The Greatest
Uh-oh, running out of breath, but I
Oh, I, I got stamina
Uh-oh, running now, I close my eyes
Well, oh, I got stamina ...

Да празнуваме! Наздраве!
За Рождения ти ден.
Ден от слънцето огрян,
с чаша виното Мавруд.
Всички от сърце те поздравиха ...

Ту сиво – почти черно, ту изумрудено,
ту с цвят на сини ириси,
упоява ме с мирис
да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.
Стискам в шепа мидичка и камъче, ...

Не причинявай болка на сетивата ми,
моля те....
с дългите пръсти на безумието си...
Онова лебедово крило,
изгубено в калната локва отвън... ...

"На сила хубост никога не става!",
но сила може глупост да роди.
Човешката природа е такава.
Срещу природа, никой не върви,
че тръгналият, сам ще се погуби ...

ПИСМО
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев /Милен/
Аранжимент – Стефан Маринов
https://www.youtube.com/watch?v=CxGJQm3EJHk
С колко радост, тръпнещ от любов, ...

на Мариана
Спокоен мога сега от този свят да си отида!
Едва ли в пъкъла ще гния с неопростени грехове?!
Не ме винете във безбожие!
Вярвам в моя Бог – Съвестта си! ...

Някой почука предпазливо на вратата на болничната стая. Звукът достигна до ушите на лежащия на леглото мъж, който инстинктивно се опита да каже нещо. Не успя дори да размърда устни, защото долната му челюст бе буквално закована посредством решетка от външни фиксатори. Можеше да мърда езика си, но не ...

Усещане за вечност…
(Обичам те)
на Ж.
„Обичам те“ прошепвам тихо в мрака
и пак съм сгушена във твоите ръце ...

Лъжи в зародиш,
открити случайно.
На място скрито, потайно –
в очите, жеста, танца.
Питай веднага, посичай! ...

Ако имах силата да сътворя
рай небесен на Земята
и с любов да посадя
стръкче обич във сърцата...
Ако можех и зародиш доброта ...

СМИСЪЛ
Нямам нужда от супер герои,
от измамно блестящи звезди –
в мойте земни житейски порои
не оставят те трайни следи! ...

И все по-продължителни са дъждовете,
и все по-кратки са сезоните на радостта,
блатясаха пътеките... и бреговете
потънаха в непредсказуема тъга...
Разляха се реките, няма лодки, ...

те са сини
защото са морета
пълни със сълзи
и безотказно
взират се в небето ...

Слънчеви взори земята галят.
Божествени порти пред нас се отварят.
Листата нашепват тайни изкусни.
Просто ми липсват твоите устни.

На разговор с Исус поспрях
и Му разказах своите неволи.
Смутено Му предадох своя грях,
душата ми пред Него се разголи.
Не беше страшно, нито срамно – ...

Пак се будя по нощите.
Пак думи из главата ми в мъгли.
В просъница реални са мечтите,
и напълно истинска си ти.
Щом мога нощем да те зърна, ...

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен ...

Говори за нея
Ще ти говоря за нашата любов,
ще чуеш шепота на морските вълни,
сънят ми ще бъде твоя богослов,
слънцето ще огрява сърцата волни. ...

себе си дава
и в даване всички и
днес насърчава

Със Господа аз не споря
През зимата ми е студено.
През лятото във жар горя.
От "Горе" тъй е наредено...
Със Господа аз не споря! ...

Мъжки плач
Аз плача, но сълзите някак
не искат те навън да потекат,
и упорито във душата ми те капят,
жестоко парят, бавно я горят. ...

When I closed my eyes,
I could see you again
And asked:
'How are you?'
But your eyes just stared ...

***
Навярно е тъжна тя - Зимата.
Носи студ и самота - Тъжен сезон.
Дърветата остават голи, без листа
и някак слънцето е тъй далеч! ...

Страх плъзна из градчето. Необясним. Непредвидим. Лепкав страх. От няколко дни неведома сила биеше камбаната на малката църквица. Да речеш, че имаше повод, нямаше. Нито бурен вятър я разклащаше, нито поп дърпаше въженцето ѝ. То и клисар нямаше в градеца и никой не помнеше от кога църквата не бе откл ...

Като шепа пясък между сухи пръсти,
вярата ни чезне някъде встрани.
И във храма божи, между свещи гъсти
отчаянието там се настани.
Днес не ни спасяват светлите икони. ...

Трънков тактично ги изчака да се нахранят, а после се разприказва отново:
- Не знам какво ви е казал този младеж, но май не е вашият човек, а?
- Що мислиш така?- попита Марков докато попиваше устата си със салфетката.
- Ами първо, имате физиономии на умрели кучета и второ хич не се връзва в картинка ...

Bring me to Life
How can you see into my eyes
Like open doors?
Leading you down, into my core
Where I’ve become so numb ...

Там, където се ражда дъгата...
На самата граница между земята и небето, по полето, застлано с дантела от нежно зелена, мека като коприна, трева, се полюшват от лекия полъх на вятъра невиждани в други светове цветя-души, които при живе са били ветрила.
Тук няма зими и студени, пронизващи ветрове, не ...

Не заставай ти пред мен,
когато Сърцето скрило се е в моя облик...
Всичко страшно е тогава, защото нищо не прощава –
и бъдеще и минало и настояще..
Лесно се ранява, ...

О, хора, силна и тревожна тъга
обзема душата ми крехка сега -
как смисъл в живота да намерим,
когато от отвъдното треперим!?
И съмнението в мен расте - ...

В нощта на подранила мека есен,
люляна от надежди и съмнения,
какъв незнаен вятър те понесе,
че спря се неочаквано при мене?...
Ухаеше, тежеше сякаш мракът ...

Нострадамус четиристишие 1-60
Un Empereur naistra pres d'Italie
Qui a l'Empire sera vendu bien cher;
Diront avec quelz gens il se ralie,
Qu'on trouvera moins prince que boucher. ...

Аз съм бунтовник
Аз съм бунтовник, но не знам дали е
защото светът ме направил такава...
или просто да съм такава е вътре в мен...
може би е смесица от двете, може би... ...

Усещам в прегръдките си принца,
който винаги съм търсила,
в началото си мислех – лъжа е,
това съм го сънувала.
Но сънищата не могат да те целунат ...

Плаках дълго през нощите.
Будех се във три без пет.
Драсках ред по ред мечтите
И превръщах ги в куплет.
Песни даже съчинявах ...