През толкова заключени врати,
във ъгъла на тесния прозорец
сърцето ми отвикна и да спи,
защото притежава всички облаци.
Нощта намята с черна пелена ...

Всичко е написано –
черен стих и бял.
Всички думи смислени
някой е изпял.
Аз коя съм – блудница ...

Докосвай я, където знаеш, че обичам.
Люби я силно! Вуду е. Магия.
За тебе съм мечтата неприлична.
Но тя до теб е. С нея ти сбъдни я.
Затвори очи! Люби до омагьосване! ...

На моменти отчайвам се просто
и замлъквам за дълго смутен -
нито музата идва на гости,
нито виждам поета във мен!
И безсмислено драскам по листа, ...

Дядо и рибка
Уловил дядото златната рибка. Казала му тя:
- Пусни ме, дядо, едно желание поне ще ти изпълня.
Почесал се по врата дядото. Какво желание? Пенсията му дори финансовият министър казал, че не може да вдигне, други работи и с кран не щели, апетитът му падал и той...
Обаче, проблемът бил в т ...

В капан
Спираха те с думите, че си щастливец Хората случайни под дъжда
А красавицата редом с тебе
Предчувстваше в сърцето си тъга Извръщаха се зад гърба ни
И погледи изплакваха във мен ...

Небето сивооко и разплакано,
пропъжда с длан премръзналите птици
и лятото си тръгна недочакано,
фалшиво бляскат есенни жълтици.
Не ми се пише есенна поезия, ...

Доброглед е на града балкона,
а под него - тихата река.
Той е тук зелената икона -
на разстояние една ръка.
Тук - отгоре - с радост аз надничам. ...

Светлини в нощта
В края на едно от следващите селца реших отново да си пробвам късмета. Видях мъж и жена да работят в градината си. Поздравих ги като застанах пред портата им. За една седмица престой в комуната бях научил основните най-мънички думи в разговорния език. След като привлякох вниманието ...

Аз виждам, неспирно плачеш, скъпа Мадина
и с думи тежки проклинаш своята родина.
С омраза е изпълнено сърцето
устата клетви изрича,
душата в ада запраща ...

5
Центърът на селото кипеше. Нетипичната суетня предизвестяваше, че се е случило нещо.
Униформени служители кръжаха около старата пощенска сграда на улица ,,Гладстон 20’’. Лицата им, червени като домат, разкриваха истинските измерения на събитието, породило напрежение у толкова много хора.
Приятен в ...

Изводът
Мислиш, гледайки нагоре в сивото...
Или се пързаляш по черния ръб на мъглата.
Или се свиваш в незнание, в безсмислие...
Мокър сняг, халогенни светлини. ...

Какво съм без теб, Родино,
без твоето топло крило?
Нищо. Просто време отминало.
Празно гнездо.
Какво съм без твоите гори, ...

След изпит срещат се студенти :
– Как, при професора, премина?
– Знания съм имал – "два процента",
да се явя, ми каза – догодина...
А, при теб, как изпита протече? ...

ДÈЕ БЪЛГАРИЯ!

Мистична нощ. Във въздуха витае
усещане за чудо, като плътна сянка.
Искри над живи въглени играят.
Света го няма. Ритуално тайнство.
Туптят в' вакхански такт гърдите, ...

Нашата България
Тя е – и ще остане в сърцата ни!
Тя е покварена, Тя не е защитена Тя е изоставена,
Тя е богата, но не e оценена.
Тя е Роден край! ...

Този стих е провокиран от многобройните, нестихващи терористични атентати по света.
Земята отвори се от тежка прокоба.
От лава червена в черни отблясъци,
възкръсна Дявола сякаш от гроба,
окъпан във кръв ...

Най-внезапно
тя се връцна
и зелените й поли
предизвикаха вятър.
Изгорели ...

Парченце от изгрев. Въздишка от вятър.
Усмивка от пухкаво облаче.
Сълзичка, изгряла на миглите сякаш.
Запазено стръкче омайниче.
Превръщам се днес във написана тайна, ...

Понякога от емоция замлъквам,
докато пея - и отново изкачвам се...
И усмихвам се, широко като дете...,
преливаща от всичките ви цветове...
Благодарна и изпълнена с обичта ви... ...

Да си представим, че те няма, време!
Че не съществуваш в този ден.
Какво от нас вселената ще вземе,
като никой няма да е вече уморен?
Представих си и много е красиво. ...

Една жена разпитваше морето
за своя бряг.
А то, поклащаше на кораба, момчето
и смигваше с маяк.
Въпросите, по-остри от кинжали, ...

За последно ме целуваш тази вечер,
за последен път ще ме завиваш.
За последно ще ти дам любов, любов,
защото знам, ще ти не ме обичаш.
За последно ще запаля с теб цигара, ...

Хвани ме за ръце
Пътувай с мен,
хвани ме за ръце,
изведи ме от море от страхове.
Не! Не съм аз силната жена. ...

А някога
тъй силно те обичах.
Превърна се
във моя слънчев лъч,
който посред бяла зима ...

Мушкатото на двора се усмихна
погалено от есенния дъжд,
а след това смирено, то притихна
във мисли, връхлетели изведнъж.
Дали и то за лятото си спомни ...

Никои не ти казва в очите истината,
нито господ, нито светият дух, нито църквата.
Нито смърта лежаща до теб на одъра...
- какво искаш тогава Ти от Нея.
Бъди щастлив, че с ралото си ореш нивата ...

на перваза опадали листи
и капчици дъжд
по стъклото оставят следи… след
изящния танц
на дъжда ...

Хубавото идва винаги след лошите неща...от собствен опит знам.
Само трябва да се бориш, да останеш чист в своя храм.
Удари, и буквално, и преносно съм понесла... главата си на гилотината предложих.
Болка, кръв и сълзи съм проляла, себе си за накрая аз отложих.
И с години болката търпях, мазохист за ...

Единственият човек който никога няма да те разочарова е този който сам измислиш в собственото си въображение. Може би децата всъщност трябва да се насърчават да имат "въображаеми приятели", защото "реални", не значи непременно "истински". И може би единствените приятели, които ще останат с тях през ...

И тъй върви всеки странник, блед
прокарва своя пътека в нощта,
когато светът все още е тъй млад
и ние в него с нови и топли сърцa
откриваме своя път и посока. ...

Ела, любов! -
в бащината къща,
где птиците гнезда свиха
и после отлетяха.
Ела, любов! - ...