Зкъсняло признание
Дойдох. Не знам дали ще ме приемеш?
Не знам дали ще можеш да простиш?
Дали ръката ми протегната ще вземеш?
Моля те, кажи! Защо мълчиш? ...
„Не чоплѝ слънчоглед! Ще вечеряме…“,
я измерих със строги очи.
„Да не мислиш така да се гледаме?
Ще играем на разни игри!“
Преизпълних гърдите ѝ с огъня. ...
Разказ от Генка Богданова
Самолетът, нетърпелив да се гмурне в лазурната синева на небето , плавно се отлепи от пистата, набра височина и остави зад себе си огромния чужд град, който погълна десет години от живота ѝ.
Десет кошмарно дълги, тягостно и тъжни години, изпълнени с тежък труд, унижения, тр ...
Гледам те... феерия от цветове си –
красива, дръзка във мечтите, смела,
представям си те даже по-красива
от снимките издайни твои... ти си Дива.
Гледам те... прекрасна си, за Бога, ...
На всички тях*
Зададох си днес милиони въпроси.
Какво е любов, светлината какво е?
Какво е тъга, какво ли радост ни носи?
Какво е сега, а вчера какво ли било е? ...
Вървях по тясната калдъръмена уличка и се наслаждавах на тишината и приближаващата нощ. Слънцето все още се подаваше на хоризонта и хвърляше последните си оранжево-червени отблясъци по прозорците на къщите, подредени като войници от двете страни на улицата. Дъждовният облак току-що бе отминал, но ле ...
Често си представям и мечтая и желая...
Спомням си красивите, отминали моменти.
Реално липсваш ми и искам да узная –
за урок ли беше или сме експерименти?
Заболяванията на модерното общество (продължение)
🇧🇬
Борбата между животното и цивилизацията. Или как печелейки може да губиш, а губейки може да печелиш.
Под влиянието на Фройд и Юнг, животното често е описвано като несъзнателният инстинкт, съвкупност от биологични нужди и импулси, характерни за всеки човек още с раждането му. То е първичното его коет ...
Дявол луд ли превзе тишината на кротките утрини
и под звуци на пъклени тъпани в шеметен танц
се завихри в екстаз, сред отломки от дни изпочупени
и опашка присви, в елегантно красив реверанс.
Като в транс му подадох ръка – да танцуваме заедно ...
Скри се слънцето и празника приключи.
"Будителите" легнаха да спят.
Нощта на примирение ги учи,
след шумотевицата в тоз реален свят.
Една година после в коловоза. ...
По прашната стена пробягва лъч изгубен
във края на деня, преди да падне мрака.
Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,
където къщите не спят, а вечно чакат.
С олющени стени, угаснали комини, ...
Не искам да се превърна в безчувственица,
след такава буря на чувства към човешко същество.
Не искам да гледам цяла нощ към тавана и да не мога да изрека думичка,
след романите изписани към човешко същество.
Не искам да питам въпроса 'Защо?' , ...
Не си ти човек, но си кукла...
с десетки, стотици конци...
с конци не, но с хиляди чувства...
и с някого, кой ги държи...
не си ти човек, но си кукла... ...
„Омръзна ми!!... На гръб ли да те нося?!...
Какво ме зяпаш като смахнат?...
Но казвам ти, ще го реша въпроса –
от утре вече ще се махна!...”
Вратата се затвори подир нея, ...