Потайна среща имахме с Луната.
Докосна ме със синкави лъчи.
Тя грееше с особена позлата
и шепнешком ми каза - замълчи.
Аз зная, че си влюбен само в мене. ...

От болка и тъга душата страда,
сълзи се стичат по набразденото лице.
За любовта нима ще сложиш някаква преграда?
Ще спреш ли ритъма на моето сърце?
Не страдам знам от самотата, ...

Насън ридае,
чувства бълват, жарят и
въпроси парят...
Наяве млъква,
чувства съпровождат, и ...

Небе, пълно с птици,
и всички със крясък кръжат;
разпорват до синьо
надвиснали облаци;
мрак потопява земята. ...

За своите гладни душици,
хванала мама мушици.
И нахранила е всички
малки попови лъжички.
Вечерта ги тя събра ...

Сякяш следите се превръщат в камък по мойте скрити мисли.
Ровя се из вятъра на твойте коси.
Рисувам тялото ти, като лед.
Утолих поляха ....
Не мислих, а проникнах с думи. ...

След знойната жега
лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,
бавно докосват земята.
Отмина веселата лятна ария, ...

Притиснала бебето плътно до гърдите си, тя гази в дълбокия трийсет сантиметра сняг. Вятърът развява русите й коси, ситни снежинки дращят зачервените й бузи. Студът продължава да хапе, но не толкова жестоко, колкото сутринта. А и тя се е сгорещила от продължителното ходене. Краката й вече се схващат, ...

Вместо ‘’здравей’’ вдигна роклята й.
Събра косата и на опашка, притисна я в ъгъла и я целуна.
Асансьорът спря.
Последва въпрос дали си гладен,
ти беше гладен, но не за храна, а за секс. ...

Обичам през септември до полуда,
октомври идва и до мен си пак.
Ноември месец няма да съм друга
и знам от обич ще треперя чак.
Декември ще ме топлиш свита, ...

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Решил съм! Това е краят. Не го понасям повече тоя живот! И той вече не ме понася, така, че сключихме договор. Аз ще го отърва от себе си, а той повече няма да ме мъчи. И без това не знае това, което аз знам!
Подозирам обаче, че Те знаят. Знаят всичко. Когато преди двадесет години ...

Закопнял съм
за простичка обич,
която
да разбуни на
очите синевата ...

Прочетете внимателно цялата листовка, тъй като тя съдържа важна за Вас информация.
Facebook се отпуска без лекарско предписание. Затова ако се нуждаете от допълнителна информация или съвет, попитайте Вашия фармацевт.
Вие трябва да потърсите лекарска помощ, в случай че Вашите симптоми на Facebook зав ...

За детството
Когато някога пристъпвах,
да мина прага на света,
аз свойте пъзели скалъпвах
и търсех книги да чета. ...

ПОЗИТИВИЗЪМ И НЕГАТИВИЗЪМ
Винаги съм си задавал въпроси относно нашето съществуване като:
Защо съществуват религиите?
Защо отричаме едни, а възхваляваме други религиозни учения?
Защо смятаме че нашата вяра е права? ...

Какво ми пука,
дявол да го вземе,
от мимолетната ни
хорска глупост
и от жестоката игра, ...

Родиха се под нашта стрЯха
две птички малки и добри.
И будни бяха, и растяха-
ковяха своите съдби.
Играха си добре и двете. ...

Моля те, кажи!?
Защо не се усмихваш вече?
Защо прекриваш свойте очи?
Защо сълзите криеш си самичък?
Дали защото сърцето те боли? ...

Зефир милва цветя
в нощта звездна
и тъй хубава е тя*,
но дели ни бездна.
Ще дойде ли хубавият ден, ...

На приятел, любима и дете
аз искам, искам все така да давам
примамливите, идващи с трепет
зрънца желана радост...
И в дни на разлъка, мъка и горест ...

Просто звън.
Остър, смразяващ душата-
от старинна камбана,
от счупена, недопита чаша.
Просто вик. ...

МОМЧЕТО ПРОДЪЛЖИЛО НАТАТЪК
Скитник във времето минало.
Далечен спомен за тебе ме сеща.
Детство мое, дали те е имало,
или само в съня си те срещам? ...

Това е началото -
в онова джаз кафе
видях първо чара ти,
а после и теб.
Един лъч на фар ...

Някой от нас щракна с пръсти,
изчезна световният глад,
отслабнаха хората тлъсти,
забравихме думата "Ад".
След ден до басейна безплатен ...

Болестта
поднася я
цялата Земя
на гърба си
без да пита ...

Бродя през изгарящи пясъци
и нозете горят от топлина,
продължавам на пред обгорен,
към оазис, който е в плен.
Там да намеря утеха, ...

От баничарница, край близкия пазар -
до лъскав МОЛ, на градския площад,
млад мъж, изглеждащ "странно стар",
одрипан, хромав, изтерзан, брадат,
се взираше с надежда и със укор ням, ...

На почивка в село
През лятото дойдох на село.
И вече месеци съм тук.
Стоя на четата начело -
на наковалните съм чук! ...

Въртиш се толкова бързо,
че чак не помръдваш,
застанал пред мен,
застинали двамата
сърце до сърце, ...

Понякога те виждам в сивите стъкла,
където сред тъма прозира силуетът ти
и въздухът, пропит от самота,
разделя ни със звездна нежност.
Понякога сънувам те в нощта, ...

Прости ми, тате!
Прости, че идвам чак сега,
но лятото виновно е –
в сърцето ми разля пожари.
Отне ми време да ги потуша. ...

Врагът да ми стане приятел – не искам такава прокоба!
След хули изречени и тежки обиди не може да ми бъде драг!
Но също съм сигурен, че не желая – както съм сигурен в гроба –
приятелят, който във мене кълне се, утре да е моят враг!
05. 10. 2016 г. ...

Ще ти подам ръка, ще те изпратя
и няма да си никога сама.
Докато се разтапя луната
ставам твоя самота.
И няма никога да бъда мрачен, ...

Кораб син – Любовта ти към мен.
Уж с цвета на очите се слива,
но издава я в светлия ден
на копнежа сребристата диря.
Пълни вятърът сини платна. ...

Октомври е.
Листопад и красота …
Настъпва есента.
Сред настръхнали дървета с крачка бавна се
разхождам аз и дочувам странен глас. ...