Морето ражда мойта суета
на бури и на нежност скрита.
Вълната – милостива Пиетá,
в скута си ме люшва и оплита
мрежата от здраво повесло ...

Пак
С.Л.
Пада от простора,
свличащ се и ронещ.
На милиони капки порои, ...

Липсваш ми най-много вечер,
когато искам да разкажа деня си на някого,
да легна в прегръдките му
и да заспя, знаейки, че съм в безопасност.
да гали косата ми ...

24-ти май. Празник. Вали като из ведро, в главата ми кънти "Върви, народе възродени", а ръцете ми - пълни с подгизнали промоции на италианско кафе, немски табуретки и чисто нов френски автомобил... Вървя и се възраждам.
10:38. Блок 60, вх. В. Вратата ми отваря един тържествено почерпен младеж, с кръ ...

Не е грешно в тоз живот да се греши,
грешно е да не разбираш къде и как си съгрешил.
Да не казваш "Извинявай!" и "Прости!",
ето с това често се греши.
Всички сме хора, ...

– Трябва да го махнеш, мама. Стара си, срамота е. Имаш си дете, то да нямаше, айде как да е. Ама така срамота е, от децата е срамота. Как ще кажеш на Криси? Вие го побъркахте това дете. Андрей се взима, оставя, ти тоя един път го остави, сега пък бебе, побъркахте детето.
– Детето е на 23 и си има со ...

Когато някой трудно себе си намира
той търси в другият вина...
И в него демоните със длето дълбаят
и ваят чисто зло обсебващо света.
Когато някой трудно днес живее... ...

Крачех надолу по пътеката и се чудех дали ще успея да стигна до пътя преди да е мръкнало. Не ми се щеше да оставам в гората след залез слънце. По време на разходката бях попаднал на интересни места, които нямаше как да не снимам, затова се бях забавил. А сега се налагаше да побързам.
Чух потракване ...

Ледените пръсти на мъртвите
могат само да ме стоплят...
От устните им мога само
Любовта да отпивам тъмна...
С пръстта обичам да се любя, ...

Зная, че когато
сводът на небето
натежи от лято и звезди,
ще сънувам…
Ще сънувам мъж, ...

Ако ти получиш рана,
ако в миг загубиш сила...
Ти, не чакай, потърси ме
в любовта на океана.
В лоното на тъмна бездна​, ...

Как обичам
аз да тичам
в локви от дъжда!
Леко пляскам,
не се стряскай - ...

БАНАЛНА ИСТОРИЯ
Миглена Цветкова
Тя никога не спря да го очаква.
Погледът ѝ, тъмен и дълбок
като изсъхнал кладенец, ...

Нещата си се случват покрай нас,
но трябва да ги вдъхнем, помиришем.
Да чуем най-среднощния им глас
и през сълзѝ дори да ги опишем.
Нещата чакат да ги разберем, ...

Две оперени комшийки,
стари булки заралийки.
Там на мрежата се спрели,
разговор един повели:
"Да си жива, здрава, Данка, ...

Дядо е юнак голям,
всичко ремонтира сам!
И работи за двамина
вън, в зелената градина.
Като окоси тревата, ...

Нямам дума за тебе.
Една-единствена.
Нямам.
Колкото и да редя буквите,
не те получавам. ...

Сладка малка ученичка,
с мъничка торбичка.
Учи се, чете и прогнозира
как се любовта намира?

Уча се от най-добрите,
те се саморазрушават
толкова изящно,
смели са,
не се съобразяват с нищо, ...

Скиташ полумъртъв –
ден след ден,
ден за ден.
Тялото се движи,
а душата гние. ...

Бай Георги закусваше и гледаше сутрешния блок с половин око. След поредните реклами се появи ухилена до ушите репортерка и надпис под нея „Стартира новия проект за развитие на града“. Бай Георги грабна дистанционното и усили звука почти до край. Репортерката обясни на кратко предисторията на проекта ...

Работихме усилено на парахода стар
и се замислих веднъж за най-скъпия товар,
който не беше във трюма, не беше и в танка,
а всеки го виждаше в своята собствена сянка.
Ставахме рано и почивката бе кратка, ...

В съня ти ще вляза
потайно и тихо,
от небето ще сляза
омайно в стихо!
На душата нетленна ...

В една яхта от стихове ще пътувам към непознатото...
но и към значимото...към красивите неща
и простото на естествеността,
там където стигна до сърцето ми и влезе...
просто ето така без никакво предупреждение... ...

Закани, крясъци и грохот...
Потеглят орките на поход –
пред тях са злачните земи!
Следят ги вестоносци зорки,
но идват хилядите орки... ...

Очи, проблясващи в луната
само с малък поглед озарен,
от споменът така останал,
единствен, чист, неопетнен...
И всичко виждам из луната ...

Има път по който ще тръгна,
много дълго сама ще вървя,
но когато неволно замръкна,
аз при теб за отмора ще спра!
Има дни в които ще плача, ...

На козата съм сестричка,
блея и паса тревичка
на полянка, сред горичка,
но не съм сърничка.
Че отглеждат ме в селцето ...

Аз съм просто човек – автентичен,
със своите силни и слаби страни.
В необятния свят прагматичен
попаднал случайно в ранни зори.
Сред добрите и стойностни хора ...

Басня от Генка Богданова
Овенът беше хубавец,
но за нещастие – вдовец.
За сватба някаква си лани,
съвсем безсъвестно изклани, ...

В съня ти нощем аз пристигам,
като очакван сякаш гост.
Сърцето влюбено достигам –
към него хвърлям слънчев мост.
Душата ти с памук изваждам ...

Когато животът го къпеше в мрак,
той се влюби във малка светулка.
Пиян от надежди забрави, че грях
е да тикнеш свободата в бутилка.
Вечер късно с пребити мечти, ...

Някой се цели в Европа.
Стреля... и жертвата пада.
Кратки сърдечни синкопи...
Гледаме филм безпощаден.
Или сънуваме... Боже, ...

Твоите очи, страннико, и моите
не виждат едно и също...
Твоите виждат пътя,
моите – камъните!
Твоите виждат огъня, ...

Отиде си
Не съм те гонил. Просто си мълчах.
Мълчах, когато стягаше багажа.
Когато тръгна пак си замълчах.
Колата щом изкара от гаража ...

Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива. ...