. ...
Изтръпна мрачината
осветена от изгрева на новий ден
и земята, чието време се събуждаше с рефрен,
бе мокра от целувките на речна нимфа.
А рибките маслени картини, Ин и Ян ...