83/ О, нужен ни е друг подход!
На Свободата да се спрем!
И тъй на целия народ,
разковничето да дадем!
Съветвайки със умни фрази, ...

Те Керо, ах те Керо мучо,
ми вика вчера някакъв испанец.
На маниер изобщо ненаучен -
ще ме нарича Кера… Марсианец!
Ке белла коза, о аморе мио, ...

Помниш ли как в шепите ми маргарити
пиеха отблясък лунен -
сбираха сълзите неизтрити,
ала те обичах...
до полуда! ...

Представете си следната картина – парк, пясъчна алея, няколко десетгодишни хлапета играят на топчета, вдигат врява, а отстрани ги гледат двама мъже на… да кажем на уважавана достолепна възраст. Трудно ви е да си го представите? Знам. На мен също. Защото съвременните деца не играят на топчета. А сега ...

Татко гледа новините
и на Ани обяснява -
днес било специален ден
и медали ще раздават.
На голямата платформа ...

ръждясаха и
стъргалàта като част
от чистотата

Последната ù стъпка
се окъпа в
кръв
пречупи се
от ...

Желаел ли си силно да се слееш,
душата си във друга да разтвориш?
Да се спуснеш от високо, да се рееш
като птица волна в нейните простори.
Изпитвал ли си болка непонятна, ...

Отдавна пораснах.
Голяма съм вече
и своя път в живота избрах!
Но малка се чувствам,
и плахо престъпвам ...

Улиците на Париж, юни 1943-та година, под нацистка окупация...
Мадлен почистваше поредната маса на кафенето. Едно петно от разляно кафе беше по-упорито от очакваното. Докато чистеше, по улицата до нея минаваха камиони, пълни с немски войници. Едно младо момче с руса коса и сини очи й прати въздушна ...

Колко време, Любов,
аз към тебе вървях?
Отчаян,
ненужен,
самотен! ...

РАЗГОВОР
Не съм виновен. Знам, че е грозно да подслушваш чужд разговор. Заклевам се, беше неволно! По-точно, седяха на задната седалка и си говореха малко приглушено, уж не толкова силно, но не знаеха, че всичко се чува. Запознаха се, намериха общи познати, обсъдиха всички, за добро и за лошо. Говор ...

Звездна нощ
под лунна светлина,
когато морето е в покой,
а пясъкът просто мълчи,
да виждам погледа ...

Да знаеш кого да попиташ,
защото животът е кратък!
Да знаеш кого да отминеш,
защото засяда горчивият залък!
Да знаеш кога да заплачеш, ...

Милковите две ръчички,
палавници, чуйте всички,
с вилицата не боравят,
много често я забравят!?
Още с първата закуска, ...

Тъгува забравена – свила корици,
потънала в мисли по славен живот;
най-любимата книга – с белите птици,
писана с огън и кръв от изстрадал Народ.
Из нейните страници стъпки отекват ...

Горещо е. А няма път назад.
Когато с теб пред Бога се обичаме.
И всеки спомен е в душите свят.
Защото огънят гори в огнището.
Горим. И няма друг живот. ...

Снежна вечер в планината.
Скрити зад бели преспи, приспали суетата,
две тела се сливат в нощта.
Разумът са пратили на късно гости,
за да може да им позволи греха. ...

Глава 11
Слязох от колата. Извадих резервния ключ изпод саксията и отключих. Изтичах до килера и извадих куфарите ми. Дотътрих ги до стаята ми и започнах да ги тъпча с дрехи и гримове и други важни неща. После влязох в банята и се окъпах. За пръв път изпитвах такова удоволствие от водата. Излязох от ...

И сега какво?
Очакваш да крещя,
Да блъскам и да троша..
Това бях аз преди, но не и сега!!
Човек се учи от грешките си, ...

Хайку
Някъде там,
дълбоко в снега,
вече е пролет.

Човек, докато не се отврати от себе си... нищо не разбира от живота (си)!

Ничия
Безверна
Безкрилна
Ранена
Изгубена ...

Пропаѓа земјата по која чекорам
во нејзината утроба се грабаат демоните
што сакаат да не проголтаат
да ја покријат иднината на моите луѓе
со црни тантели и везови, ...

„Деца!“ - им рече
Малък Сечко - „Пролетта
не е далечко!“

Из „Дочуто от съседната маса“
Спокойно решавах судоку в кварталното кафене, когато нахлуха няколко разгорещени съкварталци.
- Неговата го е усетила! – твърдеше Ганчо. – знам си я аз. Същинска „баба Ванга“ е! Лека ù пръст на светицата!
– Ами! Не е виновна жена му. Забравил е човекът! – оспорваше Стеф ...

В живота има болка – това е така,
но важно е как ще подходим към нея!
Дали ще отстъпим или ще вдигнем ръка
с увереност в Бог да я преодолеем.
Кой болката най-добре познава ...

Грей, слънце.
Лъчите твои докарай в моя свят.
Лицето ми светни,
да грейне в този мрак.
Душата ледена стопи ми ти, ...

Не знам, не знам какво сънувах?
С очите си видях Аз хиляди неща.
Не разбрах дори за кой бленувах?
Гласът го нямаше не можех да крещя.
Не знам? Няма и да го разбера. ...

Рисуваш деня ми...
Този ден не беше като другите.
Не, не беше, и днес не е като тях...
Един образ, един ангел
една душа нарисува света ми... ...

Откакто започна работа, Панко пестеше всеки лев, за да си позволи своите екстремни изживявания. Караше ски по най-опасните склонове, изкачваше стръмни планински върхове, спускаше се с парашут, летеше с парапланер… След като известно време ходи и на курсове за водолази, вече смело изследваше морското ...

Когато след години суховеят
лицето ти без милост набразди,
в очите ти искриците ще греят
от спомените мили от преди.
Когато в мен годините додеят, ...

Ах, родино красива,
тъй сладко си ми мила,
любя, тача и мислея,
ден без теб не мога да живея.
Ти даде ми свобода, ...

82/ И днес човекът е разумен...
Не гледа да си навреди.
Постъпва винаги разумно!
Избягва всякакви беди!
Той има куп противоотрови ...

Как така прощаваш всичко
и болката забравяш на мига,
сърце, нима си по-различно
от всичките останали сърца.
От раните си цялото на дупки, ...

Нaродът ми, простете, не е мършa!
Мaкaр Слaвейков тъй дa го е рекъл.
Кубрaтовия сноп ли дa прекършa,
или дa отрекa тринaйсет векa?!
Aз нито ден и чaс не бих зaчеркнaл ...

Когато са кротки,
ухаят на облекчение,
на утеха
или на събрани
в малък букет кокичета... ...

Зад мойте думи аз стоя
и задни мисли не кроя.
На мравчицата правя път,
водица нося ѝ във съд.
И цвете нося на ревер, ...