дори очи
не отвори,
пропълзя
и изпепели
тънките нишки, ...

Колко струват сълзите ни, Господи...
Едно сбогуване.
С някого.
С себе си.
С всичко. ...

Сладостта е на гроздове,
пука зърна и се стича
по кули от карти.
В чуждата приказка
краят търпи ли надежда? ...

Забийте нож в сърцето на поета!
Забийте надълбоко. Да боли!
Да има кръв, ръцете да потрепват,
и адски вик нощта да разгневи.
Забийте нож в сърцето на поета! ...

Всяка дума е излишна,
но ръцете ни се търсят
като полюси различни,
ако любовта възкръсва.
Всяка дума е излишна. ...

Заповядай! Седни! Обич моя!
Скромност, знаеш, не ми е присъща.
Вече готвя. Съвсем по неволя.
Инак все съм си луда. И същата.
Посадих лавандула на двора. ...

ВЛАКА СТРЕЛА
Било е сън! Това „Сашо, Саше-е-е!” е било на жена му. Още не може да отлепи клепачи! Все този сън! Пътува с влак. Бърз влак. Влака Стрела. Купето е пълно с хора, а той спи уморен. Наближава неговата гара, а той не може да се събуди. Викат го, карат го да слезе. Не може, пропуска я. Нищо ...

Седя пред блесналия студен екран и се мъча да измисля поредния привличащ вниманието опит за оригиналност...
Небето е обагрено в млечно синьо-оранжево, хоризонтът е поръбен с розово-златист кант, а в стаята пролазва есенният здрач, който бавно се превръща в плътен, черен воал върху тишината. Голите к ...

Нов ден ни подаряваш днес,
изпълнен с Твоите обещания.
Уверени във благата Ти вест,
загърбваме човешките предания.
В поклон пред святия Ти трон ...

Мария Протасова (01.11.1990)
Превод: Мария Шандуркова
* * *
Човекът мой - от изгрев по-голям.
За него никакви прегради няма. ...

Опит за автопортрет….
имам във себе си устрем и вяра
с думи докосвам небето
пазя се някак висока и цяла
тлее във мене детето ...

МИТИЧНА ЖЕНО
(Превод от македонски)
Любовта е къща, дом, покрив,
просторен и красив площад пред ясно небе – без сън е;
постеля е на всички покои и копнения. ...

ВЛЮБЕН
Имаш ти неземна сила…
Тя витае между нас.
С русата коса от свила,
ти над мене имаш власт… ...

тя е малка душичка, а така я обидих
хвърлях камъни, свличах с градоносните облаци метеори
засипвах
босоногите ѝ следи
да ги няма след нея ...

Понякога
Няма такава любов, която не наранява.
Ти не спирай, върви!
Тръгни към сърцето пленено!
Твоите сълзи никой не заслужава. ...

( акростих )
Не ме забравяй в този или онзи свят
И спомняй си за мойто чисто име,
Кога цъфти в градината и моя цвят.
Опитвай се в студовете зиме ...

Някак си живях надве-натри -
еднакъв краят е за всеки.
Небесен съд ми предстои,
присъда с щемпела навеки.
Резон е шепа пръст и свещ, тамян, ...

* * *
И се разговориха поетите:
един садеше гербери, друг – рози.
Есен беше - виното кипеше.
Сменяха се слепи коловози. ...

https://www.youtube.com/watch?v=Za3u6gJGnmw
Затвори дверите си есента
и вън закрачи вече зима.
И само сън са жарките лета,
огласяни със птича песен най-красива. ...

Изведох кучето да се изпишка,
да свърши туй-онуй на свобода.
Събрах му екскрементите в торбичка,
към вкъщи бързах да го отведа.
На връщане почувствах силна жажда ...

Имам стотици познати,
да, тук на Земята
и отвъд в небесата,
обаче нямам само една-
единствена приятелка, ...

Когато мислите се върнат уморени
след едно пътуване...
Когато ти усетиш, че от чувствата остава само
неочакваното състояние, наречено сбогуване...
ще се превърне и тъгата в безразличие ...

Май нещо взе. И то на вересия.
Отнесе го със себе си в нощта.
Открадна го като с магия.
Върни ми го. Върни ми го сега.
Не се прави, че нищичко не знаеш. ...

Ако си умен, при глупците ти иди,
ако ли виждаш, на слепците се яви,
слепец към зрящия път сам не ще съзре,
глупец при мъдрия сам няма да се спре.
Затуй и вий, достигнали върха, ...

Ще те науча, как да обичаш,
видях, как омраза владееш със страст,
ще те науча, как без да се вричаш,
ще ти вярвам без думи на глас.
Само мълчи и не бързай, ...

Пиршество ти бях
дълго време
на трапезата.
С лакомията си
бързо ...

Няма пътища преки към пространства, наречени "никъде",
няма стъпки оставени, няма знаци, стрелки, светофар,
а сърцето трепти и зове за безпаметно скитане
и само е компас, лабиринт, необятност и дар.
Накъде да вървя, накъде ще ме води, проклетото, ...

Не вярвай във мен!
Аз съм сладка измама.
Днес обичам безумно,
утре вече ме няма.
Думи, ласки, въздишки... ...

Как танцуваш, как се движиш,
всяка твоя стъпка ми е любима,
притрепваш като листо,
а усмивката ти блести като сребро.
Как движиш краката си ...

Докосване.
Сърцето ми трепти от нежност
душата ми е ранена сърна.
Пламък изгаря гърдите ми.
И оная любов, която диво ме владее. ...

Тълпата ми засяда из очите
за дълго и не мога да избягам.
Сърцето пада някъде в петите
и ехото на сянката го стяга.
Но птицата, поробила умората, ...

На депутатите е позволено
да го създават с отегчение.
Нима това е неприлично,
когато съдържанието му
е строго лично?

ОТКРОВЕНИЯ
Не зная мислите си как да събера-
подплашени са,
като диво стадо...
Къде ще спрат за миг, ...