Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. ...

Нека бъде светлина
в днешното беззъбо време,
но под гъстата мъгла,
хищник, прави се, че дреме.
Студ пощипва нежна плът, ...

310. Тишината може да ни обясни всичко, стига да желаем да се вслушаме в нея.
311. Когато всичко изглежда изгубено... всъщност е спечелено най-важното, поуката.
312. Няма смъртоносни рани. Има смъртоносни удари.
313. Никой не знае колко е голяма вселената, но мнозина от нас знаят мащабите на човешка ...

Според класическото тълкуване на еволюцията, интелигентността (говоря в по-специфичният за човека смисъл на дума) е дала на хората способността да станат господарстващият вид на планетата. Тя се е оказала най-силното "оръжие" на еволюцията в борбата за оцеляване. Дала ни е способността да работим с ...

Блестят сърдито фарове в лицето ми.
За кратък миг посоката е сляпа...
Дъждът - хлапак немирен и безгрешен
във локвите безцеремонно шляпа.
Чадърът над главата ми ме пази ...

Баба Али бе рядко нестандартен мъж. Роден в Силистренско село, той бе отраснал около полата на баба си Али. Децата му лепнаха тутакси прякора Баба Али, от който той не можа да се откачи цял живот. Ненавиждаше това обръщение и в изтерзаната му глава то звучеше някак си по-героично като Али Баба. Лоши ...

* * *
Поезия.
Думи от различни
ветрове.
* * * ...

Залостени врати отварям!
Изгубени души помазвам!
Затворени очи целувам!
С грешните души лудувам!
Вещици обречени сънувам! ...

Сърце ли нямаш? Всичко е наред.
Разбирам те защо си го изтръгнал.
Когато дълго викаш без ответ,
е все едно защо и как си тръгнал.
И не че има връщане назад, ...

>

Омръзна ми вече да бъда добра.
Винаги чуждите болки лекувах.
За мене това беше трудна борба,
но все пак молбите ви чувах...
Няма безкрай да я карам така, ...

Животът ни е чудна бъркотия
и дните шеметно изчезват в смях.
А в тази луда, огнена стихия
АЗ НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!
Жена съм – руйно вино. ...

Какво е Раят? Къде се намира?
Как изглежда? Хубаво ли е там?
Въпроси...
Въпроси, на които можех да отговоря, изричайки само името ѝ.
Раят беше там, където се намира тя. ...

Почернени са на хората мечтите,
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара. ...

Има грешки, които са направени с желание.
И да има факти да го предсказват,
свързано е с една част от секундата невнимание,
колкото и след това да се наказват.
Има неща от живота, които са необясними, ...

Труден човек е.
Може да се сърди с дни наред и ако не я потърсиш, тя няма да се обади.
Защото знае, че е права.
Почти винаги права, сякаш безгрешна.
С начумерен поглед. ...

Есента напомня сезоните на любовта ни.
Как след едно горещо лято
сутрините с теб станаха студени.
Листа, изгорели от горещи страсти
и сърца след тях, оставени на части. ...

Не, не съм нито зла, ни добра,
от послушна пък няма и помен,
аз, човече, съм просто жена,
настояще, копнеж или спомен.
Как ще бъде, ти сам избери, ...

Октомври...
Той пак е влюбен вятърен хлапак,
душата ми във шепите си сбира,
за двама под небесен похлупак
една любов през времето пулсира. ...

Има толкова много причини да останеш насаме със себе си. Разочарования. Очарования – и страх, който те възбуждат. Раздели. Любови. Главобол. Стомашно неразположение. Вдъхновение. И ето, останал насаме със себе си, разбираш, че няма такова нещо като насаме-със-себе си. Сам е този, който е извън себе ...

В кухините на сърцето ми цари
бездушно октомврийско утро.
Отчаяние разсъдъка мъгли.
Във вените кръвта е спряла
и песните на летни птички. ...

Бях млад. Бях лудо влюбен. И все още съм! Казвам се Ричард Броулингтън. От Англия съм. Живея в Лондон. На 72 г. аз разбрах какво всъщност е истинската любов. В какво се изразява тя. Как ти действа и как се чувстваш самият ти. Как пулсира сърцето ти, когато си до любимата жена. Как се усмихваш дори с ...

Дръзне ли буря да сграбчи Балкана,
бунт отговаря с грохот и тътен.
Шамари дъждовни шлевят скалите,
зъбери вият свистящото ехо.
Мълнии цепят небето оловно, ...

Есента е интересна с всичките и ветрове и багри,
някак си не е студена, когато чашата ми с вино пълниш точно ти и преливаш в опустялата душа нова струйка сутрешна любов.
Навън вали, а рамото ти все е топло,
без значение дали ще се намокря,
важно е и шала да ми сложиш ти. ...

... след полунощ е време за нещастници
излизат дяволите дявол да ги вземе
давят и последната съвест
в нещо силно в нещо твърдо
Разменено гръмко е животът ми ...

Стоя пред своя "Видов Ден".
Годините се навъртяха...
Събра се вече времето при мен
и перспективите ми спряха!
Огледам ли се от върха, ...

Само искрица
Тъмно. По-тъмно от сявга.
Аз съм, и не съм. Не! Съм!
Тук. Както била съм нявга –
летяла в Големия Сън. ...

Знаеш ли какво е синият цвят, това е цветът, който виждам в очите ѝ всеки ден.

ПАМЯТИ ДРУГА
Автор не известен.
Я нес его сквозь орудийный дым,
Я нес его невыносимо долго.
Он все слабее повторял: «Воды…», ...

Московской работнице
Женщина — с нами, когда мы рождаемся,
‎Женщина — с нами в последний наш час.
Женщина — знамя, когда мы сражаемся,
‎Женщина — радость раскрывшихся глаз. ...

Малко класика с лек валсов привкус!

По-малко от час
да си кажеме сбогом,
по-малко от час
до октомври остана.
Тихо вън заръмя, ...

В живота има тайнствен магазин.
Лукавият клиентите обслужва.
Продава кожи - драни от един,
а станала за друг по спешност нужни.
Родени лилипути, но с късмет, ...

Пра стар вулкан със гняв изригнал,
горещ оранжев ужас разпилял,
поселища със смъртоносна длан достигнал,
поля, гори посипал със печал.
По склона главоломно слизал, ...

(по картината на Велина Даскалова "Жена")

Свирѝ, щурче чудàто, в острия пелин.
За вълчия ми нрав, за риска в облак син.
До вълча диря пей под пълната Луна.
Потапяй лъка тънък в сълзата на сърна.
Не ме жали, щурче, ако ръждив капан ...

Не те намирам
между дланите си
и ръцете ми падат
самотни
като сноп ...

Една догаряща жарава
не грее повече от любовта ми,
пожарът може да изгаря
ще пиша с въглен. Да не ме забравиш.
Дори да се превърна в пепел, ...

- Коя си ти?
Момиче, търсещо в думите, написани от други забравените си мечти.
- Какво обичаш?
Не знам… но искам да обичам себе си.
- Какво те плаши? ...

Нали сте мъже, защо тогава се държите като женички,
обиждате се дори от най-простите безсмислени шегички!!
Като не ви изнася се оттегляне, ах, как само за глупости се впрягате!
На един мъж не е присъщо да мрънка и да се обяснява,
той трябва с жената да се съгласява, ...