Нощта, като гарван отлита
на запад от облаци тихи и бели,
във които Господ се вплита
сред нишките злато и пъстри къдели.
Просторът ехти от птича песен, ...
Тази песен я направихме с два текста и е изпълнена с мъжки и женски вокал.Ще умуваме кое да е официалната версия.Благодарности на Людмил Стойнев,който записа всички инструменти,смеси и мастерира!Благодарности и на Мишо Шишков,който записа слайд китарата!
Автор: Генка Богданова
Съкровище, скрито дълбоко сред мрака
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в съня ми, преди да изгрее зора. ...
Проблемът не е в крана,
а че масата в бедност е държана!
Проблемът не е в паметника,
а че шепа хора народа си измамиха,
че рушат и минало, и бъдеще, и настояще, ...
Опитаха се да ме повалят изцяло
с лъжливи думи, глупави интриги.
Уж прости хора, но от гняв освирепели,
завиждащи, в душите си изгнили.
И сипеха по пътя ми отровата, ...
3/ Ти трябваше да победиш или загинеш!
Друг изход просто нямаше за теб!
Ти през Арената на вековете мина,
със гладиаторския кървав меч!..
Нима от някого очакваше пощада?! ...
Твърде дълго ли се вгледах, че светлината избледня?
Твърде дълго ли се вгледах, че часовникът замря?
Твърде дълго ли се вгледах, че светът побеля?
Твърде дълго ли се вгледах, че отсреща засия?
Твърде дълго ли се вгледах, че отсреща тебе аз видях?
Някога обичал ли си ти жена?
С нежна ръка, докосвала ли те е така, че да стопи сърцето?
Очите и са портал към незнайни светове,
видиш ли ги, никога не ги забравяш.
Някога обичал ли си ти жена? ...
W.Shakespeare. Sonnet XV
When I consider every thing that grows
Holds in perfection but a little moment;
That this huge stage presenteth nought but shows
Whereon the stars in secret influence commént; ...
Съдбата те посочи с пръст и каза: „Тази
във нощите ти няма да даде покой.
Сърцето си от нея няма да опазиш
и в миг съдбовен ще ти каже: „Ти си мой!”
Щастлив, на робството веригите ще носиш, ...
Ще те прегръщам винаги, Любов!
Обичам всичко твое безвъзвратно!
Пътувай! Намери живота нов!
Не искам да те чувствам пак превратно...
Не питай! Не залагай чудеса! ...
Родих се в мътните години на турското робство – непрогледно време, белязано с горчивия вкус на страданието. Проплаках на окървавена земя, пазеща непреходния спомен за загиналите си синове. Вдишах въздух, наситен с писъците на деца и жени. Писъци, които отекват като камбанен звън в съзнанието ми до д ...
– Виж ни, бабо.
Взрях се в телефона. Боже, тоя човек беше луд.
– Ако изстине ще те убия, Бориле.
– То е 20 градуса, как ще изстине. И е облечен. Екипчето е върху дрехите.
– Къде е Светла? ...
Стъпвам с несигурни стъпки...
Но назад не искам да се връщам...
И пролазват ме хладни тръпки...
С топлината ти нежна се загръщам...
Към теб аз ще продължавам... ...
Самотна лодка спомените гони...
И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.
А слънцето, то някак сърдито... Гонеше
човека, посмял да търси прохлада в самотата.
Сълзите тъжни навяваха поквара... ...
Гиганстското огнено кълбо се бе издигнало високо във небето, и грееше безжалостно. Нагорещеният пясък изгаряше стъпалата на лутащият се в пустинята Слиман. В начало то на пътя той броеше всяка секунда, но скоро разбра,че няма смисъл. Той се беше превърнал в пленник на безвремието. Вдигна поглед наго ...
Все още сърце едно бие само в нощта,
все още дъха ѝ гори го, както догаря свещта!
Все още тя за него е една – неговата кралица,
Все още той движи се по ръба – нейният крал.
Трудно сърцето приема, че дошъл е деня, ...
Преходно е всичко и най-вече ние,
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.
Константа уж е, а сякаш на инат, ...
Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството...
Любка ...