Детенце с русичка коса
торбичка шарена нарами.
Реши само да търси по света
най-светлата, голяма Доброта.
В торбата щеше да я сложи, ...

Аз зърнах те, ти цвете си родена!
С ръце те пипнах, сладък е дъха,
но не откъснах те, за да те взема,
в красивия ти цвят е спрял света.
Ако изтръгна грубо ти снагата, ...

Ела след залез, моето момиче,
когато съм притихнала и уморена.
Да ти разкажа колко много те обичам
и как не мога дъх да си поема.
Когато си далече съм ненужна, ...

Стани бе, народе!
Слепците те водят!
Изгрей и извикай!
Запей и не питай!
Кърви ли душата? ...

Дългият черен мерцедес ме чакаше пред блока. Навън бе мъгливо и снежно. Навяваше толкова силно, че нищо не се виждаше по-напред от метър-два. От задното затъмнено стъкло се показа усмихнатата физиономия на Валентин.
– Хайде, качвай се! – прикани ме той, махвайки към себе си.
Настаних се до него. На ...

действителност
мечти
и
по
средата - ...

Ако обичаш слънцето, не му изневеряваш през нощта,
защото луната отразява неговата светлина.
Може би е невъзможна любовта между залеза и зората,
но това не важи за слънцето и луната.
Как по-силно любовта си да изразиш, ...

През 60 те години навлязоха масово по домовете телевизорите,
– Не гледаѝте дълго, заболяват очите! – казаха мъдрите
- Не ни пука!
През 80 те години навлязоха масово по домовете компютрите
– Не стоѝте дълго, облъчва! – казаха мъдрите ...

Няма по-ужасно от изживяна любов,
Разказана до край, без продължение,
Притискаща душата сив обков,
Вменяваща вечно съжаление.
Няма по-печално от изстинало сърце, ...

Нощ красива... беззвездна, мъглива.
С надеждата бориш се
през целия ден...
Държиш се смирено...
Но в тебе кипи!? ...

"В най-студената зима разбрах, че вътре в мен е непобедимо лято." - Албер Камю
В тази нощ на сезоните, в обятията ми,
придойде шепота и песента на вселената...
придойде музиката от споделени животи,
копнеещи всяка нощ да усмихват деня... ...

Спуснах бавно резето и късните гости
като призраци бързо се сляха в нощта.
Бутилката празна на масата свети -
доказва, че всичко не е сън и лъжа.
Побъбрихме доста за стари неволи ...

Самотата...
Волна или неволна е тя?
С тръни във косата
вървеше из полята.
Ах, колко бе красива! ...

„Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него. Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си”. Притчи 26 4,5.
На пръв поглед човек би си помисли, че между двете твърдения има противоречие. Може да се обърка или да не обърне ...

Превърна себе си в ангел,
а аз мигом станах пътник.
Ден и нощ пътувам, ангеле,
от този в онзи свят.
Уморих се, ангеле, остави ме ...

Не ме гледай под вежди, омагьосан си вече -
аз съм ти орисията в тази дъхава нощ.
Нямаш власт, нямаш път, нямаш избор, човече,
не пустосвай съдбата и късмета си лош.
Замъглих ти гледеца да се спънеш в тревата, ...

Може тя да те омае,
А до Я словесно вае,
гони своите миражи,
Ехото е в неин плен.
Случили се да я чуе, ...

Закъснели капки от нощния дъжд.
Стъклени перлички по клоните.
Сън за бъдеща пролет.

Хвани ме, мила, под ръка
към изгрева да тръгнем двама.
Така- от лявата страна,
да сме телесна катарама
Така, че моето сърце ...

АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз само Правдата обичам.
От фалша и съм възмутен!
Лъжите в дрехи не обличам.
Интригите не са за мен! ...

На ъгъла на улиците "Републиканска" и "Трети март" се помещава малка антикварна книжарничка, която за познавачите беше необятна пещера със съкровища, а за лаиците - воняща на влага и мухъл дупка. Продавачът, когото всички наричаха Сократ, заради непрестанния си интерес към себепознание, имаше солидн ...

Една жена
има ли нужда от обичане,
приятелю,
става зверски ранима.
Всяко нечуто ...

Загнездил си се ей тука...
В лявото подребрие...
И туптиш...
Сутрин, обед, вечер......
А вечер е най-страшно... ...

ЗАЛЕЗИ
"Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш".
М. Лалева : "Живот в скалите"
Когато тез слова,
изпратени от теб, узнах, ...

- За къде се стягаш така, брат ми?
Зи и Уили не бяха кръвни братя, въпреки че често ги бъркаха заради външната прилика. И двамата бяха високи, снажни, с релефни тела, тъмни очила и с къси коси. Те просто живееха заедно в общ апартамент като си поделяха наема. Занимаваха се с различни дейности. Уили ...

Епохата – Ездач
Сияйно зарево проблясва в робска нощ,
вълни нагъват спуснатия плащ,
трус разтърсва разпрострялата се мощ,
стресна мълния отколешния страж. ...

Със смисъл, разложен по целия спектър,
останал невидим дълбоко у хората,
отреждам по роля различна на всеки –
не ми е присъщо напразно говорене.
Разплитам на нишки най-скъпите чувства, ...

Птичка зачурулика в клоните
на клена. Зажъднях за пролет!

Александър Куприн
Превод от руски език на Георги Карадобрев
Дълбока зимна нощ. Снежна виелица. Вкъщи – пълен мрак. Вятърът вие в комина, клати покрива и блъска по прозорците. Грозно бучи разлюляната от вихрушката близка гора.
Никой не спи. И детето е будно, но си лежи без да се обажда. Взира се с ши ...

Аз търся четирилистна детелина,
но трудно се намира, за късмет
във двора аз на детската градина
безброй пъти лутах се навред.
Насам-натам, надлъж и шир ...

Не отпращай моя вик,
с отворена прегръдка за двама.
Аз ще чакам да се върнеш тук,
не съм дете, а дама.
Не отпращай една роза ...

Вълшебнице, отново закъсняваш,
навярно се носиш надлъж и нашир,
че чакам те дали го осъзнаваш,
магьоснице, с любовен еликсир.
Копнея пак за твоята постеля, ...

Зрителят не вижда зад кулисите
какво с кого се случва,
засядат ли в гърло на актрисите
от мед или отрова бучки.
Убежище си търси муза ...

Когато думите не стигат,
не са виновни думите,
нито ушите, които не дочуват.
Когато чувствата не стигат,
не са виновни чувствата, ...

Целувай ме, по дяволите, целувай ме...! Пред онези възмутените на нашата възраст, на паркинга, бензиностанцията, в супермаркета, на ъгъла...Поемай глътките въздух от мен и аз ще пия твоите...Слей дъха си с моя...! Дишай...! Потъни в очите ми, както аз всеки път безнадеждно се давя в твоите...! И не ...