Всичко, което ти казах, лъжа е.
Как ми се иска да знаеш това.
Всяка дума, която ранява, вещае
разруха в две любещи силно сърца.
Всичко, което ти казах, ме трови. ...

- Някой да помогне - викаше тя,
а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .
Тя, горката, вярваше в чудеса.
Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...
И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня... ...

Срещнали се във гората -
баба Меца с Вълчо - страшен,
а наблизо сред листата,
скокна заекът, подплашен:
- Бабо Мецо, стъпвай леко! ...

Защо светът е толкова
несправедлив и милост няма?
Или е просто зрителна измама.
Погубва ни за нищо
с най – леката ръка. ...

Живот беше и пролет пъстра,
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...
Не ѝ признавах – ...

Не бягай, просто остани...
Под изморените от пестициди листа, скитай из улиците пълни с омраза и търси правдата. Защото всички се отказаха от това начинание. Трудностите винаги са били пречка, но и най-бленуваните успехи стават по-сладки след един куп от омраза и провали. Онзи, който не се проваля, ...

Днес, всъщност, съм щастлива,
защото утрото видях,
то посрещна ме с усмивка мила
и за възможностите шанс съзрях!
Щастлива съм, защото виждам ...

Някъде, някога, много отдавна, преди хиляда лета –
в дивна, далечна и непозната, приказна, малка страна
скромно живеела в къщица бедна, чудно красива мома,
в двора си гледала тя за разтуха свежи, уханни цветя.
Имала също приятели верни – куче, котак и петел, ...

Ще останат следи по стъклата
от червената наша луна,
тъмно червило по чашата,
няколко снимки в дъжда.
Вероятно чадър или шалът ми, ...

Имам кофти треска,
чувствам се приплескан
и живея някъде назад.
Скоро ще науча,
свойта страшна участ. ...

Една любов,а колко много болка!
Една любов, а езеро сълзи!
Една надежда рухнала и толкоз!
Една жена, а хиляди лъжи!
И тази нощ ще бъда пак със нея. ...

Изборният дъжд започва този път през март,
засипва с напоителната безпощада,
дъждът пристига със пороя на хазарт,
обилен върху жалката порутена фасада...
Изборният дъжд стоварва тежки капки, ...

"Разтърсвам душите ви" –
казва тя и отминава.
Тая жена е бедна,
нищо не притежава,
не е изискана дама, ...

Какво прекрасно попадение
е сайтът, пълен с откровение!
Намерих тук аз забавление,
приятели и вдъхновение.
Хореи, ямбове, съждение... ...

129/Със него сядаме в кафето.
И си поръчаме кафе.
С жените, както е прието,
със тях се чувстваме добре.
И казано дори банално, ...

Да е жив и здрав бати Съби!
автор:Ели Елинова
Вървя по правите улици на моят град и с удоволствие поемам от ароматния въздух, напоен от цъфналите липи. Вятърът нежно полюшваше златистите ми къдрави коси. Нощта се спускаше и забулваше в сянка градът. Тази вечер е много важна за мене.Вчера ми звъни мо ...

Предполагам, че за пълното щастие не ми достигат 288 часа или 17 280 минути, или 1 036 800 секунди.
А може и иначе казано – от Понеделник до Петък през седмица.
Някакво глухо усещане за неизбежност.
Без паника – просто напомняне, сърбеж в ушите
Системата е скапана. В свят, в който чукаш за без пари ...

Да храниш животното
в себе си
е толкова красиво
и убийствено.
Саморазрушението ...

Какво за себе си да кажа?
Дали за скръб, за радост и печал...
И за любов ли да разкажа,
до нея дето все съм си клечал?
Вървях напред и все го чаках ...

Събличам те.
От теб самия.
От ненужното, натрупано през времето.
Прахта тежи като олово.
Вземам я. ...

Гарваните кацат по каруцата,
някога червена, а сега – разпрегната,
спряла колело
в хълбока на късния декември –
бедната, довлякла се най-после, ...

Промъкнах се като крадец
в душата ти,
разбих ключалките със взлом,
откраднах шифъра,
разкрих Съдбата ти, ...

Написах ти писмо – отчаян вик
на неполучилата отклик обич...
Оставаше един последен клик,
та окончателно да я загроби...
С надежда пратих ти емотикон – ...

Отровна плесен над града
мъглата февруарска рее.
Не идва никоя беда
сама – и влачи друга с нея.
Със зъби скърца утринта. ...

Изтривам с гумата на сивотата
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,
с финес, надраснал всичко мимолетно...
Красивото в отделен свят живее, ...

Чук, чук...
Мога ли да вляза?
Тук съм
да взема нещо свое.
Което толко време вече ...

и нека бъдат
всички рими - хубости
ненараними
и нека бъдат
всички рими - прелести ...

На приятел твой в наслада
пак сърцето му прелива!
Че душичката ти млада
днес отново е щастлива!
Изцяло се потапяй ...

Апостоле, прости!
Прости, Апостоле, за Свободата,
за твоите несбъднати мечти –
за Република чиста и свята!
На нас, потомците, апостоле, прости! ...

Две души сме, разпръснати в безкрая,
две души съставящи взаимното ни цяло,
близо ли сме или далеч, не знаем.
Не знаем или ни е страх да се пожелаем.
Една мечта, без душите ни самотна е, ...

Сърце пълно с утеха,
а душата ми все още е мека.
Да вярвам в мечти нереални,
пълна с отговорности и задължения, вече банални.
Любовта ти, изчезна ли? Къде е? ...

Генка Богданова
Казват, че всъщност ангели няма.
„ От кал родени – се превръщаме в кал.“
Не, ангели има! Ангел е мама!
Аз чувствам духът ѝ над мен полетял! ...

Какво тук значи някакъв си ден?
Поезията няма точна дата.
Прелива светлина от теб във мен
и се разтваря кротко в синевата.
За гърлото те хваща – ей така… ...

Днес е ден голям... Ден е на поета!!!
Такъв ли съм, не знам? Но опитвам се
да пиша! Бъдете живи, здрави, вие
поетите не само в нашата страна...
Но и всички вие който изгаряте от любовта... ...

Аз искам в тебе зъби да впия,
да пия, от сладкия грях на нощта,
страстта да прелива в нервните жили,
да бъда за тебе и болка, и страст.
Да чувствам плътта да трепери под мене, ...