Отива си октомври, незапомнен,
освен че още има листопад
и тук - таме́, угниваща по клоните,
надеждата умира с есента.
И аз отивам си. Тъй все дъждовен. ...

Нощем от океана,
щом полъхне тих ветрец,
девойка в бяла премяна
сплита си лунен венец.
Денем с перли седефени ...

ХIII.
Май пак трябва да мръдна от основната линия.
Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.
Не е баш така – и по нас тичаха.
Но и не беше само пиенето. ...

Ех, Път мой
Изплака ми една Пътека –
присламчи се тихо, полека…
на врата ми се обеси
и изви протяжни песни: ...

Вятърът замахна с длан –
трябва много да е плакал.
Аз се изчервих от срам –
в ален сън потъна паркът.
После, явно ми простил, ...

На една властваща
партийна шайка.
Когато измамника те учи на морал,
мошеника за още власт въздиша.
Доносника, до гушата затънал в кал - ...

На сафари
С нашите герои стари нова среща предстои.
Мацо тръгва на сафари тигър да си улови.
Щом се съмна, и отвънка вече се развидели
Мацо скокна, че багажа трябваше да подреди. ...

Смъртта пуши цигара
в стаята на мама.
Невидими устни
всмукват
живот ...

Мълчанието внушава по-голямо уважение от обяснението.
Уверените в себе си хора не се оправдават.
Ерик-Еманюел Шмит
Наричат ме мълчалив. С ироничен тон. Сардонични погледи блъскат с юмруци стените на моите възгледи. Отровни езици изплитат злокобни мрежи от гнусни лъжи. Къде ти тук място за трепет, ме ...

Туй, че ме напусна подло,
аз отдавна ти простих.
Зная, че сега е модно,
даже стих ти посветих.
Да ти кажа честно - липсваш ...

М.А.
Дали ще се случи не зная,
но в мен зароди се желание,
в словесен двубой да узная
нивото на свойто умение ...

Днес ми е слънчево. Светло. Понесено
с бели, прозрачни криле.
И ми е толкова песенно, песенно,
колкото цяло небе.
Днес се разливам – вълнá теменужена, ...

Искаш ме – дива, страстна, непокорна,
за палежи, болка и грях отговорна,
искаш да те изпия, да те превърна във блян,
да те имам – отровен копнеж неизтлян.
За какво съм ти – да сменям цвета, ...

Самотата е мъртва, да живее Самотата!
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на В ...

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика,веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къщ ...

Тази есен ужасно прилича на мен –
ту е хрисима, ту безнадеждно сълзлива.
Върза шал в блед оранж (с носталгичен десен),
после стигна до извод, че сивото й отива.
И ми ниже писма (паяжинни) с криптирани драски, ...

Когато Бойко реши да записва курсовете и да става ловец, незаменима помощ му оказа бай Стоян. Много енергичен и ерудиран човек, въпреки натрупалите се върху плещите му вече шейсет и пет години, бай Стоян, усетил мерака в душата на момчето и пламъка в очите му, взе решение да му помогне. Той задейств ...

Не смеят вече е птиците
да кацат по жиците...
И затуй вече се взема данък, човече.
Затова по дърветата и гнездата
изчезнаха вече... Или по-точно, ...

Този дъжд закъсня. А земята отдавна го чака –
със напукани пръсти крепи и цветя, и треви.
Но смили се ноември – с два облака тихо заплака.
Цяла нощ по стъклата ми бисерни сълзи реди.
Топла влага преля във сърцето ми – чакащо, жадно. ...

''В себе си аз не намирам утеха.
Себе си да успокоявам не мога.
В себе си търся смирение.
Себе си подлудявам.
В себе си прегради съм поставила. ...

Родих се, тук, на таз земя,
за мен, най-свидната страна,
от книжките ми що наднича,
България се тя нарича.
От приказките чудни знам, ...

Един човек, прахосал дните си,
чертаеше окръжности по пясъка…
И се смаляваше със всяка следваща,
но пръчката не се смаляваше!
И скоро заприлича на топола ...

Искам да се скрия от света.
В черупката си да се сгуша.
С цяло гърло да крещя,
но без никой да ме слуша.
Искам да се разградя, ...

Седи клошаря във кашона прашен.
През тайна дупка гледа
живота на богатите.
Не завижда!
Просто наблюдава! ...

Каква е причината ли?
Ще ти кажа.
Той си пуска пипалата.
Има тридесет букви.
И осемдесет и осем клавиша на пианото. ...

Светофарът в мен
комай е повреден -
свети само на зелено.
Вярно, път е всеки ден,
отдавна съм поел по него, ...

Ако открия оживели
моите желания,
през твоите възможности...
Ако се харесам
чрез ръцете ти, ...

НАСЛЕДНИК
Росица Чакърова
Не зная даже как да те наричам.
Безимен си. По-скоро... без лице.
Как мога някой "никой" да обичам? ...

Другите си одат
а јас заминувам
и зад себе оставам празно место.
Кога блискоста пречи
а далечината убива ...

Отново е пролет … Посрещаме я в тъй нареченото ПОЛОМИЕ – една от най-живописните части на Природния парк Русенски Лом.
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е ...

Ще се върна някой ден.
Чисто нова. Преродена.
Макар и да не си до мен,
към тебе пътя ще намеря.
Очите ми да вържат. ...

/едноактна пиеса/
Действащи лице: тиква и будител
Забележка:
При липса на будител, ролята му се изземва от тиквата
Сценарист и режисьор: Лео Бедросян

На времето аз бях в Иран
и там разбрах, че с много думи,
които нося, бих разбран...
И те не бяха малка сума.
　 ...

Беше приятен слънчев следобед. Лятото отстъпваше пред есента и топлите дни бяха към своя край. Листата падаха по земята, завършвайки своя път, за да дадат възможност природата да изрисува следващия зашеметяващ пейзаж. Около парка цареше обичайния хаос. Хората хвърчаха по тротоарите, за да догонят ид ...

На ......
С теб дълго кръстосваме саби...
в напълно излишен двубой...
нанасяме рани след рани...
веднъж не си казахме: „Стой!”... ...

Животът препуска - немирен хлапак,
за миг се огледаш и тупнал в кана́вка.
Посипвай го с пепел, забърсвай го пак...
Зарива те с изпити, няма поправки.
Замеря те с кал, после бърше ти бузите, ...

ако бях по-млада
досега да съм тръгнала
през преспите
напряко
като куче ...

Десет непознати цифри, нима Надеждата отново ми звънеше?!
Сърцето вече не копнееше за любовта ѝ, утопията ми свършила беше...
Защо не вдигам, защо мълчах, когато всичко в мен крещеше?!
И само ако знаеш колко силно я обичах, когато нейното сърце за друг гореше...
Оставих телефона да звъни... ...