Той стоеше в претъпканата стая, облегнат на стената с полупразната чаша в ръка. Срещу него, въодушевен от историята, която сам разказваше, стоеше един от по-близките му приятели. Той беше толкова унесен в разказа си, че изобщо не забеляза, че реално си говореше сам. Жестикулираше, сякаш беше регулир ...
В миг на болка... ще ме усетиш с вятъра.
Ще те обгърна с пролетния бриз.
И като мъничка прашинка, нежнобяла,
ще те погаля с първите лъчи.
И ще се сгуша в твоята усмивка, ...
ПЕСЕНТА ОТ МЕГДАНА
Пак сме там!
Пак сме избягали от града, пак сме на село!
Пак сме в двора, до мегдана, дето се пресичат две улички, дето е заграден от каменни дувари, а зад тях надничат прелестни бели къщи.
Всяка вечер, след непосилен труд по ниви и дворове, там се събират жените от махалата и мла ...
В косите ти – пера на гарван черни,
копнея да заровя нежна длан.
В очите – тъмни небеса вечерни –
да литне моят поглед замечтан.
Да се разтворя в блясъка им лунен, ...
На тeзи, които го вдъхновиха
и никога няма да го прочетат.
- И какво сега? Стана каквото стана и какво стана?
- Нищо...
- Ами нищо я, нищо! Добре го каза. ...
Ако можех времето да върна,
бих дала всичко за да те прегърна,
да видя топлия ти поглед само,
да поплача на силното ти рамо,
да видя усмивката ти нежна, мила, ...
Добре дошла, очаквах те, любов!
Едничка ти сърцето ми вълнуваш
и – топла и красива, порив нов –
едничка ти тъй нежно ме милуваш!
Завръщах се самотен у дома. ...
Крадец в черно, с маска се предрéши,
за да краде с взлом от скъпите череши.
Излезе на пазара въоръжен с пушка
и взе една от бабите на мушка.
"Избирай – черешите или живота, ...
> „Родила се нова религия . Тя била наречена “наука”. Християнството все още било силно, но сега неговото влияние временно било западнало. Внезапно ученият станал бог. Тази наука създала епохата на машината и всички еликсири и отрови, довели човешкия живот до ръба на унищожението. Но с отминаването ...
Александр Шершнев Второй
http://www.stihi.ru/2012/05/30/3750
Когда стихи вы пишете, поэты,
Жалейте нас читающих людей –
Кто, сочиняя, думает при этом, ...
Застига ни внезапно, отрезвява,
припомня крехкостта на нашите тела,
в ежедневието улисани изпаднем ли в забрава –
извежда ни от нея и връща ни в реалността.
Понякога се случва душата да попада ...
Вкуси ме, сладък, ароматен плод,
очите целуни ми, да прогледна,
косата свий ми я, в небрежен кок,
със блясък накичи ме... да съм звездна.
Със устни нарисувай ми небе, ...
Светло прозрение залезът отрони,
звезден миг от очите пророни.
Изживях прекрасен спомен,
извървях и зовях това име народен.
Породи се в мен усещането за жена, ...