Ти не съществуваш. Сянка си, полъх на времето, воал на вечността. Понякога си лоша, друг пък – още по-лоша. Виждал съм те злобна. Такава ли е винаги красотата? Няма да забравя как блъсна пепелника на терасата. Знаеш, че там пуша. Не ми позволяваш на друго място. Аз се съгласих да спазвам тази забран ...

"Доведе ме на бурята плача"
Д. Дамянов ("Приказка")
Обичам те!
Какво друго с очите
да ти кажа?! ...

Заблудата, че ще ни мине...
Да, добре, хайде ще се разделим,
нали времето може да лекува всичко,
голяма работа, че ще ни заболи,
все някога ще спрем да се обичаме... ...

Не знаем какво е в отвъдното!
След колко кармични прегради!
Не знаем кога ще е сбъднато
това странно време "Ще бъде!"
Знаем, че сме тук! ...

Врани
Не пиша аз за вас, проклети врани,
напразно взирате се в мойта плът,
не ме вълнуват ваш'те мелодрами.
и крясъците ви не ще ме спрат. ...

Как зовеш се, мила моя,
Име имаш ли дори?
Познавам те, сякаш от вечност,
а не съм те срещал май преди...
Но в погледа ти има нещо, има спомени за нас... ...

Просто Любов
Просто нещо е Любовта.
Ще я видиш в двете грейнали лица,
в две трептящи пламенни сърца,
в две ръце вплетени сега, ...

3/О, има често и моменти
и ти с мене ще се съгласиш.
В живота всички компоненти
ще трябва да си нагласиш,
а и житейската верига, ...

Вечерта прилегна в прегръдките на времето.
Самотата закрещя.
Разлюля ме лилавият воал на нощта.
Луната се оглежда в полумрака.
Умря без ласки, без вяра душата. ...

ПРЕГЪРНИ МЕ
Камери, микрофони, репортери задават въпроси... Пожарникарят седи на тротоара, зад гърба му е още горящата сграда. Седем пъти се връщал, пренасял старците от дома през огъня, с риск за живота си. Гледа в земята, ръцете му леко треперят, стиска каската, косата разрошена, от нея се спускат ...

Пълнолуние и чаша кафе
са виновни, че слушам нощта.
Лениво стеле се кадифено небе
под перфектния звук – тишина.
Полюлява се страстно в съблазън ...

А подаряваме звезди.
Все безнадеждни.
Луни, които в празни чаши се оглеждат
ни жалят от небето си високо.
Пълнете своите чаши с ром и болка! ...

Побягнах от лицето на земята,
поисках да се скрия от света.
Сама на себе си оставах непозната,
една изгубена във нищото душа!
Забравила ли бях, че Теб те има, ...

GOTA DE LLUVIA - José Emilio Pacheco
Una gota de lluvia temblaba en la enredadera.
Toda la noche estaba en esa humedad sombría
que de repente
iluminó la luna. ...

IV
"Последна дума, да кажеш имаш",
чух как палачът шепне ми в ухото.
Сред множеството, голи посред зима,
видях бедняци в дрипи да ме зяпат. ...

MORIR NO DUELE MUCHO - Emily Dickinson
Morir no duele mucho:
nos duele más la vida.
Pero el morir es cosa diferente,
tras la puerta escondida: ...

TREN - Claudio Rodríguez Fer
Lo importante es irnos
y no donde vamos
y nunca llegar más lejos
que antes de partir. ...

TODO IBA BIEN - Koldo Fierro
Tras el asalto a tu corazón
me tomé un respiro
el tiempo justo para perderte.
Всичко вървеше добре - Колдо Фиеро ...

TU NOMBRE - Octavio Paz
Nace de mí, de mi sombra,
amanece por mi piel,
alba de luz somnolienta.
Paloma brava tu nombre, ...

PRISIONERO SIN HORIZONTE - Гийом Аполинер
Prisionero sin horizonte
Oigo los ruidos de la calle
Y veo sólo un cielo hostil
Y el blanco muro de mi cárcel ...

HOTEL - Claudio Rodríguez Fer
Todo amor tiene un espacio.
Todo espacio un vacío.
Y nos llenamos de nosotros
vaciándonos de nosotros. ...

PONIENTE - Emily Dickinson
Velámenes de púrpura se mecen
con suavidad en mares de narciso;
marineros fantásticos se esfuman
y queda el muelle en la quietud sumido. ...

NO LAS OYES - Francisco Pino
No las oyes
aunque corren...
(¿Llevan envueltos
sus pies en flores?) ...

PERFECCIÓN - Francisco Pino
Esa nube fue y se fue.
¡Qué limpio ha dejado el aire
la pureza de ese ser
que existió para negarse! ...

Би Джей Томас - Дъждовни капки още падат по главата ми
--------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Harold Lane "Hal" David & Burt Freeman Bacharach
---------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Тялото ти го пленява
като някаква магия.
Почва да го изучава...
Кротко си лежиме ние!...
Като опитен любовник ...

На Емо
Кротка утрин щом вдигне клепачи,
щом притихне сърцето на мрака,
в своя ден аз преди да прекрача,
знам, че ти търпеливо ме чакаш ...

Какво ми става? – ти ме омагьоса.
Защо ме подчини на свойта власт.
Защо в кръвта ми стене самодива,
завързана от лудата ти страст?
Защо зова те в нощите безкрайни ...

Къде отиваш, щом скришно
оглеждаш се за място?
Ах, наивно, глупаво дете!
Кога ще те науча
да не бягаш – ...

Успяваш да надвиеш страховете...
Успяваш суетата своя да излъжеш!
Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?
С мъката на своята душа?
Очи, сълзи, надежди луди. ...

Когато от тебе някой си тръгне,
когато остави в теб празнина,
без да можеш очите да зърнеш,
тогава вече пуст е света.
А този свят, беше толкова шарен, ...

Добро утро, си казвам самичък
и се спускам по новият ден.
Във надежди добре се обличам,
а с мечти съм аз пак окрилен.
Добро утро! Дървета ми махат ...

Брегът затвори очи, уморен от лятното слънце. Очакваше прохладната ласка на вечерта, когато небето щеше да се превърне в безкраен дансинг. Отново звездите и облаците щяха да танцуват, опиянени от цигулката на вечерния бриз.
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризон ...

Разпадам се
в тихи
стенания,
разпитай
за мен ...