49. Знаеш... Без вярата сме за никъде. С нея е някак иначе.
50. Хората идват и си отиват, но думите, които изричат, остават.
51. Няма смисъл да оплакваш себе си и да плачеш заради наличието на болка. Или я използвай за свое благо, или се отърви от нея!
52. На тоя свят няма нито нищо хубаво, нито нищ ...
Останах сам, отново сам съм.
Отиде си – животът опустя.
Останах сам – кат някой Робинзон –
около мене врейде – тишина!!!
И все пак – аз се вслушвам – в тишината ...
Пепелта ми щом пръсна навред по земята,
на стихиите четири във всяка прашинка
напълно незван и неканен съм влязъл!
Елементът съм пети на твореца в ръката,
при тебе се връщам и тука оставам, ...
Колкото-толкова.
Все пак за десет минути правеше толкова много.
Целуваше ме.
След това ме поглеждаше в очите и ми се усмихваше толкова уникално.
Отпиваше от вече вледенилото се кафе, повтаряйки колко ме обичаш. ...
Дете на красотата, моят взор
жадно те докосва с топъл зов
и ум, сърце, душа и тяло в хор
за тебе пеят химни от любов.
От теб роден е всеки порив нов ...
Веднъж сам съм, друг път насред много,
веднъж съзирам в мрака светлина,
веднъж рисувам с думи в тишината,
много пъти с моята душа.
Често случва се да се упреквам, ...
Затишиха се камбаните
Разплаках във себе камбаните,
онези, стари и дълго мълчалите.
Искам да кажа, че бръкнах във раните,
онези, тъй отдавна кървялите. ...
Освобождаването на Улрих се превърна в новина на седмицата. Всички медии искаха да отразят момента, в който масовият убиец ще излезе на свобода и ще заживее отново в света на нормалните хора. Близките на убитите заплашваха, че ще го линчуват, мнозина призоваваха законите да бъдат променени така, че ...
Ако птиците се страхуваха да летят!?
Дали на високо щяха гнезда да строят?
Или като къртици под земята
щяха домове да строят.
Ако вълкът не мислеше като единак... ...
Той се провесваше от върха на мансардата.
Танцуваше по ръба на терасите,
гъделичкаше сакъзчето с босите си пръсти,
а то се люшваше и така се заливаше от смях,
че изпускаше всичките си цветни фантазии. ...
В един момент времето за нас спря и с теб се пренесохме, както знаем, в друг свят. Всичко ново за човешката ни същност е заложено дълбоко вътре в нас. В истинската ни същност започна да издирва и изучава характерните особености на всичко ново и заобикалящо ни, на всичко случващо ни се за пръв път, з ...
Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,
с представа, че обядва у Лукул...
Нехае той, че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!!!
Че утре ще завият зли фъртуни ...
Чуства
Пилея чувствата си всеки ден,
не ги крия, раздавам ги, те са част от мен.
Бушуват, разпокъсват ме, а съм обикновен,
понякога скромен и много директен. ...
Мечтите ми като прелитащо ято.
Душата ми цветна алея с аромати.
Сърцето ми огнена пулсираща топка.
Кръвта гореща се разнася в мен.
Очите извори тихи и чисти. ...
Когато в мен засвирят ветровете
и триста дяволи се хванат на хоро,
когато трепне от любов сърцето,
по нещо непознато придошло,
тогава ставам дръзка и различна, ...
В очакване на нещо да се случи,
душа ми трепти и гравитира.
Нещо хубаво, да вярвам ще се случи,
не знам защо сърце ми се е свило.
Трепти във въздуха нещото, можеш да го пипнеш, ...
Раздялата е път и смърт на живо.
Празнувам сам поредната раздяла.
С раздялата умира се красиво,
а после е студено и е бяло.
И винаги, когато неотстъпно ...
ДВЕ СЪДБИ
Празник. Шум, гълчава. Площад.
В единия ъгъл, на импровизиран подиум – духов оркестър. Свири валсове, танга, хора, после… И така нататък – целия следобед.
После група певци и певици се наредиха пред оркестъра. Местният хор. И всичко това под диригентството на уважавания от всички господин ...
Във пясъка тъгата ще заровя,
ще тичам боса, смях ще си ловя,
за бисерче морето ще преровя,
открия ли го, в теб ще го вградя.
Във слънцето очите ще разтапям, ...