- Знаеш ли, - започна скитникът с поглед впит в ръцете си – Имаше време, когато не разбирах как пътят към Ада може да бъде постлан с добри намерения.
Той въздъхна уморено. Аз мълчах. От тона му усещах колко трудно бе за него да говори. Не го подканих да продължи, макар, че любопитството ме гризеше.
...
Сривам се по малко напоследък
и всеки път по-трудно ми е все,
да отбележа някакъв напредък...
...защото все по-трудно пасват частите.
С всеки срив загубва се частичка... ...
Поклон от дявола
Много бързо, доброто забрави.
А се кълнеше във вярност до гроба.
Вече и дяволът поклони ти прави.
Прекланя се ниско, пред твоята злоба. ...
Оказва се, че латинската крилата фраза:
„Amicus verus cognoscitur amore, more, ore, re.“ - на български език:
„Истинският приятел се познава по обичта, нрава, словата, делата.“ -
може да се поднесе и в рамка на хайку:
Amicus verus ...
То беше сякаш толкова отдавна,
пътувах навсякъде с моите мечти.
Душата ми не беше още гладна,
всичко исках в мен да се върти.
Простора беше чист и гледах на далеко, ...
...Ангелски човек...
Небето и земята носиш ми- ангелски човек...
...
Благодаря ти от сърце, че те обичам ден и нощ...,
че бавно и вечно те целувам , че се губя в очите ти ...
ТРИ БИДОНА
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...
Просто само питам
Пръсти кърша - да почна как, не знам.
Сълзи бърша - как да бръкна там -
в длъбинен спомен, за едно врабче
и полета поломен, скършен пред Небе - ...
Дядо Стоян тътреше крака по павираната пътечка в двора си, ритмично почукваше с бастунчето и мъкнеше малкото трикрако столче. Беше прехвърлил седемдесетте години, побелял, с дълбоки бръчки, леко прегърбен, но с ясни сини очи. Вървеше бавно, па току се поспираше да хвърли поглед на имота си, придобит ...
Всяка събота умирам по малко...
Жалко за теб...
Оставам само за да те убия с хартия и думи,
които да ти припомнят сълзите, мечтите
и всичкото нищо... ...
любовта се определя със галактики
и с хиляди слънца, избухващи във теб,
със топли нощи и намачкани чаршафи,
с безброй звезди, луна, окъпана във мед
любовта измерваме в съзвездия, ...
Сезонът е зима. Денят - сряда. Часът - 07:17. Аларма. Шумна. Умоляваща. Дразнеща. Отварям очи. Слънцето се подава на хоризонта. Въпреки облаците. Трябва да ставам.
Пипнешком стигам до кухнята. Четири мига по-късно дими кафе. За фон звучи сутрешен блок. Някакъв човек в костюм стои срещу двама други. ...
Мекота. Мекота където и да се докоснеш. И светлина. Светлина навсякъде. Бяла, мека и топла.
Успокояваща.
И ръцете ѝ около теб, силни. Прегръдка, толкова нежна и силна, че просто те кара да се сгушиш в нея. Чистота, на ума, във въздуха, навсякъде около теб. Искаш я да се увие по-плътно около теб, да ...
От време оно Дима съществуваше в къщата, която приживе, самият той построил. Годините минават бързо, когато си щастлив, а Дима беше най-щастливото духче на двата свята.
Домовикът имаше и своите любимци през дългото си екзистиране. Малката Анастасия — природозащитничката, малкия Алексей — конструктор ...
100 процента…
Тя се събуди в десет сутринта, напълно заредена. Можеше да направи всичко, което поиска, а тя искаше…
Погледна през прозореца на своята крепост. Навън всичко бе потънало в мъгла, сякаш домът й е обвит в разредено мляко. Дърветата отпред бяха голи и последните им листа лежаха на повърхн ...
Не вали...И не ми е любовно.
Меко слънце се крие зад хълма
и не ми е, даже никак виновно,
че очите ми с пролет са пълни.
Не сънувам, този път не сънувам, ...
Мъжът на петдесет /о, толкоз много?!/,
за някои дами, странен може би,
особено за тези с поглед влогов,
най-влюбени във себе си, уви!
Дори и да звучи половинвековно, ...
Ще те обичам
Дори да пребледнее и маркиз дьо Сад,
дори и леките жени от срам да се червят,
дори въздишките ми - вихри да беснеят
и крепостните зидове на Йерихон да се люлеят... ...