Обликът е странно покривало (из „Пясък от думи“)
🇧🇬
На всички, които нямат достойнство да признават своите грешки
Обликът е странно покривало
с шевицата на личностни умения
Боят се някой да го вдигне
и мразят негово прозрение. ...
Истории за нежност, щедрост и доброта
Добрите хора винаги са само бедните и измъчените, които блестят като бисери сред калта, надарени със своята щедрост и способност да обичат и състрадават, въпреки че към тях няма кой да е щедър, да ги обича или да им състрадава.
Ето днес например шизофреничката Е ...
ЛЕХИ С ЦВЕТЯ
Привечер се захлажда, лъхва и ветрец.
Излизам, да поседна на пейката отпред.
Пусто е, хората оредяха, едни се пръснаха по света да търсят работа, други заминаха направо на оня свят, та друг не сяда тук.
От известно време на пейката присяда и възрастна жена, но съвсем на края и обърната ...
Душата е жадна за думите прости
втъкани със радост в поредния стих.
А земните чувства са моите гости
и нищичко важно от тях аз не скрих.
Звучаха във мене тез стихове нощни ...
Гологръдите дропли
Когато се сблъскахме, бях малка и няма.
Е... не, че сега съм голяма.
Но ти разгада тоя взрив помежду ни
и просто прибра ме. Без думи. ...
Иван отскоро свил гнездо с изгората си, затруднил я и така се случило, че заминал на гурбет. Златинка, неговата булка, всяка неделя ходила на църва, да запали свещица за здраве, да чуе поредния псалм, изпят от попа. Въртяла си добре къщата тя, но откак Иван заминал, все нещо я глождело. Празно ù бил ...
Ти знаеш ли какво е вътрешна борба
и как затворът на душата тесен става?
Хиляди чувства зад решетки, тъмнина,
заречен да си с присъдата най-стара -
любов! Познаваш ли я тази дума? ...
На терасата сме, подпрели с ръце глави.
Говорим си тихо, усмивки по лицата ни.
Аз избрах звезда, сега потърси си и ти
и да ги приберем за минутка в сърцата ни.
Знаеш ли защо звездите са красиви? ...
Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Приятел, който никога не би те предал, излъгал или наранил. На него можеш да разчиташ за онази безрезервна любов, която изпълва цялото ти сърце и дава смисъл на всеки един твой ден, прекаран на този свят. Това е истинската любов. А някога питал ли с ...
Когато восъкът превръща се във сълзи,
А сълзите - в пресъхваща река,
И пламъкът златист, пращейки, мърда
Във виолетовата, нощна тишина,
В тетрадката подреждам думи, ...
...Приятелко моя...
(Посветено на най-добрата ми приятелка)
Приятелко моя, ела де те прегърна!
Кажи ми всичко, което изпитваш,
кажи ми всичко, което те изпълва, ...
Пролетната утрин бе хладна и не особено приветлива заради надвисналите сиви облаци, но младата жена бе решила да не се отказва от обичайната си разходка. От две седмици прекарваше поне по час дневно в парка пред болничното заведение. Нямаше нужда от придружител, защото ръцете й бяха заякнали и вече ...
Цветята ги има на всички места,
рожден ден, сватба, на среща,на гроб.
Във всяко листенце се крие душа,
а в цвета се побира цял един живот.
Ти си моето любимо цвете ...
Днес се измъчвам повече от вчера, повече от всякога, но по - малко от утре, което сякаш ме успокоява...
Днес ще следвам интуицията си и знам, че няма да сгреша! Днес ще бъде един прекрасен ден...!
Разковничето се крие не вън, а вътре - не пред вратата, а зад нея - не в ума, а в сърцето...
Понякога в ...
Студено утро - всичко е заспало.
Траверсите на мислите почукват.
Пътувам към несбъднато начало
и костите от тежък студ изпукват.
Разпадат се последните надежди ...
Ще позволиш ли да ти пратя картичка?
Отдавна вече я избирам.
Представям си я като бели рози,
посипани със сняг и малко синьо.
Съвсем дискретно розово, ...
Защото ми е пролетно… (дали)?
Не искам да пробуждам тишината.
Вълшебната минута, във която
оглеждам се във твоите очи...
и виждам обещание за лято… ...
Безкраен булевард. Насреща двойка,
ръка в ръка съдбите си преплели.
А роклята й - с тази впита кройка -
краката му препъва най-умело.
Усмихвам се. Харесва ми искрата, ...
Микробусчето с шофьор и екскурзоводка трябваше да ни вземе пред хотела. Оставаха още броени минути, а любимият мой продължаваше да се размотава полуоблечен нагоре-надолу из хотелската стая.
– Побързай – дадох му газ, – Казаха, че ни вземат точно в осем часа.
– Точно, точно, колко точно ще да е? – от ...
Зад маската на свойта безнадеждност -
се крия, а душата ми крещи.
Заглъхнал вик без милост ме отвежда-
към вечни непознати дълбини...
Пронизващ погледът за теб ликува, ...