(На моето момиче)
Сънувам, че идват птици отдалече –
неземни, бели и закриващи небето.
Сред тях си ти,
все още учеща се да летиш, ...

От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш.
Под земята заспах, и покълнах през късната есен, ...

Искам някак си да те обичам,
но зная, че ще трябва да платя
за таз илюзия проклета
в живота има си цена.
Ще те жадувам, за тебе ще изгарям ...

Ако можех да говоря...
ако можех да мълча...
ако можех да имам
ако можех да ценя...
дали теб щях да избера? ...

В момента е тихо. И аз съм със теб.
Леглото отново е пълно с надежда.
Разтапяме с устни морета от лед.
Играем със думи по тръни и свещи.
Докосвам бедрото с кинжали и длан. ...

Омръзна ми все да чакам смъртта
и за дъжд да се моля.
Чувствата ми са суха земя,
раждат само неволя.
И да пия вода ми омръзна, ...

Спомням си как се разхождах,
вечер под дивите кестени.
Как пред очите ми посивяваше,
онзи шареният свят, целият.
Спомням си всичките вечери, ...

домашен запис
Обичам тази песен! :)

Преди да видя,
да срещната очите ти
да познавам ангела в живота ми
в сърцето ми го нямаше
сега имам две, ...

13.10.2017
Време за туршия....
Настана вече време за туршия!
С два сака тръгнах на пазар...
Идва зима – мезе ще трябва за ракия ...

Докосна ли и ти - тъй нежното сияние,
притаило в себе си надеждата за вечност.
Оставяйки в нас - ефирна нежност...
докосвайки сърцето и душата ни за миг надежда.
Разтваряйки в шепи, поредното желание, ...

РАЗКАЗЪТ Е ПОСВЕТЕН НА ТРАГЕДИЯТА В ХИТРИНО
Будилникът звънна и изтръгна жената от кошмарите на сънят. Пламъците я гонеха, а тя бягаше задъхана плувнала в пот. Страшен сън.
Седна на леглото с разтуптяно от ужас сърце и няколко мига не можа да се окопити. После погледна небето и тръгна с омекнали кра ...

За Таня* Михаил знаеше, че винаги глади дрехите си, обича да прави всичко по правилата и се страхува от паяци. Самият той „по правилата” бе правил две неща – домашното в трети клас и тази любов. Затова имаше план за вечерта – вечеря, разходка край реката и наблюдаване на метеоритния дъжд. Спряха на ...

В очите ти надеждата намирах...
Когато долу бях, когато нямах сили и умирах...
Дадох ти всичко онова, което ми поиска... Което беше мое...
Но сякаш все не ти достигаше, все питаше човека в сянка кой е...
Времето било пари... ...

Безшумно светлината чезне лъч след лъч,
бавно потопява се света във тъмнина,
прашен, морен крача през тревата,
по пътя към тъмната гора.
Лек повей нежно листата разтреперва, ...

Автор: Генка Богданова
„Най-после!” Сладкия глас на звънчето над входната врата разкъса лепкавата мрежа на под-тискащата тишина, в която бях потънал и сърцето ми подскочи в гърдите с надеждата, че само след миг синът ми ще отвори вратата и ще прекрачи прага на спалнята, в която бях „погребан жив” от ...

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се слуша на слушалки!

Защо?
Боже! Защо докато сърцата ни бият
все имаме нужда от някой до нас?
Все търсим рамо, на което облегнати,
сълзите да скрием в най-трудния час. ...

Мен не ме харесват много,
защото е остро мойто слово.
Истински съм няма как,
за невежите съм въгърец,
неудобен и подлец. ...

По рижите следи на есента
тръгни без цел. И нека да те води
една неосъзната самота
и вятърът, необяснимо бодър.
Под стъпките ти нека да шепти ...

Шест месеца през лятото съм в село:
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...

Като забързана вълнá
е може би и любовта?!
Едва докоснала
брега скалист
и пак обратен път поела.... ...

> Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем об ...

Понякога горчиш като отрова,
понякога си цвете сред нощта,
луната целуваш в изнемога,
давиш болката в измамна красота.
И после – нищо, пак съм аз – ...

Опадаха на розовия храст цветята,
попарени от облачното настроение.
Отцежда се самотно във земята
ненужно, любовното ми вдъхновение.
Косите ми на морски възел сплетени ...

млък – за възторга
по Дяда Ивана – че
инак – каторга

Страхувам се от всичко ново,
затова ръцете ми стоят,
протегнати към твоите,
без да ги докосват.

Отнемаш ми от понятията,
без да даваш някакъв смисъл.
Нещата вече не са познати
и няма ред в този вихър.
Всичко е голо, на допир тръпне, ...

Застреля ме,
безукорно точно,
право в десятката…
с вниманието си!
Сега лежа просната ...