В топлия августовски ден,
когато слънцето се оттегли в покоите си,
роди се любов.
А всичко започна невинно. В
ясния поглед на едно момче ...

Да мога да съм мека
като облачен пух -
толкова мека,
че ако си паднеш по мен,
да не се убодеш ...

Разбрах, че не е тя избор,
че не е магия и извор
на мистерии чудни,
а просто инстинкт е.
Че никой и никога ...

Безпределно безснежно.
Безгранично метежно.
Безнадеждно безбрежно.

В ръцете твои съм отлитащо хвърчило,
от изписаните листи със твоите стихове.
В минолото свое бях едно дете унило,
летя в простора с попътните ти ветрове.
Изгубена в дебрите на земните дъбрави, ...

Лятото за път се стяга –
махам му с ръка
и в сърцето ми поляга
някаква тъга.
Догодина ще се върне ...

Дива самодива
В съня си те призовах
и оргазъм преживях,
и то не веднъж,
но се събудих изведнъж ...

Ти остана там с писък на уста,
страхувайки се, че няма да чуя.
От очите ти търкулна се сълза,
гълтайки въздушната струя.
И с поглед ранен изрече лъжа... ...

С август ще си тръгна аз, море.
Но сега съм твоя... Само твоя!
Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...
Дотогава лудият копнеж ...

Погледът ти,
когато ме чукаш,
е различен
от онзи,
когато си говорим, ...

Седя безмълвна, пътувайки и слушайки музиката, която звучеше в колата. Обърнах се случайно, погледнах през прозореца и за миг видях нещо, което ме докосна. Имаше скали, извисяващи се над мен, а над тях синьо небе, красиво и уникално само по себе си. Лъчите докосваха не само лицето ми, а най-вече душ ...

Наоколо всичко е мрачно
и пак съм самичък в нощта.
От всички – отритнат, забравен,
живея в платена душа.
Присвит във студения ъгъл, ...

Аз няма как да оцелея
във този свят така осиротял
за залък хляб да се засмея
а истинска любов не изживял
за два пакета със цигари ...

Оттегчена ли не бях, огорчена ли не бях,
ден и нощ те чаках аз.
Мисли лоши все превъртах и внезапно се озъртах
за поглед твой, втренчено седях и дни наред вътрешно крещях,
но вниманието ти все по-трудно приковах. ...

В самотата си загивам
заради теб и само теб.
В очите на никой не се издигам
заради теб и само теб.
Сърцето ми стана камък ...

Глава XVI
Лъчезар се протегна назад на стола си и разтри с две ръце клепачите на зачервените си очи.
- Не знам братле, не е истина. Всичко е изпържено здраво.
Двамата седяха вече над три часа пред мониторите и от снимките не се различаваше нищо повече от силуети. Станимир гледаше отчаяно, беше си по ...

Разбитото сърце дали боли?
Защото моето боли, не спира.
Раната отворена кърви!
Надеждата със помена умира.
А изневярата дали горчи? ...

Пътувай влак, пътувай
и не се връщай назад!
Толкова тайни искам да
разкажа. Толкова обич
имам да дам - но все в ...

Тихо влезе - без покана, през отдавна залостена врата.
Там, където никого не пускам - в моята душа.
Прозорецът ѝ са очите, в които ненадейно и невинно ти прозря,
и поразмъти тъй неволно налегналата в мен мъгла.
А, че се промъкна... май дори и не разбра! ...

Тих дъжд ръми,
капки стичат се по нежните листа
и умират във калта,
за да се роди нов живот
нов красив есенен цвят. ...

Идеята на всеки човек за своето "аз" е досущ идентично на Айфеловата кула, а за "аз"-а на другите хора – копие на наклонената кула в Пиза!...

Дълъг и черен, човекът на залеза
плъзва по склона, после по билото,
слизахме ние, пъпли си той.
Вино ли пие, ракия ли пи
в маранята го виждах пиян. ...

Странно нещо е този свят. Покритие няма. Виждаш млади хора с интелигентно изражение. Нещо електронно, обаче, е заседнало като рибя кост в аурата им. Би следвало да им присяда, но те нямат усет за него. Носят си го безропотно и дотолкова са свикнали с присъствието му, че вече дори не им убива. Или да ...

Не ме забравяй, Господи -
само ти можеш да ме спасиш!
Не ме оставяй, Боже - само ти
можеш болката да изпепелиш.
Нося своя кръст и по път ...

Не знам
Не знам защо се чувстваме обрани?
Сълзите плахо все напират в нашите очи.
Над нас кръжат огладнели черни врани,
всеки с душата си мълчи, мълчи. ...

Пропускаме безброй неща...
Пропускаме да сме щастливи!?
Да обичаме с душа и правим
земята по-красива.
Пропускаме във дните свои ...

Студено отмъщение
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...

Мнозина изпитват небивал страх от самотата. Техните разбирания за мъдролюбието* са твърде тесни, за да осъзнаят благолепието на болката. Те просто биха казали, че не могат да продължат напред сами и дълго биха оплаквали своята участ.
Слънцето също е само, но то дава светлина на всички ни. Както глас ...

Забрави какво ти казваше,
щом не умееше да те обича.
А с възглас разказваше
за всички други след които тича.
Забрави и лъжите му - ...

Как да ви обичам - пуритани?
Как да ви приема в този вакум... от шаблони.
Как да ви харесвам като сте умрели в душите си?
Как да ви целуна - скрити егоисти?
Човека в сянка съм за вас! ...

Когато утре влюбиш се във друга,
за мен, наивната ѝ разкажи.
И колко дълго съм била в заблуда.
Повярвала за кой ли път
на мъжките лъжи. ...

Автор: Генка Богданова
Аз не съм тиха, кротка женица
с характер мил, сговорчив.
В мене живеят и вятър, и птица,
блика извор – сладко-горчив. ...

Пиша писмо до моята първа любов
Вечни думи изгарят в сърцето ми
Думи неказани думи оставени
За теб
Шепнат устните

– Дечооо, Дечоооо! Къде си, бре?
– К’во си се развикала сутринта рано-рано, Стоилице? Къде може да съм!
– Че знам ли те бре, Дечо? Ти си като вятъра. Айде не придиряй. Ела да ми помогнеш, че козата ражда, а пък козлето обратно.
– Само жена не са ме викали още да израждам. Ама къде млади жени тука? В ...

В неделна утрин, час преди обяда,
жена ми бърка нещо във тигана.
А аз подсвирквам някаква балада,
една поема смятам да захвана.
Със нея се събудих и нощеска, ...