Не се завръщат изречените думи.
Мехлем или олово за душите,
политат волни те над друми,
поспират чак отвъд звездите.
Изплакани сълзи не се завръщат. ...
Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...
Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...
Различен
Кой си ти? Не си като нас, ти си различен,
не си като останалите, безличен.
Защо си такъв, а такъв не съм аз,
вижте хора, той е различен от нас. ...
Как влюбих се безумно така и не разбрах.
А бях дете разумно, но просто оглупях.
Събудих се. Потърсих те до мен.
Денят бе толкова студен. И исках да те стопля.
С две думи споделени. Сърцата ни сплотени. ...
Спри, обичам те, не бързай
мен да отминаваш като пътен знак
аз обичам те, не се обвързвай
с мъж който иска теб от суета.
Спри, обичам те, не ме оставяй ...
Осмомартенско... /или За лютеницата и мармалада/
🇧🇬
Защо ли като стане време за 8-ми март и напоследък все ми изскача прастарата българска мъдрост и поговорка, така известна напоследък в интернет средите – „Таралежите са странни птици, докато не ги ритнеш, не политат"? Сигурно има някаква дълбока кармично – следствена връзка, но сега не ми е за това ...
За мушитрънчето тъгувам нощем,
не толкова за щурия щурец.
Бродира ми сърцето с остри нокти,
натрапчив сън за трънния венец.
За него ми е жал. Не ми е работа, ...
Не животът ни вкарва в рамки, а ние се опитваме да го вкараме в рамки. И никой не може да излезе от тези рамки сам, защото те са преплетени като верига... Верига от измислици и илюзии, в която сме се оковали. Но има начин. Всяка верига е съставена от брънки, а всяка брънка, както е затворена, така м ...
Не питай мен защо те чакам.
Сезони преминават, равноденствия
и кръговратно Слънцето заменя се с Луна,
само сърцето ми без теб обезлюдява...,
като поломена камбана от круширал платноход. ...
Недей, да гониш вятъра.
Той волен е, и шета гдето ще.
Ала понякога променя кадъра,
на тишината с копитата на дивите коне.
Тогава се превръща във фурия. ...
Красота в природата днес.
И преобразена тя се настанява в тебе.
Нежността на музиката влиза в сърцето.
Изчезва тревогата! Лекота в душата!
И е ясно!... Обич разкъсва мрака!... И обич... да ! ...
Седми
Честит ви празник доктори!
Спомням си, как преди трийсет и две години майка ми и баба ми ми обясняваха "Витя, ти си добро момче. Обичаш да помагаш на хората. От теб ще стане добър доктор."
Знаете ли, има едни лоши момчета, но аз не бях от тях. Аз слушках, папках и правех добрини. Даже и, като ...