Обеща ми небесна потайност,
изтъкана от звездна дъга,
Обеща ми космична безкрайност,
а остави ми само тъга.
Още помня, не искам, не мога, ...

Щастие... Какво означава това? Как се постига? За мен щастието не е в парите, нито в материалните неща, за мен щастие е, да се чувствам спокойна, здрава и обичана... Накратко, да съм над проблемите... Не разбирам, защо хората се карат за най-малките неща, не може ли човек да си спестява това напреже ...

Отвсякъде наслушах се на думи
прислужващи невежество и власт.
Тръбят идеи, всъщност черни глуми,
поглъща ни безмилостната паст.
И който вярва им, умира бавно, ...

Днес валя... Отново!
Дъга на хоризонта се яви...
Накара ме да се замисля!?
За мене си и любовта.
Не знам защо, но ми се прииска... ...

Бди и винаги бъди до твоите! Те са твоите овце, ти си техния пастир и стъпиш ли накриво стъпват и те. Води ги винаги по правия път и бъди тяхна надежда. Не жали никога сили в името на тяхното добруване и никога не предавай честа и сърцето си. Веднъж загубиш ли честа си, губиш себе си завинаги. Винаг ...

Моля те не прекалявай
с моето търпение!
Стъпките ми проследявай,
но без направления.
Може да съм нестандартна, ...

Един поглед само. И вече изгубих ума си.
Очи като вик... Две очи като рана.
Очи като спомен, който винаги търся.
И всичко е лудост... С любов съм пияна.
Гласът ти се спуска бодлив по гръбнака. ...

— Ице, хайде, вечерята е готова!
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...

Сказания на пълнолуния
Усмивка,
погледи,
въздишка,
желания и топъл дъжд. ...

Тогава, когато
ръката му ме потърси и ме намери
тихо заспала в мекото на възглавницата.
Тогава, когато
желанието му ме залее и ме изпълни ...

Над мене спуска се, нощта смълчана,
сгушвам се в прегръдката ѝ тиха
и към звездите гледам замечтана,
на Луната пълна се усмихвам!
Завиждам им, че гледат отвисоко ...

Зад себе си вратите не заключвам.
Открехнати оставям ги дори.
Познанства безпричинно не приключвам.
Не слагам катинари, щом боли.
Мостове в клади не превръщам, ...

Падаща звезда
Една звезда разсече хоризонта.
Като светкавица... и изгоря.
Чия съдба открадна и отнесе
или превърна в блясък любовта? ...

(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...

(Вдъхновено от разказа на Чудомир "Връннн...връннн")
- - -
Очи притварям, седнал на дивана,
полузаспал след сития обяд.
Не се оставям Сънчо да ме хване ...

Между деня и нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч ...

Когато затвориш вратата
пред теб застава тишината...
и ако нещо вътре в теб плаче...
избери песента на светлината...

Предполагам, че съм
заразна,
но след среща със себе си,
имам нужда
да измия душата си ...

Лято
Слънце, шапка, сладолед, море,
шарена рокля и розови чехли,
стъпки боси и синьо небе,
пълни очи със въпроси. ...

парѝ и власт се
съюзѝха и светà
осатанѝха

И за поред път,
убедени, че сами ще са добре,
затръшват те вратата.
Ината дни наред държи ги.
По тихо е от всякога. ...

Повече боли,
когато Юда не е
Юда, а Юдка...

***
***
Р.Чакърова
... и когато не спя, те сънувам дори...
А когато отлиташ, се будя. ...

Отиват си, отиват си без съпротива,
онези сини мигове - мъниста,
зеленото внезапно си отива,
а думите сами напускат листа.
И тръгват си любови в късна доба, ...

Автор: Генка Богданова
Облегни се, мили, на моето рамо
и доверчиво с мен през живота върви!
Дори на света да сме двамата само
и пътека в тъмата да няма дори! ...

Обичам те дори
когато си при друг.
Обичам те със страст –
в нощта си галещ звук.
Обичам те макар ...

Всеки ден нещо ново учи -
а нима е възможно,
питаш ти?
Толкова "Да", колкото пъти
се накланя цветето ...

Самотник, като мене, звезда си хвана в ръцете.
и от облаците бели слезе шейна пълна с любов.
Кратичко писмо ще ти изпратя, изпълнено с чудно
вълшебство.
Там с големи букви ще пише "Обичам те, любими!" ...

Не посмях в очите ти да гледам,
с детето ми на ръце,
а сълзи изгаряха твоето лице.
Не посмях да се обърна, знаейки, че плачеш,
а така исках да се върна... ...

Каква е тука същината?
Какъвто и да е обекта,
един и същ си е ефекта:
от слънцето той хвърля сянка.
А слънцето не прави сянка - ...

Казвам се Алексий (Αλέξης). Аз съм вече застаряващ преподавател в Бизантион. През своите 25 години стаж в преподаването, останах с впечатлението, че Империята ще загине много скоро при все не поради глупостта на управниците, част от които между впрочем разбират случващото се с изключителна прозорлив ...