– Още много ли остава? – попита отново тя.
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...

Да, или не?
Отговаряй ми със да, и не!
Въпросите ми ясни са, и точни.
Бъди конкретна, и недей –
уклончиво да бягаш, и нарочно... ...

Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...

От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.
Зад порти не залостих своя гняв. ...

Планината е синя, сякаш детско моливче.
Накъдето погледнеш – безветрие; тихо е.
Само ясни прозрения, само малки чудатости.
Заговориш, или замълчиш – все е стихове.
Но сега аз вървя към високо подножие, ...

Любов като откъснат лист
в очите ни топи се.
Дали на две ще разделиш
подкови и копита?
Дали във сенките тежи ...

Пясъчен часовник
Полъх на вятър топъл
Светлина от слънце ясно
Хоризонт безкрай открит
Мирис на морски пясък ...

Седя в кухнята и съм зяпнала озадачено телефона си, докато чакам да се свари кафето ми. Новият прехвален органайзер, който си сложих ми е затрил срещите за днес.
– Какво се чудиш?
Вдигнах очи към Борил, който тъкмо влизаше:
– Защо си по анцунг?
– После ще се облека. Елианчето помоли да я закарам до ...

Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри... ...

Понасях се по звуци на пиано
и всяко чувство бе един клавиш,
в дълбокото на ре мажорно само
остана ти накрая да трептиш.
Не мога да си тръгна прежадняла ...

Аз съм този зад плакáта ви кичозен на стената,
аз съм този, скрит зад билбордовете, когато спира тока.
Аз съм мръсната ви риза в коша за пране,
аз съм вашето подмолно мислене.
Аз съм, там, където никои друг не ще да е. ...

Спри, моя обич! –
пърхаща в сърцето,
разделена на две,
изморена, но още носеща огъня.
Отвори очи. ...

Кошер в небето
Прощални есенни писма
октомври вчера е написал.
Мъглата – с белия си плащ
загърна хребета умислен. ...

Ветрец ме лъхна отгоре.
Като начало – приятен.
Целува ме, нежно говори.
Успива. Същински джелатин.
Да вярвам, че иде лято. ...

14/ЗА МОЙТО СТИХОПЛЕТСТВО
За всякакви неща аз стихове съм писал
И винаги го правех от сърце.
Защо на тая моя страст със се орисал
и съм го правил още от дете. ...

Живея в безкрайното синьо.
Земята?... По нея вървя.
Пенливо е нейното вино,
но пия с любов любовта!
Защото е кратък животът – ...

На българските букви днес е ден,
свещените слова чрез тях говорят.
За славата на българския дух,
от солунските братя сътворени.
И Божията мъдрост просия́ ...

Дъждът прекосява улици и булеварди.
Върти се в бяг шеметен градът.
Поспрат ли хората по "Гарибалди"
две котешки очи неволно ще заспят.
Процепът в тъмното, видим за малцина, ...

Отломките си сбирам като стара бричка.
Връзвам с тел където липсват болтове.
Поскърцвам и потраквам вехти чаркове,
но ето пак на собствен ход съм, пичове!!!

Може би трябва да го кажа днес,
а може би трябва да го кажа утре,
но този ден всички знаем е много щастлив,
приютен в сърцето на тази красива жена.
Една жена, изпълнена с любов и живот, ...

Той беше най-великият от смъртните -
дете на проститутка и владетел.
От храма в Делфи пътят му се свърна
и стигна люлката на боговете...
Пред похода раздаде щедро всичко ...

трудът на Кирил
и Методий звездно към
възхòди вòди

Понеже не успявам да се впиша
и цялата съм някак на парчета
през май денят ми е накъсан
на ноти... многоточия... тирета...
и още толкова беззвучни рими ...

Посвещавам стихотворението на всички мои колеги, всеотдайни читалищни дейци и самодейци, сред които минаха 45 години от моя живот.
Честит празник и на вас, скъпи талантливи колеги по перо, художници и фотографи от сайта Откровения.ком!
Нека заедно посветим творческата си енергия на мисията да опазим ...

В клавишите си
музиката
криеш.
Най-хубавата!
От абанос ...

Дали ще има стих
в който да те рисувам
с багри от вечна любов
дали ще има думи
да мълвя и римувам ...

В река от страсти ме понесе
под тихия дъжд на хладна есен,
една ръка ме взе от мрака
вървях след теб макар за малко.
Сълзи се сливат със росата ...

- Ако наруша клетвата, нека падна мъртъв от коня! – рече йоанитът. На български. Сигурно Шуна го е научила какво точно да каже. Малко заваляше думите, но му се разбираше. Славянин беше. Немец не може да говори така нашия език. Славянин значи. Кой ли е и какъв? Не го е избрала Шуна случайно. Има тука ...

Веднъж във бара
знаеш го - до светофара,
седнал самотен, но не сам
а с чаша уиски
ирландско – без лед, ...

На този свят празник,
радвам се,че съм с вас.
На този свят празник,
в тоя хубав час.
Да прославим нашите велики братя, ...

На кой език да ти кажа, че те обичам,
кой е най-любовният от всички,
на кой любовта си мога да изричам
с най-красиво римувани срички?!
Френският е така напевно серенаден, ...

Когато се срещнем, ще видиш в очите ми
цялата обич на тази земя.
Когато се срещнем и галиш сълзите ми,
ще знаеш без тебе какво съм била.
Когато се срещнем, ще пием мълчание - ...

Книжовност, разум, просвета
винаги водят до прогрес.
О, Богородице, майко света,
благослови таз дата, що е днес.
Нека премъдростта и тържествена ...

Живяхме в мир и без награди,
а времето си беше с нас.
И нямаше за нас прегради
във всеки ден и всеки час.
Във мир и обич си живяхме. ...