Афиш на артиста
В прастария град на нетрайната слава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
замете безстрастният вятър. ...

Все още съм на тоя свят.
Така се води по паспорта.
Ям, пия, дишам – няма как,
на жив се правя между хората.
Но някак си отгор-отгоре, ...

Ти ли си, ти ли си Рая,
пренесъл се тук и сега,
който изпълва с омая
любящо сърце и душа?
Ти ли си, ти ли си Рая, ...

Пашкул е моето сърце,
не пипан още, цял.
Във него спи дълбоко
пеперудата на любовта.
Разплитай, бавно, по-добре, ...

Грешната аз, защото те обичам.
Престъпната аз, на любов сама се осъдих.
Оная суровата, парливата.
Обич ли или самота?
Не съм лъгала, само скрих от тебе обичта. ...

143/ Щом дойдеше хлада в октомври
и селото се за жълти,
за място есента за спори,
нагласата в теб се смени!
Щом видиш голите дървета ...

Тази любов не прилича на другите.
Тя е лице под качулка в дъжда.
Пърха сърцето ѝ като на птиче,
счупило в полет крехки крилца.
Тя е неука, не ѝ трябват думите, ...

Перла
Изхвърля мидите морето,
щом се развълнува.
Когато любов в сърце му
отново забушува… ...

Като старо вино искам да те пия.
Като цвете земно искам да те галя.
За любов съм жаден и ще се напия,
и във тебе, мила, огън ще разпаля.
Всяка топла глътка в мен да се разлива ...

Над теб и мен е светло.
И е синьо.
И птиците ни в общото летят.
Небето, то отгоре ни едно е.
Дали и хоризонтът е един и същ?

нека душата
е БОГОбогата до
над небесата

Скитница в съня ми
Скитница във моя сън си ти...
Бродиш и ме търсиш в тъмнината.
Хиляди рекламни светлини
светят, но не топлят те душата. ...

Колко любов
всеки изхвърля.
Ровя в боклука
кофите обръщам.
Но грам обич ...

Замръзва всеки звук, когато лятото,
окъпано в агония, мълчи...
Протяга крехка длан към неизпятото
на безвъзвратно опустели дни.
Смаляват се небетата, не дишат, ...

Оранжеви Години
Тринайсет жарки и безсловесни години!
Защо е толкоз тъп света?!?
Как да слушам във захлас?
Малко риби се изнизват, ...

(по Р. Бърнс, "Девойката, която ми постла легло")
- - -
По пътя ме застигна мрак,
а газех в лепкава, ужасна кал.
Едва измъквах крак след крак ...

Онзи ден така обикалях улиците,
търсейки житейските пътища .
И пробвах ли пробвах ли дрехи...
маски, ветрила и много шапки...
Обувките ми бяха тесни и големи, ...

Очите – сини като извори планински...
походката е като на газела...
само с поглед разтреперва ти краката...
( тя отлично знае колко има в портмонето ти)
но неистово мечтаеш да се гмурнеш в пещерата ...

Искам да съм полъхът ефирен
и лицето ти, нежно да целувам!
Искам да съм вятърът, немирен -
без задръжки, с косата ти да флиртувам!
Искам да съм пролетното слънце - ...

БОДЛИВА ЦЕЛУВКА
Р. Чакърова
Когато таралежите се раждат,
светът наостря своите бодли
и всеки жълъд се поклаща важно, ...

Тая пролет така ми отива...
вплетох нарциси бели в косите.
И зелен като млада коприва
е стаеният зов на очите.
Цъфнал ябълков клон са страните, ...

/Ти помниш ли.../
Ти помниш ли братко,
замъка, нашите братя, нашите сестри -
там, дето живеехме, там от дето идем,
ти помниш ли? ...

Ако с теб бяхме във филм,
щяхме да сме влюбени.
Един в друг.
Щяхме да се сънуваме.
Да бъдем щастливи. ...

Крайбрежието е тиха улица
от въздишки на сини пеперуди.
Крайностите там не болят.
Крадливият вятър на вълни
с нежност целува изумруди, ...

Нявга живял известен султан,
който станал на... много години,
по царски решил да празнува денят -
рожденият, с хората свидни.
Поканил ги всички в двореца голям, ...

Винаги съм знаела, че истината е някъде там, обаче не и точно там. Не където някой е решил, че трябва да бъде, залепил ѝ е етикет, прошнуровал я е, оставил я е да прашасва и я е забравил. По-скоро някъде на неочаквано и неподозирано място, някъде, където я откриваш, само когато си се отказал да я тъ ...

Сърцето ми разби на хиляди парчета,
събирах го с години след това,
как може да си толкова добра и толкова проклета,
това така и до днес не можах да разбера.
Приятел беше - най-когато имах нужда, ...

по трънестия
път към щастието - със
сърце и обич

Генка Богданова
Есен e! Дървото пак е оголяло!
Посърнало, унило, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът го брули,
със саван мъглата сива го забули. ...

Кислород
Със някои хора се разделяш
и все едно, не ги е имало.
С един жест, бързо ги заделяш.
Прехвърляш ги в графата "минало". ...

Земята наша, носи болката човешка...
Земята!Която сътвори и нас.
Тя сътвори ни... Но знам че съжалява.
Затуй че с живот ни надари.
Убийците си пусна в двора... ...

Влюбена в тебе оставам.
Един за мене си ти.
Любовта си на тебе дарявам,
И всичките мои мечти.
Завинаги твоя ще бъда ...

Когато се срещнахме за първи път, вцепенението му ми направи силно впечатление. Сякаш искаше да каже толкова много, да го каже толкова красиво, че да ме накара да намеря отговор на всички загадки. То много държеше задължително да смае всички, те да затаят дъх, да го обсипват с въпроси и заради него ...

За отходните тръби
отговаря бай Али.
Цял ден с кофа и лопата
обикаля махалата.
Може да е гол и бос, ...

Преминах през този свят
като мотриса.
Така го чувствам.
След мене - само вятър
през решетка на матрица, ...

Ако те няма всеки ден ще се гримирам,
ще търся скритата ми красота,
в огледалото ще гледам без да я съзирам,
без да зная, че дълбоко в мен е тя...
Ако те няма по телефона ще говоря, ...

Светлините озариха душата ми,
и усетих любов.
Те осветиха съзнанието ми,
и ми дадоха живот.
Имах сили за всичко, ...

В кратките мигове, сладка любов,
немирникът вятър вилнее.
Разрошва косите ти. Гали очите ти.
Светлината изгрява над кея.
Ти си пристанище, корабът вечен. ...