Не плаче дъждът, но вали.
Рани лекуват с него цветята.
Със струи дъждовни - игли
шие радостен изгрев дъгата.
Сега е тъй мрачен денят, ...

И аз нали човек съм се родил
енергичен и върша много неща.
Сигурно пред вас съм сгрешил
простете ми и аз ще ви простя.
Прошката е като да пишеш стих ...

Сутрин изгрява,
а вечер залязва и
(.................) се казва!

Всяка сутрин тръгва на разходка
в езерото малка, жълта лодка.
Движи се бързо, но вместо гребла,
нашата лодка използва крака.
Що е то?

Пръсти няма, но сочи посоката вярна,
на дълъг път като тръгнеш ти трябва.
Не се губи, дори в пълен мрак,
верен помощник на всеки моряк.
Що е то?

На Л.Л.
Мечтите се сбъдват –
Хората казват.
Но дали е така?
Нека ти разкажа ...

Не е таралеж, но е бодлива.
Може да е права, може да е крива.
Ухо има, но с него не чува,
ако падне на земята, всеки се обува.
Що е то?

Събира облаци небето,
в поройна лудост е себето.
Мислите – лодки погълнати,
с капки от страсти препълнени.
Дяволът дупчи плодът, ...

Генка Богданова
Събота е. Баба Дана
да почисти се захвана.
Обу старите пантофи,
взе метла, парцали, кофи ...

Страничен поглед. Миг, отвъд страстта.
И той като колите профучава
край притчата за старото дърво,
което пита: "Колко още ми остава?".
А в клоните му- седнала мъгла ...

Самотен щъркел крачи из ливадите,
замислено със клюна си потраква.
Показват връхчета тревите - младите,
земята, будна, пролетта очаква...
И тя ще дойде – слънчева и прелестна, ...

Тридесет крачки до Америка
Четири след обед декемврийско време. Здрачът вече захлупва селото. Бай Денчо облича шубата, нахлупва шапката със свалени наушници и тръгва на поредната си разходка из селото.
Та той по цял ден е в къщи. Не че няма домашни работи, които да свърши. В селска къща и селски дво ...

Кино
Празен киносалон,
изтъркана прожекция
филмова лента,
изхабена в аванс. ...

Нас емигрантите много ни бива в равносметките. Българинът като стъпи на чужда земя, без значение за какъв бохем или епикуреец се е мислил или минавал пред съгражданите си, започва да цепи на две и пфенига и пенито, а пък всемогъщият цент направо го прави на микроелементи. В главата му превключва няк ...

На Емо
Ти не си в тая пръст,
(аз отдавна го зная)
ни под камък, под кръст,
не си даже и в Рая. ...

Запитвали ли сте се как сте стигнали до летенето?
Мога да ви разкажа за себе си.
Някъде 91-ва на мен летенето ми се върти в главата. Една моя приятелка имаше гадже парапланерист. Колко планове кроях да се запозная с него. Но може би ме е било и страх, защото когато след 6 месеца разбрах, че си е счу ...

Денят си отива безличен –
самотен пътник в чужда съдба,
само един спомен наднича,
в " Кафенето на вечерта".
Поръчвам куплет баладичен – ...

- Защо плачеш, приятелю,
защо не спреш суровите сълзи?
Какво те боли, почернил си хубавите си очи?
- Искам спокойствие, приятелю!
Тежи ми тази нощ неспокойна, ...

Под покрива имаше една ниска и тясна ниша – винаги тъмна, влажна и задушна, дори през зимата. Там живееше, ако може да се каже така. Не му трябваше светлина, а помещението се проветряваше самò: през малките цепнатини на гредите влизаха и снопове задимена виделина, и кислород. Имаше нужда от много ки ...

Дори да няма за какво да ти прощавам,
аз пак простила бих ти всичко... на мига.
Сърце на обич безрезервно посвещавам.
Напред поглеждам... със пречистена душа.
Ако със нещо аз пред тебе съм сгрешила, ...

Претъпкани мисли
горчиви, измислени,
отчаяни, изморени,
от цигари задимени,
от алкохол опиянени. ...

Тя червена е, с крилца.
С черни, черни петънца.
Има още шест крачета,
а пък само две очета!
По листата тя се движи, ...

Тишината тупти във ушите ми,
уморени се взират въздишките,
пак сълзите предават очите ми
и се вплитат на болката в нишките.
Топли бисери с мен си игарят, ...

ПРОСТО КАЗАНО
Любовта не е грях –
първороден или догматичен,
а е капчица смях,
стреснал мнимо благоприличие. ...

Рояци от хора – не им нарисувах лица
и никой сред тях не потърсих.
Минават край мене – ненужна мълва,
и няма какво да разтърсят.
Навярно защото съм облак – далеко стоя ...

Не ме лишавайте от себе си, вие сте сред малкото неща, които имам...
Мои загрижени близки приятели,
не ровете с пръсти в душата ми.
Там и така е разбъркано,
всичко наопаки е обърнато. ...

Бъди последното му вдъхновение,
Кралице моя, в мрака на нощта.
На валс те кани Непотребния,
приют намерил само в гибелта.
Ще хванеш ли ръцете му протегнати ...

Има ли светлина в края на тунела? Или тунелът е някъде във светлината? Екзистенциален въпрос, който човек си го е задавал поне един път през краткото си съществуване. На всички ни се иска да вярваме, че края е облян от светлина, че няма да е все тъмно, че има надежда за всички. Но защо трябва да мис ...

От този миг, Любов, те нося през годините!
Във всяка своя нова среща преоткривам те
и духът ми в теб преражда се отново и отново!
Погалил всеки стрък зелен и земен цвят,
звездите и вселената побрал в сърцето си! ...

Дружбата законна е като модата изконна,
всеки мъж напет се зарича, че по нея хич не се увлича,
а пък, я го виж – в гражданското той по мярка я навлича
на тъста и родата от страната на жената им се кланя до земята,
а пък гневно пред жената проклина тъщата си и съдбата! ...

Буркан с любов,
сладък мед,
намазан на душата,
омаяна ми е главата.
Очи кафяви като есента. ...

Спомен ли е, не е ли –
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина – ...

И когато в плач живота си осмислям
и виждам, че не струва нищо той,
тогава аз разбирам истините и заблудите
и завръщам се в реалността на света.
А през останалото време, ...

Пролетно слънце ме огрява.
Гърдите се изпълват с любов.
Усмивката на слънчев лъч ме близна.
Освети се моят път към тебе.
Радостта се пръска. ...

Истината е капан. От там измъкване няма. Но не е капан в който се умира, а капан в който се оживява. Само че пак има зъби, дето те пробождат. Дето те разкъсват и кървиш. Но те не докосват тялото ти, съвсем не. Те нараняват теб самия. Но иначе няма начин. Иначе няма начин...
Човекът седна на дивана. ...

Спокойно съм в графата "беден"
не си купувам често нови дрехи.
По пари се нареждам последен,
рядко си постигам лични успехи.
А в душата ми живеят такива мечти, ...