Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.9K results
Небето не се сдържа и заплака
🇧🇬
НЕБЕТО НЕ СЕ СДЪРЖА И ЗАПЛАКА
“Die reinste Freude ist die Schafenfreude.”
/”Най-голяма е радостта от нещастието на другите.”/
Немска поговорка
Сиво-черни, купести облаци. Небето бе тъжно. ...
Стресираш ме, думите ти пак горят,
събуждаш непознати чувства в мен,
дълбоки, истински, ... мечтани,
теб ли чаках аз до този ден.
Усмивка, поглед нежен, мила дума, ...
Баничка
Есента беше избързала на позлати дърветата в градинката при Женския пазар. Беше рано. Беше едва 7 часа и много от сергиите бяха пусти. Тук там ранобуден търговец подреждаше стоката си. Циганите идваха по-късно. Техният “бизнес” можеше да се упражнява, само когато столичани вече бяха многобро ...
Дали ще дойдеш с мен, ще ме последваш ли до края?
Дали играеш си с чувствата като дете - не зная.
Вярвам в чудесата и не вярвам в рая,
Вярвам в себе си и вярвам в теб, да си призная.
Търпелива съм и кротко ще си пия чая, ...
Ти си дъгата на живота ми,
изпъстряща във всички цветове мечтите ми!
Ти си художник на душата ми,
рисуващ в багрите на любовта съдбата ми!
Ти си създателят на вечността в очите ми, ...
Бърша сълзите и ги крия във думи,
мислите давя във хаотичен сюжет
и мисля си, че почти съм те забравила вече,
и това "почти" прегърнах като амулет.
Вървя сама, земята в лед скована, ...
Имали ли сте червени обувки?
От тези с червен лак и много висок ток и лека змийска шарка (за тези които разбират от посланията на окраската в природата) , от които на съседа Иван му провисва чеенето, а проклетата му жена Иринка такъв поглед ви хвърля, че ако приравним светкавиците излизащи от очите ...
Този тъй позабравен от хората свят
се държи за земята и ражда плода си.
Вие, извива стебло над пръстта на рода,
зрее в сакралната страст на кръвта си.
С най-острия нож, реже ...
Беше късният следобед на един обикновен августовски ден. Хората отдавна се бяха прибрали по домовете си, но някак си беше пусто навън, не се чуваше и обичайната детска врява.Сигурно защото повечето бяха все още в лятна отпуска далеч от дома. В междублоковото пространство също бе тихо и безлюдно. Сам ...
... И тогава тя ми каза:
- Може би някой ден, когато вече някам тяло, нито сърце.. Когато вече нямам устни, очи, кожа и когато вече не чувствам нищо.. Абсолютно нищо! Може би тогава ще бъде мъдра, зряла, и ще гледам отгоре и ще съм над нещата. Ще стана ли една нежна душа..?
Но днес съм просто жена! ...
Днес Калина ми каза:
Познавам го само от 7 дни... Името му започва с три ченгела, две срички, пет букви и завърша на Любов... Но ти трябват 7 дни да го мислиш.
Седем часа след като ми каза
"Здрасти" на Марсовите полета, ме искаше в София при него, възможно най-скоро, за колкото се може по-дълго.
Хм. ...
Като грахово зърно в следобеден сън
гъделичка сълзата клепача
и напира да текне навън,
но нали аз отдавна от болка не плача.
Аз съм верен приятел и враг ...
- Ако утре не си платиш наема, да те няма! – дебелият корем на хазяина се тресеше в синхрон със заплашителното тръскане на главата му. – Имам човек за стаята, който даже ще предплати за месец напред. Ай да му се не видят и просяците долни…
- Не може ли да ме изчакаш още някой ден. Скоро очаквам едни ...
Изгрява денят и вълшебно те милва с ръце,
не се обръщай назад и не се сърди мое
пораснало вече момиче...Виж денят те очаква,
скрил е в пазвите си скъпоценните дарове...
Мир, любов и магнетичност чертаят вярната ...
Тъща ми Пенелопа
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви се, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъста отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да спре порива на н ...
Кога ќе се разбудиш од убави соништа,
пронајди се во мојата себична поезија,
со поглед стрелам во твојата гордост,
а добро е само она што е вистинско,
се друго е карикатиура во песок, ...
Ако изчезна ненадейно някой ден,
а северният вятър ме прегърне,
от мойта вярност странно запленен,
омаян и смирен до мене тръгне?
Ако изчезна ненадейно някой ден, ...
Ще се превърна тази нощ в прашинка,
ще долетя с полъха на зимата при теб,
ще се люлея на хамака в градината ти
и ще забравя, че навън и вътре в теб е лед.
Ще ти броя звезди и ще кръщаваме комети, ...
Нашите мечти дали са живи..?
Или въобразявам си,че е така..?
Ще чуя ли отново милите ти думи..?
Или ще заглъхнат сред милионите лица..?
Животът ще ни събере ли отново..? ...
Едва ли някой болката ми ще почувства,
трудно, трудно ще влезне в моята душа.
Сърцето в тоз живот единствено ще ме напътства,
дори Аз често, често да греша.
Нека да говорят често зад гърба ми. ...