ХЛЕБАРЯТ
/на Владимир Виденов/
Застанал пред листа помолих
ръката ми детска да води
Духът на Отеца Небесен ...

Пак съм във капан
и четири дни остават.
Като четири живота
през ребрата ми минават.
През първия живея ...

Всеки трепет от нещо мъничко започва,
усмивка, прегръдка и нежно докосване,
после прераства в нещо голямо,
имащо смисъл, мотиви и стойности.
В дъждовния тъжен и сив понеделник, ...

ЛъвСко
По земята скитала се твар:
тиха, мрачна, носеща товар –
разум, похот, чувство, жар…
И все мечтаела да бъде цар. ...

Чудно е как един поглед,
Едно докосване,
Една ласка,
Една усмивка,
Едни очи, ...

Следобеда се прибрахме вкъщи цялото семейство плюс Надя и Алексей и вечерта децата ни дадоха подаръците. Така бяхме решили, да е след суматохата. Последни бяха Криси.
– Мамо, това е за Дари, моя подарък.
Той ми подаде един плик.
– Какво е това?
– Акции от нова компания за виртуална реалност. Имат ве ...

Нещастните любови ние знаем ги,
нещастните любови като мисли са.
Те пълнят те със думи неизказани,
които май напразно ги измислихме.
Нещастните любови са по устните – ...

Прониква острието нажежено
в сърцата ни и огненият такт
забива ускорено. Несъмнено
любовта е тук. Това е факт.
Усилва се горенето, когато ...

Лутам се между абстрактното
и това което ми казват, че е.
Губя се по пътя от единия бар,
до другия.
Намирам част от себе си в разстоянието между ...

Ти беше най-шумното нещо
в живота ми.
След теб съм толкова тиха.

В гората нежно се стели
пътеката, обвита в мъгла.
Над нея лъчи без предели
размахват светли весла.

Лято! Ех, лято, дълго жадувано!
Лято горещо, прекрасно и нежно.
Лято вълшебно, душите ни грабваш,
в сърцата ни чувства задрямали будиш.
Детската глъчка водиш със себе си, ...

Момичето до розите мълчеше,
облякло дреха – бяла тишина.
Погледът ѝ в тъмното тъчеше
нишки звездно-лунна светлина.
Момичето до розите застана – ...

Зелена хубава тревичка...
До нея мъничка рекичка!
Жабчета по камъните скачат без тревога!?
А птиците със песни огласят небосвода.
Горите, сенчести, прохладни, ...

Работодателският произвол
до гуша вече ми дойде,
не стига, че им бачкам като вол,
ами търсят под мен и теле!

ОГНЕНИ ПЛАТНА
Движението дарява ни живот,
животът ни изпълва със внушения...
Вълните не намалят своя ход,
не търсят бряг за своето спасение. ...

Милата ми баба Дана,
Интернет персона стана.
Верни фенове спечели
в рамките на две недели,
но носа си не навири ...

Късно вечер пред вратата ще застана.
Плахо ще докосна познатите стени.
С надежда, любими, тебе ще потърся
като призрак райските врати.
Нежно устните ти ще целуна, ...

Галеница не съм на съдбата...
Често ме удря и ме тормози...
Напук затваряла ми е вратата...
Дарявала ми е бодливи рози...
Гальовна никога тя не е била... ...

От калема до таблета
170 години светско образование в Търговище
„Искри от миналото – светлина за бъдещето”
Сборник, съставител Ася Трендафилова
„Учител – това е преди всичко човек, който обича децата, намира радост в общуването с тях; вярва, че всяко дете може да стане добър човек. Умее да дружи с д ...

Момичето с цигулката вървеше
по острие от лед с босите крака.
От стъпките му вятърът кънтеше
в тунела на безсмислената суета.
В косите му капчуците притихват, ...

Поетите
На поетите не им е лесно,
лампата от чувства все гори
и описват любови – невъзможни, светли,
в куплети – красиви светове градят. ...

Пред лицето на съдбата стоя.
Страх ме е.
Преглътвам страха и смело хващам ръката ѝ.
Нека ме води!
Дали към самота или любов... ...

Загаснал вулкан е сърцето.
В пепел от лава животът кипи.
Населваш го с хора,
цветя и дървета,
и се надяваш да се взриви.

Колко си красив
и как ухаеш само.
И тази палава къдрица
над високото ти чело.
Нежно ме притискаш ...

Срещате ги често
в този пъстър свят:
първият е старец;
третият е млад;
вторият – учител ...

Надеждата е лястовица бяла,
разперваща свободно своите криле.
Една-единствена, но оцеляла
с невинното си чисто сърчице.
И долетя надеждата крилата, ...

С времето точността му започна да я ядосва.
– И не можеш ли да закъснееш пет минути? – питаше.
– Защо да го правя? Не е хубаво. Шефът принуждава всички да го чакат. Винаги във фоайето има по двама-трима кибици. Според мен това е неуважение.
– Не говоря за шефа ти, а за теб. – Жената оправяше къдрава ...

В чантата ми е затворено морето,
шуми зад рамото ми вятърът горещ,
нощно ехо разпръсква се в косите ми,
а ти вървиш, вървиш до мен.
Вървиш и нещо ми разказваш, ...

Не мога да те пусна и не искам.
Не зная как без теб да продължа.
Очите си затварям... стискам, стискам,
повтарям си, че сън е и лъжа.
Но щом повдигна клепки само мракът ...

Поетите са, като ято -
готови винаги за полет,
следващ силата на сетивата!
С любов - гореща, като лято,
раждаща живота, като пролет - ...

Лятна обич,
случайна, нечакана,
по детски затичана,
безгрижно мечтана.
Вълшебна, суетна, ...

Утрото разплакано се мръщи.
Небето посивяло е от скука.
Ограбен спомен, отново се връща
да заживее скришно тук, при бука.
Ще дойде буря и тя ще отвее ...

До мен да си, дори и да умра,
до мен да си пък нека ме презират!
Когато дойде неусетно любовта –
обичаш дори да те убиват!
Ела до мен в прегръдка ме гушни, ...