Животът това е.... търкулната топка,
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с звездите, ...
Какво би било, ако любовта угасне,
а Слънцето не изгрее.
Какво би било, ако омразата нарасне,
а приятелството залинее.
Какво би било, ако всеки вместо усмивка за здравей ти махва за довиждане с думите: ...
Нямам право да съществувам,
последно бях човек през септември,
Бог е лицето в огледалото,
ти миришеш на свобода и на лято.
Накарай ме да усещам въздуха ...
Не продавай, сине, дядовата къща,
дворът запустял, пресъхнала чешма.
Твоят дядо вечер тук се връща
и присяда под изсъхнала лоза.
Не харизвай на търговци напористи ...
Аз съм онази натрапчива мисъл във тъмното –
острият спомен, заседнал в душата ти пуста.
Аз съм онази любов – невъзможна, прокълната...
Тази, която сърцето ти все не напуска.
Ти ме повика, когато в полусън усети ...
Вратата на просторния апартамент се отвори. Той влезе, остави покупките на масата и влетя в кухнята, за да си стопли вода за чай. От семейството му никой още не се бе прибрал. Изпита радост от това да застане пред телевизора и да отпива горещата течност след изкарания студен ден. Умората го връхлетя ...
Отново сам по улиците крача,
събирайки сълзите на сърцето си,
отново сам под сянката на здрача,
търся грешките във себе си.
Отново сам във спомените плача, ...
Всички бързаха в огромната представителна сграда. Носеха папки и чанти, жените – повечето с вързани коси, елегантни, но делови, мъжете – изпънати, слаби и лъснати като фатмаци, сновяха важно и с паунски маниер разпространяваха наоколо своето парфюмирано самочувствие.
Климатиците работеха и отнасяха ...
ПОЛЕТ
Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?
Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.
Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.
Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи. ...
Мислите ми бягат надалече,
светът е просто тинесто кълбо,
не ми остава нищо, нищо вече,
освен едно заглъхнало "Защо? "
А следва есен. Падащи листа... ...
Понякога потъвам с мощни тласъци
към дъното на своята тъма
и няма сила, няма и проблясъци
от утро златно, бляскава зора.
И пак за времето си мисля, за абстракции - ...
Като поетична душа си безбрежно,
сбрало всички нюанси на синьо...
Ех, море, завладяваш толкова нежно!
Как успяваш – неусетно, невинно?!
Отмиваш старателно тихо, следите ...
Трета глава
1.
Деветимата седяха в стаята на кмета вече час. По едно време дойде Копривненката и донесе термос с кафе и една малка ракия за Мешо. Останалите отказаха пиене толкова рано. А за Мешо си беше лека промивка на болен зъб…
- Няма откъде другаде да дойдат – пенеше се той и чак подскачаше на ...
Все едно че е с бели снежинки нощта
и под тежките облаци лягам;
все едно се опитвам да пална свещта,
а пък вятърът ми я събаря;
все едно че се влюбих във Снежния Елф – ...
Защо ли пуснах алената нишка,
която с теб ни свързваше съдбите?
И колко дълго няма да надничам
към твоя тил, изгубен сред тълпите?
И ако аз съм буен страстен огън, ...
Великото ЗЕЛЕНО царува в мен и óкол' мене.
Животът е в зелено! Мечтите са в зелено!
Парите са в зелено...
Грешка! Защо парите замърсяват
светостта на този свят?! ...
Сънувах много нощи твоя лик.
С ръце те търсех, с устни те целувах,
а след това пробуждах се със вик!
От мрака твоя образ аз ревнувах.
Така дочаквах първите лъчи ...
Законът на материалният свят „Ненаситност на човешката душа към материални блага и власт” Действа с пълна сила в България от 27 години.
След преврата над Тодор Живков на власт дойдоха духовно пропаднали личности жадни за власт и материални блага. Баницата беше доста голяма. Изграждана в продължение ...