КЪТ В ПАРКА
Вървя по старата алея,
с напукен от кютюците асфалт.
За мен и есента е епопея
и истински и в нея съм живял! ...

Още те обичам, знаеш.
И темата не мога да сменя.
За друго как да пиша, не умея –
очи в очи аз винаги ще си мълча!
Но всичко вече губи смисъл. ...

Отдавна беше. Сякаш нереално.
Когато тихичък настойчив глас,
в ушите ми шептеше най-нахално –
"Животът, това е миг захлас".
Повярвах му! Помислих, че не мами. ...

Прочетени устни в тихите дни.
Вятърът кестени роши.
Сън не достига да сме добри.
Сякаш Париж е от восък
и по кормилото лепне ръжда, ...

ГЛАВА СЕДМА
Христови се бяха съвзели напълно след войната. Слав заговори да наемат къща и се отделят. Момчетата растяха и се усещаше недостига на жилищна площ. Христо не даваше дума да се изговори по този въпрос. Не можеше да си представи, да бъдат разделени. Въпреки че мислеше да мине в запаса, той ...

Върхът не е горе, където е планината,
а на човешкото сърце – в топлината!
Върхът не е горе, високо в небесата,
а на човешката воля – в чудесата!
Върхът не е горе, във въздуха разреден, ...

Любов е да изстрадаш мълчалив
на чужда мъка черната градушка.
И в болката да бъдеш търпелив.
И да останеш, даже и сред лудост.
Любов е, щом отдавна си видял ...

Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ръка, че ще се поти в сако и с вратовръзка, и че трепетно ще очаква да зърне човека, за когото бленуваше през последните седем месеца? Но ето, че този ден бе настъпил! И сега той - мъжкарят, който не ...

От свят на ужасите се завръщам,
във който си обезценен,
на тебе гледат като непотребна мърша,
единствено затуй, че си на възраст,
или по просто казано отдавна си роден. ...

Когато преди година написах разказа „Страх“ търсех оправдание. Оправдавах своето неверие и липса на религиозно упование. Най-лесно мога да се оправдая с духа на върлуващия атеизъм в който съм възпитан в оная епоха. Прагматичното ми образование едва ли е достатъчен довод, както и семейната среда. Вер ...

Часовникът отмерва полунощ
и, сякаш че изстреляна от прашка,
по стълбите набира с пълна мощ,
и в тъмното изчезва Пепеляшка.
След нея тича Принцът запъхтян, ...

Човешкият свят е в отломки.
Далече зад нас е сега.
За него недей да си мислиш.
Пред себе си имаме враг.
Пред нас е злодеят всесилен, ...

Разкъсват земята, продават я на парчета. Хубавата отива в ръцете на имащите, да я бетонират, за да не диша. Да издигнат палатите си, всички да знаят, че имат-власт, пари, връзки. Да не смеят дребните мравки да минат по-
край високите им огради, понякога с поставени стражи или охранителни камери. От ...

Той стоеше и пиеше бира,
а една ненапъпила длан,
се опитва любов да намира
в същността на свирепото там.
И делеше света си от нея, ...

Тя погледна към него,
Той към нея също.
В този момент те бяха едно цяло,
Свързани от нещо могъщо.
История стара като света, ...

Ти, дай на мене сила, дай ми воля,
че още имам тяло и душа.
Готов съм безнадеждно да те моля
и паднах сам във твоите крака.
Дари ме със смирение, със разум, ...

Това съм Аз – жена
с чувствителна, нежна душа.
Това съм Аз –
със сърце любвеобвилно.
В сърцето си нося любовта, ...

Ето слънцето изгрява, събуди в мен
моята изгасваща душа... не ме откъсвай
като прецъфтяла роза – отдала си живота за мига,
когато росата нежно я докосва, когато я целуват
слънчеви лъчи – не ме откъсвай от тоз вълшебен свят... ...

...сякаш,порив от крила безбройни,
с мощен тласък,блъскат строя,
на тълпа човешки сенки,
към лица от плът развратна.
Стряскащ,е невинен грях от дясно. ...

Преминах през много сърдечни крушения,
чудак и самотник, но честно живял,
в тъгите и скърби сред нощните бдения,
с надежда съм твоето име мълвял.
Но ето сега съм безлик сред тълпите ...

Той дойде в живота ми. Неочаквано. Изневиделица. Промъкна се в сънищата. Завладя мечтите. Превзе мислите ми. Оплете сърцето ми. Привърза душата ми с невидим конец.Накара ме да вярвам в невъзможното. Научи ме как се лети от щастие и от любов. Показа ми какво е да се пуснеш без да мислиш по течението, ...

Култ към личността? Имам само огледало.
Ще си създам партия, народ и страна.
И там горе на трибуната ще застана.
И ще разказвам за славната революция,
За героичното минало и светлите бъднини. ...

Четири очи ме гледат тъжно сега,
на моите момчета, моите красиви деца!
Сега сме заедно на срещата една,
заедно сме аз, вие и голямата Тъга!
Жалко, не сме заедно,както преди, ...

Докосни ме с очите си
после не говори.
В тях - танцуват мечтите ни
и отплавали дни.
Нямам нужда от стихове, ...

Как си моя Любов,
чуваш ли Песента на Сърцето,
Музиката на Душата?!
Знаеш ли,... Липсваш ми!
Липсва ми твойта усмивка! ...

Наумил си Зайо Байо
да става на гората кмет.
Много чува, много бяга...
Ще си има кабинет...
Кума Лиса, Кумчо Вълчо, ...

Мислех си...
Ти опиваше ме. Аз бях жадна.
Все не можех да ти се наситя.
И за любовта ти все бях гладна.
С пълни шепи вземах без да питам. ...

Не ме жалѝ когато си отида
Не ме отрупвай със тъга...
за мен си спомняй само добрината
Кажи мечтаеше си той за любовта.
Не ме забравяй, дори да мине време ...

Напоследък вали и гърми.
Планината ухае на лято,
но е рано, все още, нали
да последваме птичето ято?
Да усетим тръпчивия дъх ...

Хубаво е чувството човек да крачи по родната земя! Омая и притихнало спокойствие носи родното в сърцето, мило и познато е всичко, но има и тъга. Тъгата по отминалото време и забравата се стелят бавно и нищо не замръзва така, както е било в миг от живота, от спомена, който е оставил следа в нечия чов ...

ГЛАВА ШЕСТА
Беше лятото на 1919г. Туше седеше зад една от мръсните маси на софийска кръчма. Тя имаше реномето на сборно място на пияници и побойници. Хора, отчаяни от живота, идваха тук да задушат някаква своя мъка, биеха се с когото им попадне, пак да отмъстят на някого, за нещо, макар противникът ...

Вокал, китара - Илиянски
Китара - Данчо
Бас - Илиян
Ударни, вокали - Миро

"Шествие" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Време" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Въстание" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

/още веднъж от "Калейдоскоп" - демоверсия/
Седим в парка с Митето комшията, гледаме последното слънце за тази седмица и се чудим дали ще видим някога пак истинска зима. Освен във фризера, де. И тогава до нас сяда омърлушен Пешо от горния етаж. Черпи с дежурните цигари, припалва и той, и пак мълчи ли ...

Опасно близко е краят отново
Опасно близки бяхме и с теб
Бих могъл да започна отново
Временно мъчен, далеч и с без теб
Всичко се движи - живот на ръба ...