В малкия куфар лудостта ще поставя.
До нея ще сложа желирани думите.
Плахо заблудата там ще добавя,
че ти си различен, не си като другите.
Ти пък ще вземеш езерата в очите ...
Рядко можеше да се види стопаджия насред нищото, на поне десетина мили от населено място. Но Джеймс Бартел видя, и дори спря, въпреки че нямаше навика да качва стопаджии. Беше импулсивно решение, взето за части от секундата.
Жената бе млада, облечена в избелели дънкови шорти и светлосиня памучна риз ...
Ела със мен. Да продължим нататък
към есенната прелест на годините.
Банкетът е по принцип твърде кратък
и твърде бързо е изпито виното.
Ела със мен. Донякъде. Докрая. ...
Това небе изгрява и за мен.
За миг поисках да го имам цялото.
И тръгнах да посрещна моя ден,
а всъщност съм вървяла към началото.
Защото там, до синята черта, ...
Няма звук от падащи сълзѝ
и възглавницата ми е суха вечер,
няма удар в празните гърди
спря да бие онова което пречи.
някой взе го и изчезна в тишина, ...
Не се гневете! Гневът не прощава!
Гневът взема връх и си отмъщава.
Гневът вижда в черно, когато е сиво,
слънчевото време за него е мъгливо.
Гневът е крадец – на мир и надежда. ...
23 август 2017 г.
20.00 часа – залата на Първа гимназия
На сцената се подреждат участниците от Камерния хор „ Мегидо” с диригент Пнина Инбар от Израел. Тяхното представяне е допълнено от мултимедия, която улеснява възприемането на творбите. „Духът на Йерусалим” е необичайното заглавие на концепцията ...
Ние бяхме единствените чужденци на улицата. Държахме се учтиво със съседите и спазвахме всякакво приличие. Тяхното семейство живееше в къща долепена до нашата. Лора беше кокалеста англичанка със сламена, вечно сплъстена коса и олющен лак по ноктите. Движенията й бяха отсечени и тревожни. Приличаше н ...
Манията покрай края на света беше обзела целия свят. Всеки се готвеше по своему да посрещне последните дни на земята. Или поне тези, които приемаха календара на маите и за край на света. А те в последните дни се оказаха доста повече, отколкото можех да си представя. От телевизията, радиото, вестници ...
Пета част
Шкембето на Алипи се е разляло върху плота на кухненската ми маса. Телените очила за четене висят неподвижно върху върха на носа му, докато дебелите, като македонски наденици пръсти почукват ритмично по клавиатурата на лаптопа ми. Винаги съм се удивлявал на способността му да уцелва вернит ...
Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти к ...
Понякога си изгубил пътя. Объркан си и разочарован. Някой ти е подложил крак и те е спънал. Приятели са те предали. Има толкова много неща, които могат да те засегнат, обидят, наранят...
Струва ти се, че Фортуна ти е обърнала гръб. Съдбата те е подхлъзнала. Озовал си се в положение, от което не вижд ...
Урок ли бе да те науча, съдба ли бе да те намеря
🇧🇬
Да те търся ли ощ,е питам се аз,
в дълбоките бездни на мощния мрак?
Да те викам ли още с дрезгав глас,
потънал в утеха на студения свят?
Да те моля ли още с очите, гъмжащи от страх, ...
Ако повярваш тази нощ във Мен,
нощта ще заскимти навън пред прага,
че всяка тъмнина от Мене бяга
и всеки плач притихва утешен.
На вярата горчивия пелин ...