Здравейте, драги читатели!
Най-после, най-после конкурсна тема, която така живително се вля във вените ми, от там в сърцето, а то затуптя, само като прочете първите три буквички – диа… В душата ми влезе! Душата има ли кръвоносна система? И как влезе? О, няма да си задавам философски въпроси, че тряб ...

То е просто едно око.
Понякога пуска сълза.
Но това е за добро.
Така се пречиства душа.
Забравяш завист и зло. ...

Кръчма. Музика. Мезе.
Маса. Пепелник. Кафе.
Водка. Бира. Вино. Джин.
Скоч със лед. Цигарен дим.
Сервитьорка с бронзов тен. ...

Когато сутрин
лежа до теб гола
и косата ми е
като на горгона Медуза,
не трябва да ме поглеждаш ...

Сгреших ли, че до тебе бях?
Сгреших ли, че те заобичах?
Сгреших ли, и дали е грях?
Сгреших ли, че за тебе аз отричах?
Май сгреших, щом лиспваш ми до болка. ...

Когато пристигне онази с косата,
но не за живота ти, а за душата,
тогава разбираш защо в любовта,
по-страшен е краят дори от смъртта.
Тогава разбираш, че бавно умираш, ...

Душата спорила с поета,
кое по-важно е,
призната грешка
или е егото човешко,
но невъзможна връзката била, ...

20 декември 1943 год., София
- Майко, майко, пак минават онези коли с две колелета и нещо дълго на тях.
- О, пак ли! Къде ли ще ударят този път?
Жената свали легена с прането от мивката, сложи в една чанта предварително приготвения пакет с документи, шише с вода и малко хляб - все пак тръгваше с чет ...

О, сякаш знаехме се от години!
Отде изникна този луд късмет?
Не беше летен вирус да отмине.
И още крачим заедно напред...
Когато мисля си за любовта ни, ...

ЗОВ
(Превод от босненски)
Чуваш ли времето,
човече,
как виртуозно ...

Не сме вече на една страна...
не е вече тази ситуацията...
нещата стават толкова абсурдни...
губят смисъла, истинността...
Няма значение кой е виновен... ...

Корнелия Хининова беше бясна. Не знаеше на кого по-напред да си го изкара. Съпругът й бе командирован от Чесънойл в Москва на среща с новия директор на РИСИ. Жалко, защото бе свикнала да удря по него като по боксова круша. Хубаво й ставаше да го поразкървави. Но този път нямаше как. Чрез Чесънойл се ...

Ще долетя насън да те целуна –
стотици километри ни делят!
В сърцето ми потрепва нежна струна,
а мислите ми връщат ме назад!
По уличките тесни на градчето ...

Като бяла магия напролет се движи
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена ...

Когато те заобичам, когато се влюбя
знаеш ли какво ще направя...?!
Ще забравям за страховете си...
и ще ти се отдавам както досега не съм...
Ще те покривам с целувките си... ...

Краде ме хладно безразличие,
пристъпваш - гладен хищник.
Смили се, просяк да крадеш!
Да му събличаш скъсаната риза...
А погледът ти плува и ...

Идваме на този свят съвсем сами.
Сетне пак сами от него тръгваме.
Дъх поемаме. Все нещо ни боли.
Кратък е животът за надлъгване.
Нещо все не ни достига. А нали ...

Прелитат птици отвън,
живота лети като сън.
Разбужда ме пролетен звън,
дъжд прозвънва навън.
Целува капчуци, дувари, ...

Понякога - да
премълчиш, че обичаш,
е правил(н)ото...

И бях дете, имах мечта,
да разбера що е любовта.
Къде живее тя, как мога за
себе си да я задържа.
Тя, любовта, бяга постоянно, ...

Събрал съм скромен капитал -
за семеен бизнес, бих го дал,
но изпаднал съм почти в дилема -
къде да си реша, проблема?...
Как да почна бизнес тука, ...

Изпълних мисията си на синята планета.
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.
И няма нищичко със себе си да взема, ...

Нея я няма.
Няма светлина.
Остана само
тежка тъга.
Цветовете губят ...

Аз някога ще бъда птица.
Прелиствай бързо живите мечти.
Порязвай пръстите ми, нека се накъсват
последните останки от живота ми, правдив.
Поискай покрива на тихите небета. ...

Ти си тук, а сякаш те няма
толкоз близо, а толкоз далечна.
Впила поглед в морето,
сякаш виждаш дома си.
Ти с него говориш, ...

Самотни хорица сме в забързан живот
в успехи, провали минават ни дните,
забързани в своя поход към златен кивот,
изпускаме всичко, което осмисля душите.
Самотни сърца сме, сред други милиарди ...

Ураганите стихват щом чуя гласа ти.
Сърцето сгряваш ми и ме смразяваш.
И просто така, за броени минути
И лято, и зима на мене ти даваш.
Пламъкът в тебе валежи поражда. ...

Седим.
Двама с теб.
Мълчим.
Докосваме късчета лед.
И ги топим. ...

Фасада е животът, някаква фасада,
обвил с черупката си облата ни същност.
В кръга, затворил в нас самите листопада,
ръми дъждец от вчера в миглите до късно.
Разнищваме до кост причините за щастие. ...

11.
Сънят ми е накъсан и често се събуждам, отваряйки рязко очи. Умората, която се е насъбрала в мен, обаче си казва думата и аз отново ги затварям. До мен Катя изглежда, че спи непробудно. Божо стои на пост, но оттук виждам как главата му клюма, защото и той е изтощен. Пещерата сякаш няма край. Сле ...

Не е любов да кажеш, че обичаш,
не е обич стихове да пишеш..
Не е любов и да си главозамаян,
хормони са и това го зная.
Не е любов да подариш цветя, ...

С боси стъпала
по твоите чувства.
Искаме още.

изгаряш ме,
а съм водно създание
опияняваш ме,
а не докосвам алкохол
караш ме ...

На върха съм.
Под мен няма долини, няма пасища, треви и селца.
Няма сняг. И хора няма.
Има само вятър. Камънаци. Глас: провлачен, дълбок и зловещ. Иде отнякъде, прилича на вой. Стори ми се, че гласът е женски.
Видях я. Беше черна. И гласът ѝ беше черен. ...

От утробата на разплетената дамаджана
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката ...

В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.
Светкавици засвяткаха съдбовно, ...