Отново си тук.
Уморен и унил.
Доведе те Пътя.
Не те питам къде си бил,
нито къде си скитал. ...

Дванадесет пъти поглеждах
на пръсти, тихо зад ъгъла,
насаме с тебе се срещах,
а после – обратно към пъкъла.
Дванадесет пъти събуди ме ...

Бе лято, а във мен валеше сняг...
Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”
Не спря!... Валеше и валеше пак!...
Последната надежда се изгуби...
Попарените от студа цветя ...

Дойдох, живях и ред е да си тръгна.
Животът тъй в ръцете ми обръгна
Стоварил цялата си мощ връз мен,
Душата утре ще ми вземе в плен.
И ще я прати горе във небето, ...

The branches of the trees
that grow up in the dark
will never reach the light,
will never reach the light,
but climbing them will bring ...

При първи прочит изглежда, че Бог иска да защити нашата собственост. При по-задълбочен размисъл установяваме, че не е точно така. Защо? От Библията разбираме, че Бог е собственикът на всичко: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея” ( Пс 24:1) ; „Среброто е Мое ...

Довиждане! И на автогара пак
изпращане, целувки и сълзи.
Ще дочакате ли Вашият моряк
да се завърне някой ден в зори?
Ще почука на прага изтощен ...

Из медиите, 9 ноември 2017 г.: „Европа е част от ДНК-то на България, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след среща с премиера Бойко Борисов по повод предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС.”
Топъл ноември. Няма слънце, но хората на опашката дружелюбно разговарят и чак ...

В студени халби, през студени нощи
откривам вдъхновение и още
с приятели споделям светла радост
на чаша тъмно пиво с дъх на Прага.

Sweet november...
Приветствам тази есен със тъга
и сещам се за онзи мъчен филм,
във който мъж се влюби във жена
ноември месец - сладък бил... ...

Прашинка нежност и причастие...
Понякога се взират вътре в мен
очите ти запомнени от минало,
дъха ти във дъха ми пак стаен,
сърцето ми прегръща доизгубено. ...

Чува се плач на малко дете,
за майчина ласка протяга ръце.
Малко птиче писука в гората,
търси то своята майка крилата.
Красиво цвете гине без светлина, ...

Криле опрели върху вятъра,
прелитат птици.
Сенки рижи -
плъзгат се по кадифето
на спуснатите щори. ...

Преди 573 години последният кръстоносен поход приключва с пълен провал. Водачът на християнските войски, крал Владислав III Ягело, пада убит в битката при Варна. Кръстоносните рицари понасят тежки загуби, а мотивацията им да продължат похода, е изгубена. Ян Хунииади прави опит да спаси тялото на Вла ...

Същественото
е да имаш някой,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл ...

Като роден от твоите мечти, ще те пленя от първата ни среща!
Но няма да усетиш, може би,
че си подвластна…
…докогато, устните ти моите посрещнат!
А вечер, ще пленявам аз за теб звезди ...

От няколко месеца на Карамфил Пущинаров го напъваше да се жени. Най-вероятно заради Невена, която склони да споделя ложето му всекидневно, ако това може да се отнесе и за нощите. И така до една нощ, когато аха да започнат онези действия и прокапа над главите им. В спалнята, моля ви се! Защото в баня ...

Усещам, страх те е обзел, от мойта обич, грапава, корава,
изплаши се във тоз живот да си до мен, усмихната, обичана, желана.
Да бъдеш нощен блян и сън и зов, да скиташ боса под звездите
и винаги когато те повикам да идваш с цвете във косите.
Разбирам, трудна беше таз любов, и се проточи много време. ...

ВИНОВНА ЛИ Е ЕСЕНТА
Виновна ли е есента,
че много често плаче
и че тъгува в самота
и няма как да се оплаче? ...

Навън е есен и падат листата
и дъжд се излива, и вятър бучи.
От мен пада всяка тревога
и прави място за нови мечти.
Сълзѝ се изливат и промиват душата ...

Пази Сърцето то е Тайна градина
Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха – ...

36.
Стигнах 35 глава и си рекох – те, до тука съм!
Казах, каквото имах да кажа и...
И се сетих за още куп неща, които не споменах даже.
Така в девети клас прочетох „Илиада” /ама цялата, едно старо издание с чудесни илюстрации/, „Хамлет”, „Фауст”... ...

Преди мнооого години попаднах в пустиня.
Рових! Рових вода да открия! Открих. Беше като магия!
Около нея цветя посадих и малка къщичка съградих.
Такава! От пясък и камък. За мен тя беше замък.
Обгрижвах цветята и малкият дом... ...

свръхбогатеят
малцина и срина
се райска Родина

Забулена Душа
Понякога сърцето ѝ се свива
Ей така не сетило любов
Кръвта ѝ луда изведнъж замира
Във вените, пропити с хлад ...

От небеса, кърваво червени, огън се сипе по земята.
Ангели с крила обгорени, като метеорити падат в далечината.
Викове, смразяващи кръвта, ледено студени,
търсят с надежда късче лъч в тъмнината.
Души поробени във вечността проклети, закотвени в Ада, ...

​​​​​​Едно момиче заспива със сълзи на очи,
Че я обичаш някак си не личи
​Едно момиче мисли за теб всеки ден и час
​​​​​​и иска да чува твоя глас.
Едно момиче трепери щом те вижда ...

Мой зимно-самотен пясъчен бряг!
Морето от вечност с въздишки те гали...
Ала зная, окъпан от слънце,
а не от сняг
копнееш за безгрижие лятно, ...

Писател…
Как сладко звучѝ!
Дали е мечтател?
Или е гадател?
Човек на звезди… ...

Радост
На теб тези стихове реших да посветя,
Една малка фея обляна в самота,
Грижовно в моята мисъл те завивах през нощта
И хиляди пъти, борих се за любовта. ...

Вървя по дъгата. И нищо не искам.
Ще стигна незнайно къде.
Луната ще видя, ще станеме близки...
А някой звезди ще краде.
Вървя по дъгата. Насън и наяве. ...

Сред купища руини,
откривам лъч надежда,
пред мен се шарят нови висини,
Греховно веч' не ме подвежда!
Намирам смисъл, дори утеха, ...

Ако се обърнем назад и правим по една крачка във времето за всеки ден, след 365 дни ще сме на съвсем различно място. Моите стъпки ме отвеждат в сива стая, която е студена дори през лятото. Може би самотата е нещо, за което всеки от нас има определение. За мен тя е вечно подредена единична стая. Без ...

Понякога когато си помисля,
че съм спряла вече да дишам...-
прегръщаш ме с диханието си...
и виждам цветовете на живота...
И когато съм дълбоко заспала... ...

Не плаши се од крикот
на лошите луѓе
што ќе ги сронат твоите добри дела
и од планини со злато
ќе направат прашина ...

Някъде лятото закачих на Вехтата си закачалка
Щастието и Любовта.
Не помня реда кое първо, кое второ.
До тях висят отдавна
Радостта, Вярата, Надеждата. ...

Възвисяване.
След дългото ми хвъркане,
стъпих на земята.
Прекършен клон –
Любовта ми затвори телефона. ...