Между четири стени - стоя сама!
Остави ме - малка, влюбена, наранена!
Отхвърли, мен и любовта.
Всичко между нас - захвърли, погреба!
Нежни ласки, думи - обичам те, завинаги.. ...

След сладкото безвремие
ще бъде тишина...
Ще чуваме
сърцата ни
как бият. ...

Хич не беше трудно да забравя
твоя глас и твоите думи. Хич не
мислех какво било е помежду ни.
Хич не плаках и не страдах и тъжни
песни аз не пях. Хич не се отказах от ...

Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с онези носталгични чувства за дома и всички трепети от мисълта за оставената, но неизгубена и вечно жадувана любов, коята не признава граници и разстояния!

Кюлче приятелство
Приятели, защо предавате ме вие?
Защо забивате ми ножове в гърба?
Какво ли в вашите глави се крие?
Не знам, но бих дал всичко, за да разбера! ...

Ще ми се поне за миг да повървя до теб...
- Само миг?
Ами то животът минава като миг...

Целите в живота
Когато във живота имаш ясна цел,
ти ще трябва упорито да се бориш!
Но ще трябва и да бъдеш много смел,
ще те спъват винаги каквото и да сториш, ...

Душата ти не мога да нарисувам, но я чувствам...
Опитах се лицето ти да нарисувам,
да предам с четки боя красотата ти,
да уловя всяка една черта и точица.
Усмивката ти. Погледа ти, всичко ...

Последвай мечтите си, за да осмислиш живота си!

Пониква думата след корена,
прохожда с първите ни звуци.
Говорят с недомлъвки хората
и приказката им скрибуца.
И тя е ту бодил назъбен, ...

Лека нощ, приятел мой,
стискай моята ръка.
И във мир, и в гръмки бой
ще бдя над твоята душа.
Лека нощ, сърце безстрашно, ...

– Имам голям проблем и не знам какво да правя.
Седим в зимната градина на един ресторант с една от приятелките ми, които завъртях покрай бизнеса. С нея обаче наистина станахме близки.
– Борил ходи с една хлапачка от някакво реалити и вече става наистина сериозно. Почти не се прибира вкъщи. Мисля, че ...

Сив камък няма да бележи този хълм,
където за последно ще поспра,
за да погледам лятото, а вън
зловещо ще пристъпва есента.
Лъчи сребристи ще играят в косите ми ...

Главният герой
Ако трябваше аз такса да събирам
за зрителите ровещи се във живота мой,
дворци от злато вече ще шях да имам
и да бъда в филма главния герой. ...

Колко ли дълго ще се връщаш там.
Зад онзи стълб до магазина.
Ще гледаш вкъщи ли съм.
Няма ли отнякъде да мина.
Взирайки се в неподвижните завеси, ...

Обикнах те преди да те позная
и за теб мечтаех във съня ми.
И преди света да осъзная
акостира ей така в деня ми.
И във всеки ред те има - ...

Дали не беше вчера...
Дали и не валеше...
Случайно името му някъде дочух
и затреперих като струна, затреперих като есен,
затреперих от любов, от топлина, но и от студ. ...

„Той стана голям и влиятелен човек със заявени позиции“ или „Много му порасна работата“. Всеки е чувал тези думи. Толкова свикнахме с тях, че никой вече не им обръща внимание. Големите хора! Винаги съм се чудила какво им е толкова голямото. Когато бях малка, си ги представях силни, могъщи и красиви. ...

Навярно болката ще отшуми...
Навярно някога ще я забравя...
Но надали думите, лъжите
някога във мен ще бъдат заличени.
Животът, казват, бил лечител!? ...

Когато сутрин съмва
и слънцето се стели
над божията карта,
в тесните предели
светът се озарява ...

Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му ...

Бели мечки бият се на двора,
падат сред поледиците хора.
Днес – в почивка снегорина,
улиците чисти на половина.
А аз на топло в къщи сгушен, ...

Дойдох, видях те
и веднага се влюбих.
От пръв поглед по теб
ума си загубих.
Живота ни срещна ...

Ти си мое ремек дело,
мој жежок костен во дланките,
мој проблем и моја страст,
причина за постоење
на секој мој убав збор, ...

Прегръщам те!
Целувам те!
Не искам и да знам
къде ще ни захвърли
животът ни голям. ...

Малка част от трета глава:
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага ...

Артистка
Не съм сама, когато теб те няма.
Тогава с мен са плътно самотата
и споменът за теб. И тези двама
натрапни призрака, витаят в тишината. ...

Понеделник ставаше винаги в 6 ч, дори да не беше на смяна. Графикът на цялата седмица бе запълнен и той го следеше стриктно. Обичаше работата си и я изпълняваше с удоволствието на работохолик. Пристигаше първи. Цял ден оправяше проблемите, предизвикани през изминалите Дни. Тръгваше си последен. Държ ...

Ако утре си спомниш за мен,
дано да е само доброто.
Аз те помня в халата от лен,
и оная сълза във окото,
дето капна във мойто кафе ...

Искам пак да е лято дори и за кратко,
нови трепети, нови тъй топли лъчи.
Да ме гали по бузите вятърът сладко,
да почувствам, че жива съм, както преди.
Ще запея с китарата старите песни, ...

За него
В този час
искам да благодаря.
На теб. На нас.
Че беше. Че бяхме. ...

Страшно е.
Назад – спомени прашни,
напред – сенки неясни,
промъквам се слепешком.
Налучквам, събарям, поправям ...

Чувстваш – под нозете ти е заледено,
страшен студ е стегнал целия ти свят.
До теб съм! Опри се на моето рамо,
дай ръката си и да тръгваме, брат!
Проронваш, че нямаш на никого вяра ...

Ударих куче. Гледам си ръцете,
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.
Сега лежат доволни като котки ...

66/ Най-често вечер щом си легнех
и малко преди да заспя,
с носталгията се задебнех,
и все не можех да заспя.
В копнеж по Род и по Родина ...

Отидох да платя сметката за ТЕЦ,
когато в подлез срещна ме крадец.
- Давай пари, ценни вещи, бабо
- Каквооо, викай, че те чувам слабо!
- Парите, парите бързо вади! ...

Научих се да страдам.
Вече знам,
че мога да се справям със разделите.
И макар да ти се струва, че ще видиш ада,
утехата е в цветното на преживелиците. ...