Живеем различните си същности
в стаята под смешния комин.
Издиша той човешките ни мъдрости
и се присмива на ум.
Говорим за всичко и времето, ...

Силата на душата е в проявлението на нейната страст, в нейната неопитомена лудост, която ни изживява по неповторим начин.
Като параметри на уникално сътворение, ние притежаваме свое обаятелно излъчване, което носим в себе си , без значение дали то се проявява или не. Един и същи човек, едно и също с ...

Всяка вечер тайно се завръщам
там, където съм обичан и разбран,
тихо влизам в бащината къща,
началото на пътя ми е там.
Среднощ дошъл съм, да си взема ...

Срещу теб съм насочила
острието на гнева си.
Не ме изопачавай в лудост.
Просто съм разочарована!
Ти умееш да заблуждаваш, ...

Тишината -
балдахинът на спящия
вятър,...
омарата, навела морни
житата, ...

Бедността не е
порок, но е майка на
всички пороци...
извори:
http://www.velingrad.com/modules.php?name=News&file=article&sid=5117 ...

Изрека ли "Обичам те" на глас,
това ще бъде край за нас.
Осъзнал, че за мене ти си всичко,
а пък ти не чувстваш нищо.
Думи неизречени, нощи пропиляни. ...

* * *
В понеделник разменихме халки и обети
Във вторник родихме децата си
В сряда поделихме задълженията
В четвъртък спалните ...

В тъжни мисли съм унесен -
че животът не е лесен,
че болката в него е голяма,
а един ден ще ме няма,
аз мечтая напразно за утеха ...

> ∞
>
>
>
> Едва когато над мен проблесна светкавица, непоследвана от дъжд, усетих как то ме напуска, как оставам само аз и започнах да осъзнавам какво съм направила. Вдигнах ръце и ги притиснах към лицето си, прехапала устни. Когато се изправих и хукнах без посока нанякъде, от Римън вече нямаше и с ...

Ти си като водата,
липсваща в моята пустиня.
Кажи дали сърцата
пазят любовта светиня.
Как да спра тази магия. ...

И без тебе сум убава
ама сум мртва природа
и без тебе е добро
ама не е совршено
моето пешачење ...

Звездичке златна бабина искряща,
целувки и прегръдчици ти пращам.
Усмивката ти грее на лицето,
а баба си я пази във сърцето.
Ти, моя светлина така желана, ...

4/ ИРАНСКАТА МИ ЕПОПЕЯ
34/ Тогава нещо ми си случи,
един треньор ми позвъня,
предложи договор да сключим...
И доста твърдо настоя! ...

Ще те изстискам
до последната ти капка.
Ще изпия сокът ти, облизвайки с език.
Ще си уверен как неистово те искам
и сам ще потечеш към мен със вик. ...

ПОНЕ ЕДИН
Когато мрак с мастилени крила
простре над мен бездушния си шепот,
в дълбоките простори на нощта
една звездичка ярко ще засвети. ...

В кафенето влезе слаб и омърлушен мъж. Огледа злобно всички и седна на ъгловата маса. Помести пепелника, извит набързо от стара и нащърбена алпака, и вдигна към бармана показалеца си.
След малко той му донесе коняк.
– Не бързай да тръгваш! – каза кльощавият, изпи чашата и му я върна. – Донеси още дв ...

Полуистинна дантела.
Листопад незакърпен.
Това са ми мечтите.
А твоите? Душички...
Искам да прегърна всичко ...

Аз и Ти...
Напълно непознати,
но погледът издава!
С мълчание открихме сме,
в очите свети топлина... ...

Ако можех да върна някой момент,
щеше да е някога тогава,
когато мълчаливо си лежал до мен,
а аз безвластно съм ти се отдавала.
Ако можех да отида някъде назад, ...

Понякога си мисля, че те имам.
Понякога усещам, че греша.
Химера ли е някаква - не виждам?
Нямам ли те или те държа?
Дали си приказка любима? ...

"Майката"
Майчината сила, е една!
Единствена по сила си е тя.
Никои, никога няма да го осъзнае, докато не откъсне рожба от плътта си.
С кръв и болка да преживее и радоста от това, че ще живее, ...

Обичам те когато заспивам
и когато се събуждам те обичам
когато ме държиш за ръка
наричаш ме свое момиче
мълчиш нещо отричаш ...

Душата моя така тежко страда,
сякаш наистина се намира в ада!
Слуга на дявола ли сладкодумен
или на бога мълчалив да бъда?...

Не беше суша и не беше студ.
Земята просто стана сива.
Сезонът на смразяване е груб,
не се размеква от учтивост.
Небето му – небе мъгливо, ...

Над северните ледени гори,
над парещата пясъчна пустиня,
едно небесно пламъче гори
с предчувствие за Новата година!
А върху самолетните крила ...

Ще заколим прасето на село
и ще сгреем ракия в джезве.
В наследеното коледно дело,
аз и днеска се чувствам добре.
Европейци крещят ми да спирам, ...

Деца умират, Господи, деца!
Не са живели още, а ги вземаш.
На майките разбитите сърца
не бяха ли достатъчно големи?
На татковците тежкия товар ...

Пътуваме със смъкнати прозорци,
навсякъде мирише на море,
по кожата – следи от нокти,
спомен за любов под черното небе.
Когато стигнем у дома, душата ...

Когато очите ти търсят Съдбата,
а тя се е скрила в поредния миг.
Когато се питаш дали в тишината
сърцето отвръща с безшумния вик.
Когато от търсене мислите стенат, ...

Коледата пак отмина
беше скапана година.
Любовта ми ме заряза.
Ишиясът ме преряза.
„Дядката“ не го дочаках ...

Радвам се за теб...
Ето, седим лице срещу лице,
сърце срещу сърце
аз от едната страна,
а ти от другата, ...

С шейната в улея си лудо препускам
по сковалия живота ми лед,
плазовете чак в душата ми хрускат,
извити в летящ пирует...
Хлъзгав е всеки остър завой, ...

Когато сутрин станеш за кафе,
а ти приготвя ласка за закуска,
ще те погаля с поглед-кадифе,
тa после като захар да ме схрускаш.
Когато огладнееш на обяд, ...

Не ме ли помниш? Това съм Аз като преди,
косите побелели душата малко поотрасла.
Сърцето годинките реди, реди,
пътеката назад отдавна е обрасла,
боря, боря се с всякакви беди. ...

Малка стая. Малка чаша вино. Недопечена пържола. Вечерята не беше вкусна. Ще остане и за утре. На ред са мислите. Там нещата са объркани. Не е като вечерята. Хаотично нахлуват спомени и се сменят със фантазии. Погледа следи отблясъка на телевизора. Отстрани се чува музика. Съседите си правят купон. ...