На татко
Бащите никога не плачат
дори и в раната да капе сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой. ...

Животот ме дроби
како стакло во своите раце.
Имам планови за време,
а немам тло
каде да ги пуштам своите чекори. ...

Добре дошъл по изгрев, Страннико,
до Извора на Богомолките!
Не ти е разрешено да оставаш тук,
но аз ще ти помогна!
Слез от коня си! ...

Дъждът си пише името в кафяво
край кестени със лачени обувки,
тъче на бряста рокля от какао,
печата в локвите целувки.
Сърнелките посипва със парцали, ...

***
Росица Чакърова
Пак там ще ме намериш - у дома,
под стряхата на мнимата ни къща,
под натежала от безсъние асма ...

Времето плаче за Май.
За онази кръговратна внезапност,
която превърна сивото в рай
и разказа, че няма случайности.
Че в сърцето си пази студа ...

Мечтая си за излезли от мода сувенири：
скъсани дънки, ролки в косите и Бийтълс
За нещастие, ти все още се носиш
Когато мине твоето време,
любовта ще се върне на мода ...

Живот
Той: Не, не, не! Тук не може да се живее…/излиза/
Тишина.
Той: /влиза/ И там не може да се живее…
Културна ...

Вървеше наперено по малката селска уличка. Тротоарът беше тесен и очукан, но лошият му вид не ѝ пречеше. Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета. Беше облечена с шарена прилепнала рокля, която очертаваше пищните ѝ форми. Едрите ѝ задни части, бюст и бедр ...

Здравей, любими. Пак съм тъжна.
Не съм ти писала отдавна.
Аз често крия се зад маска чужда,
но има дни, в които не помага.
Кълна се, аз за теб не мисля. ...

Родих се стара, колкото дъжда
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.
Дойдох внезапна, тиха като сняг – ...

Две години от пепел изваяни,
душа невинна във огън умря.
Две години безстрастни, окаяни,
сърце алено повехна и спря.
Две години игли на ненавист ...

За мен запей нежна песен,
с не искам да съм сама в късна есен.
Моите надежди и мечти приеми,
към топъл живот всеки се стреми.
Душата ми както преди е същата, ...

Обичай ме
не ме жали
целувай ме
не ме щади
обиждай ме ...

Дишаме и... въздухът умира.
Меги Гювенал
Глътката отровена тежи.
За листата иска да се хване.
Като наказание лежи ...

Живеем затворени в страх,
всички ще избягаме от дълголетието,
в спалнята ми има локва кръв,
от хора, които са умрели там,
покривам я с килима и заспивам, ...

Романтично е, същинска самодива –
нощта се спуска с одеяло от звезди.
Погледни града, навън е тъй красиво –
светът покрит е с плащ от светлини.
Събуди се! Изкачи се някъде високо! ...

Ти си терзание. Път без пътека.
Ти ни застигаш. И ни изпитваш.
Ти си страдание. Тежка и лека.
Ти ни издигаш. И запокитваш.
Ти си коварна. Никога лесна. ...

Отиде си септември. Още топъл.
Октомври ни прегърна със мъгла.
И тази есен, тъжна като вопъл
в очите ни внезапно заваля.
Настана студ. Така ми се прегръща. ...

Ограби ми душата от любов
раздавах се за теб със пълни шепи,
уж ме обичаше безумно, а не чу ти моя зов
със който те зовях и исках да те имам...
Ограби ми душата от безсъние ...

Борис слезе пеш до центъра на малкия град. Мина три, четири пресечки и стигна до главната улица на К. Това беше типичен малък американски град. От едната страна на главната улицата имаше бар и магазини, а от другата минаваше железопътна линия. Улицата свършваше до гарата. Борис тръгна натам. Качи се ...

Един въпрос ме мъчи мъжки
и като Хамлет се терзая:
Дали със Бойко или с въшки
да съм смирен от днес до края?
И двете хапят нечовешки. ...

Аз често гледам към теб, към безбрежния космичен небосвод. Знаех че всичко, в що има дух и живот, е съградено от вълшебна материя, родена нейде в студения космос. От избухнали слънца, жертвали живота си заради нашия. Но откъде тази величествена и чиста сила? Как и по какви закони се ражда нещо толко ...

Покритата с жълтеникави бурени и умиращи храсти равнина бе затисната от жега, каквато от дълго време не бе имало. Температурите вероятно гонеха четирийсет и пет градуса, а маранята не позволяваше да се вижда на повече от сто метра. Огненият диск на слънцето трептеше, разтрисан сякаш от мъчителни кон ...

Отвараш врати и ходници во моето минато
темно е
светлината се крие под перница
а јас сум снежно дете
не допирај ме со твоите меки раце ...

Стори ѝ се, че на вън вали.
Валеше...
Но вътре в нея,
в душата ѝ.
В сърцето ѝ беше мрачно, студено... ...

Не всичко е така, както изглежда
Имам среща с мъжа си. Той винаги е изключително точен, нали е германец. Аз пък почти винаги закъснявам, българка израсла в Куба, какво може да се очаква. Зима е, духа силно и вали сняг. Аз леко подтичвам, че да не закъснея още повече. Сигурна съм, че той вече ме чака ...

(На моята съпруга)
Имам си сърце и то ми стига,
планини да местя, мравка да спася.
То топли ме и всеки ден ме вдига
изгрева да видя, смело да вървя. ...

Не ме вини, че не обичам,
че те намерих, но не те познах,
че тялото ти го залюбих,
но душата не узнах!
Ще ме търсиш в бъдеще, ...

СЕЗОНИ
Ще бъда зима, в дланите ти, бяла,
топящ се, пухкав, нежен сняг,
в живота ти ще дойда като хала,
и ще обърна всичко в него! ...

Щрак
Няма смисъл, да пристъпваш пред вратата
като тих неврастеник, от крак на крак,
във очакване, дотолкова познато.
Просто, приеми мига. И щрак! ...

Кристиано, Бейл и Модрич!
Рамос, Начо, Карвахал!
Ний сме смели, здрави, мощни –
безпощадният Реал!
Бой! Победа след победа! ...

Всички пътища
водят към... гробището.
Мина фортуната, с остри нокти
и изкривено лице...
Отнесе те в бездната. ...

Защо кротуваш, докога ще спиш,
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?
С гербери отвсякъде обрасъл, ...

Избрах да Те покажа
(когато обикнеш Душата си)
Аз до днес не те познавах,
а все до тебе съм стояла.
Вярно – все те подминавах, ...

Ти мислиш,
че всичко
приключи...
ти мислиш,
че днес ...

Грехът от тебе!,
болко, опростен е, но
все още стене...

Не, няма да те пусна да си тръгнеш,
като мираж край мен се завъртя.
С очи разпитвам всичките наоколо
сън ли беше или те видях?
И тази сладостна усмивка, ...