Понякога звезди угасват.
Понякога небето чезне.
Понякога и те зарастват, раните,
но ще излезе,
друга, и ще се отвори, ...

Земя и дърве са замръзнали в пейзаж,
рисуван от жесток импресионист.
И Слънцето в капана му е сякаш.
И няма що да съживи останал лист.
С космическия студ залива ни небето. ...

Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...

Тази нощ прозорецът е плакал,
сълзите изпрели са ресни...
Какво ли е видял в мрака,
което толкоз да го натъжи?
Може би отминаващото лято ...

2.
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмив ...

Поетът Лъв не се предава.
Своите позиции той отстоява!
Зад своите решения застава.
С трудностите се бори, побеждава!
Приятели добри той уважава! ...

„Мислех си, че знам какво искам. Мислех, че съм това, което искам и роптаех. Вдигах шум до небесата, пушек излизаше от главата ми…“, не спираше да се оплаква параходът на вълните. Пътуването беше толкова дълго, а на него му беше толкова скучно, и добре, че бяха вълните малко да си побъбри,защото фак ...

Ще опиташ да ме замениш.
Ще опитам да те заменя.
Докато инатът
не се предаде
на любовта. ...

Таз` майчина любов
бавно, тъжно, всекидневно
поглъща, обръгва, не насища.
Моята любов е изморена, Майко!
Тя иска ласка и прегръдка, ...

Първа част
Тая вечер маркерът мига някак странно. Сякаш ми намига непозната. Харесвам го, но предпочитам хаотичното и безритъмно примигване на стария ми приятел. А тоя сякаш ритмично ми напомня, че в главата ми не се ражда нищо оригинално.
Писна ми. Тъкмо се пресягам да затворя лаптопа, когато на ек ...

Мечтите ни са уморени жерави,
последно сбогом казали на лятото,
щурците са зазимили цигулките,
комарите мигрираха от блатото...
По морзовата азбука светулките ...

След бурята
градът е променен.
Оглеждам се в локвите с влажен дъх.
Небето свъсено
наднича зад гърба ми. ...

Някъде из всичкото това време разбрах – любовта не се връща,
тя се предава, върти, преобразява.
Прилича на море и буря, и пожар.
Тръгват си вълните, винаги различни,
когато не дописват фантазия, ...

Студено е и вятър духа,
стъклата мраз нашари вече.
А две очи през тях надничат,
те чакат мама да се върне.
Студено е и болка глуха ...

Сърце голямо, душа невинна
опаковани в лукс, замаскирани с вкус.
Но защо ли тъй дълбоко сме заровили с привкус?
Каменни усмивки, изкуствени привички
правят ли ни те истински добрички? ...

Разговори с огледалото...
Знаеш ли, че сънят отдавна ме е напуснал? Напоследък дори избягвам да заспивам, защото кошмарите ми обикновено се сбъдват, а аз не сънувам друго... Превърнах се едно творческо зомби, което не плаши никой а просто се отдало на влюбените си терзания. - Никой не ти е виновен, ...

Всичко на тоя свят е лъжа.
Думи, които накараха
моята усмивка да угасне
рано сутринта.
Не се шегуваше. ...

Всъщност сме трима,
по-рядко двама –
гледам отсреща и отстрани.
Другият образ,
навътре ме мами, ...

Лястовици, чайки и море.
Бряг познат, въздишка и небе.
Неспирен танц, въздух и криле.
Тъжен писък, крясък и сърце.
Събрани всички в две ръце. ...

Не те проклех. Сърцето ми самò
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,
внимателно на четири го сгънах.
Сълзите ми попило, ще мълчи. ...

Ако имаше Фейсбук през Социализма, сигурно статусите щяха да звучат също толкова пресилено патетично и дебилно, както агитационно - идеологическите партийни лозунги от това време...И може би щяха да са такива:
"Да преизпълним дневната норма от лайкове!"
"Фейсбук е извор на прогресивни идеи!"
"25 год ...

Обичам те много, учителю драги.
Затрупай човека у мен със награди.
Когато съм умен – усмихнат широко.
Когато съм глупав – в ръка със длетото.
,,Горко му!’’, наум си повтаряш сърдито. ...

Глава XIX
Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за два д ...

Няма дума да чуеш за нея добра,
облекло от елита не носи,
на ревера ѝ алена буква от срам
обществото приши без въпроси.
Сред онези жени е, които без свян ...

Слушам те до вечност
Мога да те слушам цяла вечер.
Ти си толко кадифена.
Сърцето ти изтъкана е дантела.
Лицето – към усмивки пристрастено. ...

Твоето старо момиче
Нали съм твоето младо момиче,
дето към тебе винаги тича.
Пее със птиците, в гъстите клони.
С внуците, пъстрото хвърчило гони. ...

Автор: Генка Богданова
На стъпка от небето душата ми е спряла.
Тревожно е сърцето ми – птица онемяла.
А рееше се волно духът ми в синевата
и пееше у мене с гласът на свободата. ...

Демоните не обичат стъклени маси,
Че режат до синьо малки парченца.
Говори ми за фоерверки и присъди.
В полунощ не бродят ангели, откакто ги изпъди.
Иди приспи надеждите и пак налей ми. ...

Защото ти си
моя половина.
И пулсът на душата ми
си ти.
А всеки ден без тебе е корида, ...

Лъгаха ме, вярвах, плаках...
Съжалявах, после им прощавах!
Винях се и сам се оправдавах?
Сърдех се, мълчах...
Опитвах се добър да бъда. ...

Недей мълча! Във думи се изливай.
Разтръскай облака. Стани на дъжд.
Измий прахта. На грешки не робувай.
Света си направи по-малко чужд.
Пусни отново слънцето да светне, ...

275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...

Майчина сълза
(по Ангел Каралийчев)
Дребен есенен дъжд заваля, жълт листакът в градината светна,
едър грозд пак лозата наля, морав цвят на димитровче трепна
над покритото с шума гърне, дето сгушена мъничка птичка, ...

Защо се разсърди, море?
Дали ти омръзнахме вече?
Край теб като мравки сновем
и газим мира ти всевечен...
Скверниме брега ти прастар ...