Цената на войната
Историческо есе
от Християна Красимирова Манева - 11 „А“ клас
„Историята е принудена да се повтаря,
зощото никой не я слуша.“ ...

Обичам силно,
с цялото сърце...
А то до болка
се разкъсва.
Дели се не ...

Darkness.
And in the darkness sun.
And a burden fills the air
As the sun goes down.
A burden of unfinished love ...

Живеех в чужд сценарий като в кино,
белязана от острото на ножа.
Очите бяха греяното вино,
което твоят поглед ми предложи.
С ръце като лозички ме прегърна, ...

Сълзата, от която съм създадена,
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени. ...

Стар приятел и чашка кафе!
Тихо плаче пианото някъде в здрача!
Стар приятел и нощ - кадифе,
нощ, каквато с години си чакал!
В малкия бар на големия град - ...

„Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата”.
> "Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди ...

Люби ме страстно
само както ти си знаеш.
Води ме в приказни мечти
и ме докосвай нежно палещ.
Целувай ме и ме прегръщай. ...

Животът ти бавно изтича...
за минало вечно сълзиш...
запитай се...
Има ли смисъл?
Запитай се ти... ...

СВЕТО̀ СЕМЕЙСТВО
нека всички люде по
Земята бъдем

Търпеливо отброявам вечерите,
които ме делят от разговора ни.
Една нощ по-малко безплодно ще си мисля за теб.
Две нощи по-малко и ще чуя гласа ти.
Три нощи по-малко и ще видя очите ти ...

Ако някой каже, че Тишината е лишена от звук – дали е познал онази моята, друга Тишина?
Мисля за Тишината като за момент, в който никой не говори и съм насаме със себе си. Но пак чувам вътрешния си глас…отвън грачи гарван, горе някой чисти… Драсването с молив по празната хартия също оставя своето ех ...

Позволи ми да мечтая
Позволи ми с въображението си да поиграя,
Там съм свободен
там граници не зная.
Да бъда с теб обичам ...

Отрова
Ще трябва да си спомня пак
за змиеносеца у мене...
Оная пъргава торба!
Как пак забравих да я взема? ...

Последни учебни дни на десети клас. Разхождам се спокойно из града и кроя щури планове за предстоящата почивка, с палатки на море. Някаква мацка ме спира и иска да я упътя за някъде. Мънкам си там и изобщо не ми пука за нея. Пък и за какво да ми пука тя е една такава… готина, а готините мацки изобщо ...

В главата ти стотици описания,
размиват се сред твойте бездихания.
И се откривам жалък и мрачен
в искрицата на отчаяние.
Способна да запали пепел, ...

Душата бяла, като сняг неопетнен!
Без стъпки никакви по него...
От нежност тиха сътворен
отдал на времето от своят шепот.
Достигнал висини големи. ...

Някак неудобни са пространствата...
Нима това е окончателен кръг?
Разрушените чувства странстват,
но накрая всеки си намира кът.
И в този тъй уютен,нежен ъгъл ...

Писна ми от лъжливи обещания
от бездушие, камуфлажно състрадание!
Писна ми от хора еднодневки,
от драскачи и от криви сметки!
Писна ми от надежди убити, ...

Нарисувай ми, художнико, дъга!
приказна дъга ми нарисувай,
такава дето в детството видях
и дето още тайно я сънувам...
Палитра от мечти аз ще ти дам, ...

На Иржи
Колко мъничко е нужно
да поникне бяла ружа -
длан грижовна, ситно зрънце,
хладна струя, топло слънце. ...

“Възлюбленият ми е за мене като
кипрова китка в лозята на Енгади...”
(Песен на песните 1:14)
А бяхме млади. Невъзможно млади.
Годините разпъпили едва. ...

Любовта ти прилича
на запалена свещ.
Твоят дъх ме обрича
в своя пламък горещ.
Твоят поглед ме гали, ...

Днес знам, че животът ми си ти,
цветовете на дните и нощите ми...
смелостта, да освобождавам...
страховете си от затвора, да полетят...
Днес знам, че ти си водата, извора ...

Изсипвам тишината си по теб
и сгушвам се във топлите ти длани.
Красиво е мълчанието в мен,
когато любовта усещане е в бяло.
И чувствата са нежен благослов, ...

С морска пяна по крилете -
чайка бяла сред пустиня.
Късче хлад, безсилно синьо,
с морска пяна по крилете.
Цяла в жар, угасва клета. ...

Слушам вятъра студен,
а песента му ледноструйна
вълкът събужда в мен
в тази сива нощ безлунна.
Своя вой не чувам, ...

Постоянното тракане на влака не ми позволи да затворя очи, дори и за миг, макар да бях смъртно уморена. това ми състояние се запази вече цяла седмица. Наред с шок и ужас в бонус. Макар и 17-годишна, се бях справила с цяла орда полицаи, адвокати, прокурори и медици. Всеки би си задал въпроса с какво ...

Великото изпразване,
което е поезията -
дава ти всичко
и нищо
едновременно.

С тебе…
на Ж.
Аз често си говоря с тебе
за времето, звездите, любовта
и никой знам не може да отнеме ...

Под дървото
на духа си
аз уча
тайния език
на моето сърце. ...

Беше дъждовно. Винаги беше. Честно казано, не мога да си спомня последния път, когато не беше. Единствените спомени, които успях да повикам бяха много смътни и сякаш не се бяха случили на мен - слънце през белите зависи подухвани от вятъра, мирис на лятна вечер, кафяви очи.
Когато излезех всяка сутр ...

Бурята
Гръм-тряс
Това беше последната гръмотевица, която ехтеше някъде зад планината. Бурята най-после вече бе утихнала и изчезна така като се и появи – за секунди. Клоните спокойно клюмваха с въздишка, а дърветата жалеха своите паднали братя. Облаците все още се бяха събрали и гледаха тъжно надолу ...

Сутрин рано мирише на любов,
ден прекрасен, чист и нов.
Гледат ме прекрасни две очи
и до болка любовта в тях личи.
Момче, ти си най-прекрасен блян ...

Верен на себе си - вечен неверник,
ходеща сянка из мъртви полета -
кашлям по съмнало,
сричам си бенките...
Стрелям от упор! ...

на Емо
Сега до Безкрая ти пиша...
И чакам писмо от Безкрая...
Боли ме, дори като дишам.
Добре ли си там, как да зная... ...