***
Р.Чакърова
ПРОСТИ ... Налага се да можеш...
Прости, че позволих си да обичам
и будната си съвест разтревожих ...

Видях веднъж във нощното небе
тайнствена звезда да се издига.
Появи се бавно над спокойното море
и извиси се - прелестно красива.
Някак чудно висна в тъмнината ...

Откриха тази седмица, че първият човек на Земята се е появил преди повече от 7 милиона години. Бил е от Чирпан. Изобщо не е от Африка. Напротив, чист българин е бил, обаче без да знае тогава това.
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.) ...

Има дни, в които на човек му се струва, че е разсърдил някой бог. Първо откривам че в офиса са забъркали голяма каша, после имам адски изнервяща среща и ми се проваля сделка и накрая за десерт много неприятен разговор с майката на Жани. Криси и Жани се бяха раделили преди пет месеца и това ми докара ...

Тъй чисти са днес облаците ми
както никога не са били
неполивали с толкова грижа
никоя друга скала със
Надежда да поникне фиданка ...

Помня
кафявите ѝ очи
и дрехите,
и всичко.
Помня и как ...

Годините минават и отминават
и нещо все ти напомня,
че животът е светъл и красив.
Целият свят се усмихва при това.
Не се връщат годините красиви. ...

В последната си книга «Как да се пътува с една сьомга» покойният Умберто Еко описва ситуация, в която героят, като не може да излезе наглава с администрацията на хотела, иска да му извикат адвокат, вместо което му донасят едно манго. Станала е малка двойна грешка – първо объркали адвокат (avvocato) ...

Още от най-ранното детство тя не последва никой в игрите, не й се прииска да спортува, не посегна към забавления, нито се поблазни от нещо. После, когато се превърна в девойка, животът й продължи все такъв, тих, равномерен и ленив. Сякаш отнякъде бе научила,че някога ще й предстои дълъг път и още от ...

Животът
ни тука не спира
и корени в земята си пуска.
А само
човекът умира ...

Генка Богданова
И то­зи дом за­г­лъ­х­на и по­сър­на.
За вто­ри път Зло­ве­ща­та се вър­на
да гра­б­не и по­с­ле­д­на­та ис­к­ри­ца -
жи­во­тът на не­ща­с­т­на­та вдо­ви­ца. ...

Така си я спомням – по-бяла от книга,
мастилени къдри отърсва.
Назад през годините с поглед ме стига,
а аз все я търся и търся.
Защото ми липсва - ужасно, безкрайно ...

Сълза
С.Л.
Съдбата събира,
времето разделя.
Намира и свързва души. ...

Мълния да беше,
щеше да те преживея...
Вълна да беше,
щеше да ме пометеш...
Слънчев загар... ...

Ще пусна дълги, страшни нокти,
допуснах грубо да те нараня.
В сърцето ще ги впия с вопли,
лицето си със тях ще одера!
Крака подлагам, грехове събули ...

Луната зад облаци чезне,
звездите виждат се едвам
и пред мене зинала е бездна,
отново аз съм сам.
И за теб отново мисля аз - ...

Салът опря до брега,
но как ще затъне в безпаметен пясък!
Как ще разплиска солените пръски
на тъгата неясна…
И от дългия път да починат ...

Пътуваш някъде и ти,
проправяш бъдещи посоки.
Светът край тебе се върти,
небето още ти е покрив.
Преди да почнеш да броиш ...

И Бог ми подава череши...
От шепите капеше дъжд,
сънувах, че нещо шептеше...
От думите нищо не помня,
но помня онази наслада, ...

Нещо загърбваме. Нещо се рони...
Думи по-тежки от камък.
Време за размисъл. Пътища нови.
А след завоя – поляна.
Само на макове с волните танци ...

Днес е вторник – ден до пладне!
Утре ще се издължи за вчера.
Следващият ден без бой ще падне...
А от петък ще потърся и намеря
съботата да нехае и се радва, ...

Има и невъзможни неща,
например, под вода да дишаш.
Слънце да грее през нощта,
да си с някого, когото обичаш.
Да си купиш хляб без пари, ...

На гарата
Дъждът отми горещите сълзи.
Последният вагон се скри във мрака
и само две червени светлини
умираха натам, в далечината. ...

https://www.youtube.com/watch?v=b36O1ogtNnA&list=RDb36O1ogtNnA&index=1
Дали бе ти ? Аз май че съм те виждал.
"Познаваш ли я ? Или непозната ... "
от мънички деца така безгрижни.
"Я помниш ? Но различна е почакай ". ...

Ако можех да върна лентата назад,
щях да се промъкна в малкия ни дворец,
за да открадна и последната надежда останала там.
А той – построен с вяра и мечти.
Да се върна към залеза на плажа без страха за потъване, ...

Чух те да крещиш
В мълчанието,
В стара, забравена мелодия.
Чух сподавен вик у мене,
Да ме моли, да ме дърпа, ...

ще тръгнат някой ден
срещу посоката
на хорските одумки
против намеренията
на родовата памет ...

Колко заблуда, колко детски мечти?
Колко надежди, колко сладки лъжи?
Но събудих се. И нямаше нищо.
Празен бе светът. Тъмна бе луната.
Любовта беше ми всичко. ...

Не смей с перце да галиш, мили!
Обичам да горчиш като облог,
след който губя сетни сили,
и стичам се на капчици порок.
Горя, любов, с очи взривявам, ...

Иска ми се да те докосна...
Но се чувствам лоша.
Умората ме влачи...
И аз я влача надалече...
Няма да съм вечно пепел...

Клетва.
Обичам те във утринни роси,
поръсили зелените морави,
и слънцето във облак – изпари,
а после го изплаче в някой залез.. ...

Сгушена до мен, притихваш
и потъваш в сладък сън!
И на сън ми се усмихваш!
Тихо, тихо е навън...
Милвам те, носле допряла ...

Не бързам заникъде, вече не бързам!
Доскоро бях твърде припряна,
както пъстърва из речните бързеи
се мятах, животът да стане
сега, на момента, в тази секундичка, ...

Никой не знае, кога за пръв път се е зародила идеята за числата. Истината за това е скрита в тъмните дебри на древността и едва ли някога ще я узнаем адекватно. Но в своя фундаментален многотомен труд "История на философията", немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел подхвърля интересната мисъл, ...