Градчето дъх забравя да поеме,
тя щом по улиците се яви.
И времето престава да е време –
часовникът не иска да върви...
Надуват перки градските плейбои ...

На Дорето и Сашо
Години ще минават,
в спомените ще отиват,
и новото ще идва с всяка нова
и то ще прави своя белег, ...

(Превод от босненски)
Не ми се обаждай отново! Моят живот е див.
Не си спомняй, че някога съм бил жив,
че от устните твои роса съм пил
и пиян от щастие съм себе си дарил! ...

Имаш нужда от мен.
Така говорят листата.
Сърцето ти е студено.
Без мен. Искаш да съм ти лято.
Имаш нужда от пламенен дъжд. ...

Като пенливо вино
къдриците ми да са по теб,
като отровно биле –
устни сладки като мед,
изливай ме през пръсти – ...

Проститутки
Цветни пръчки
Нарко дилъри
Мокри поръчки
Неплатени ...

Изведи ме някъде далеч...
Разтварям се в себе си, хаотична и разбъркана, неподготвена и нещастна. Спаси ме от тази непрестанна дейност в тялото ми. Спаси ме от демоните ми.
Но няма как да ме спасиш от мен самата. Вече дори жарките ти целувки и непрестанните милувки не отвличат изтерзаното ми съзнани ...

Уморени очи, уморени от гледане...
Уморени да чакат... Усмивки забравени.
Потайни, отчаяни с надежда оставени!
От минало, свършено изоставени.
Но дали е така !? Дали ще ми трябва? ...

Моите бесове са много!
Блъскат се и се изяждат,
плюят и поглъщат огън.
Убивам ги и пак се раждат.
С въжета ги увивам нощем, ...

Hundred Miles
Come here and visit my world
Come here and visit my world
Dead history shining stars
Our love is the only way ...

Stand by me
When the night has come
And the land is dark
And the moon is the only light we see
No, I won`t be afraid ...

Με τον Πούτιν δεν φοβάμαι
Δεν υπάρχουνε ηγέτες
όλοι στην Ελλάδα ψεύτες
καταντήσαμε εν τέλει
ένα ξέφραγο αμπέλι ...

Може би всичко свърши отдавна.
Може би ги изгубихме –
сърцата трептящи, ръцете замаяни,
очите, в които се влюбихме.
А може би просто животът се случва ...

Пролетна наслада
Пролетта почука на моята врата,
трепна сърцето ми някак странно...
Слънцето събуди с лъчите си жажда,
мечти и цветя в утрото ранно. ...

Няколко пъти съм попадала
в ситуации необичайни.
Но никога не съм сломявала глава.
Падах, ставах и продължавах.
Премълчавах болката от обида, ...

Вино налей, мили мой приятелю,
навън блести най-синята луна
и сякаш цялата обляна от сияние,
притихвам с чаша вино във ръка.
В очите твои вглеждам се смутено. ...

Бялата чапла крачеше важно край езерото и хвърляше от време на време любопитни погледи към старата порутена къща, около която не се виждаше жива душа Керемидите бяха вече изпочупени, гредите изгнили, а дворът буренясал и сякаш на птицата ѝ стана тъжно. Беше като стопанката самотна. Тази година нейна ...

устните
които ме целуваха
завоюваха ме
завоюваха
устните ...

Бях ли всичко за теб?
Бях ли цялата твоя Вселена?
Бях ли целият свят,
скрит в шума на тревите зелени?
Бях ли бяла тъга? ...

Не ми пишете правилата
и аз съм като вас – човек.
И аз разчитам на заплата
за много хляб и малко шпек.
С вода, аз жаждата лекувам. ...

Празни стаи колко смених,
Не знам.
Колко улици празни преминах,
Не ги броях.
Колко градове обиколих, ...

Магическа любов ми подари,
събрала всички земни тайни,
съкровище от чувства и мечти
сред музика и палави игри.
Вълшебно слънце сгря душите, ...

Ноември е тъжен.
Понякога сив.
На облак прилича,
но пък красив...
Дъждът го обича, ...

на "колегата"
Дали от стари времена легендата твърди,
че ако някой хортувал, мислил е за теб,
дори не чул сплетните, но ухото ти черви...!
Малка фейо, ...

Въпроси
Мрежа от тънки лъжи,
скъсани бели надежди.
Прошката колко тежи?
Белегът става ли нежност? ...

Мирише ми вече на джибри,
минавайки днес под асмата.
Разклащат се моите фибри
от сладкото на миризмата.
На вино ми тука мирише ...

Аз ще си нося кръста, а ти носи своя.
Отговорността, която търсиш не е моя.
Напред. Напред само, напред и нагоре –
всъщност дълбаем в дъното и само говорим.
На шести в шестък, с две думи, тъй да се каже, ...

По стихове на Вилдан Сефер и Анета Хайтова музика:Лилия Велчева ,аранжимент:Никодим Соломонов Изпълнява :вокална група при Дамски клуб "Осезание" гр.Силистра и приятели Никодим Соломонов - китара и вокал, Йорданка Димова - цигулка, Тодор Скорчелиев - акордеон, Иван Мезев - клавир, Галин Великов-вока ...

...И те искам
От пусто в празно погледи преливат,
зареяни из шумното гъмжило.
Илюзия за някаква щастливост
се впива в умовете като жило, ...

Нова година
Отиде си поредната година,
а с нея и – последните приятели,
надеждите и младостта отминаха,
косите ми белеят се по вятъра. ...

Преди време каква бях. Имаше орди от хора,
всички пиеха джин или мента,
и бълваха красноречиви мисли.
До сутринта всички с дълбокомислие
се хихикаха славно и гордо. ...

Посвещавам ти...
Моята самота,
и присъствие
моята носталгия,
и тъга, ...

Как искам
Как искам да мога да пиша,
че си моето пролетно утро.
Че без теб не мога да дишам
и, че без теб, да живея е трудно. ...

Пощурели мухи, в хаос летят...
Като, камикадзе пилоти,
препускат стремглаво!
И търсят какво?
Като пилоти без писта, ...

Я смотрю на небо
Когда я смотрю на небо, я летаю.
Когда я смотрю на небо, я летаю.
Когда я смотрю на небо, я смотрю на небо,
Смотрю на небо, смотрю на небо. ...