Искам да отмия всяка твоя зима от мен,
Да покрия душата си с есенни листа,
попарвайки я с кристалчета слана.
Сетне да посрещна катарзисния дъжд под дъгата
и накрая - жежкото слънце ...

Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки, ...

В Европа - зло, гибел, кръв, сълзи...стига вече!
Кога най-сетне светът ще стане по-човечен!?
Докога насилието ще ни мъчи - отговор няма!
Кога любовта в нас ще спре подобна драма!?
Безсмислена жестокост явно, няма спор! ...

Птица в лунния сумрак се стрелна
и потъна някъде в нощта.
С крила разсъни тишината -
някой тихичко запя.
Една мелодия така позната ...

Когато напишеш нещо тъжно
и го прочетеш...
Ако се разплачеш-сложи го в папка.
Ако не почувстваш нищо -
изхвърли го на боклука. ...

Мъж ли? Това е странно същество.
Орисано да бори проблемите човешки.
Орисано да сътворява правилата
и срещу рушителите им война да води, да въдворява и раздава човешката разплата.
Война ли казах? Да, война. Защото мъжът е войнът. ...

Жена
Звездите спускат се във твоите очи.
Гмурва се луната във душата
като в море с незнайни дълбини
от някаква Вселена непозната. ...

В моята къща
няма тишина.
Когато се връщам
намирам топлина.
В обич я превръщам ...

Гладувал твърде дълго глиста
в коремчето на комуниста.
Решил, че трябва да излезе –
в среда хранителна да влезе.
"Ще търся – мислел си –отплата ...

Звън на фрази с изострени думи.
Напрежение пръска искри.
По-добре ме целете с куршуми,
че от думите, много боли.
От очите, разсипват се листи. ...

Приседнала до тебе, в нощта,
в изстрадалото ти лице загледана,
мислейки за хиляди неща
и от мисълта за болката - обсебена:
видях сълза, проблесна на луната ...

Ще си легна до теб -
в земята,
да останем завинаги влюбени.
Не ми трябва луната,
ще целуна устните ледени. ...

Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.
И всеки от годишните сезони ...

Точно едно вдишване ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.
Голямо дишане падна. ...

Любовта!? За нея ли да пиша?
Не знам!? За нея винаги копнея...
За нея, много пъти в сълзи съм бил облян.
Знам, че в откровения... Обръщат, повече
внимание на любовта и лунния пейзаж... ...

... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...

ДО Париж и назад 2 част 5.04.2017
Започна гостуването в Париж по програма
и трябваше толкова много да видя,
но, че щеше да падне вървене голямо-
не можех преди да съм там да предвидя... ...

ТАМ, ОТКЪДЕТО
Р. Чакърова
От къде да започна не знам.
Няма край за начало на друго.
Ще опитам от "някъде там" – ...

Реките, накичени с лотоси,
отиват забързано някъде.
Дърветата – къдрави конуси,
са публика. Гледат от всякъде.
И сбират в косите си птици ...

Някъде далече, далече от тук
живял някога тъжен великан.
Бил различен. За другите луд.
Самотник добър и неразбран.
Наричали го глупак и смешник. ...

Не се завръщат изречените думи.
Мехлем или олово за душите,
политат волни те над друми,
поспират чак отвъд звездите.
Изплакани сълзи не се завръщат. ...

Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...

СРЕЩА С НЕЯ
Аз имам среща с нея
и знам ще се забави,
да бърза не умее,
с всичко ще се справи. ...

Играем си на закарфичване:
"Обичам те!", "Отричам те!"...
На бялото табло се бодват факти,
които имат и "де факто"...
И двете крайности се бият, ...

Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...

Страст голяма,
излъчва тя.
Мисъл - промяна,
вълнува ме в нощта.
Дали съм луд? ...

Още днес ще ми падне пердето
и ще почна да ръся истини –
ако щете ми се сърдете…
пак ще сте съгласни мислено.
Кой ги обичал такива директни ...

Различен
Кой си ти? Не си като нас, ти си различен,
не си като останалите, безличен.
Защо си такъв, а такъв не съм аз,
вижте хора, той е различен от нас. ...

Как влюбих се безумно така и не разбрах.
А бях дете разумно, но просто оглупях.
Събудих се. Потърсих те до мен.
Денят бе толкова студен. И исках да те стопля.
С две думи споделени. Сърцата ни сплотени. ...

Чакането е изкуство,
което ако не владееш
истински,
се пържиш в собствен сос,
както лятото на някоя пейка, ...

Спри, обичам те, не бързай
мен да отминаваш като пътен знак
аз обичам те, не се обвързвай
с мъж който иска теб от суета.
Спри, обичам те, не ме оставяй ...

Защо ли като стане време за 8-ми март и напоследък все ми изскача прастарата българска мъдрост и поговорка, така известна напоследък в интернет средите – „Таралежите са странни птици, докато не ги ритнеш, не политат"? Сигурно има някаква дълбока кармично – следствена връзка, но сега не ми е за това ...

За мушитрънчето тъгувам нощем,
не толкова за щурия щурец.
Бродира ми сърцето с остри нокти,
натрапчив сън за трънния венец.
За него ми е жал. Не ми е работа, ...

Ако покрай теб
премине силен
вятър,
не мисли, че иде
буря – ...