Ето – навсякъде канят ме, мамят ме
Разни красавици без облекло
Ровят в душата ми с долните намеци
Дават безплатно – вземи си едно.
Демони спящи надигат главите си, ...
Сълзите мокри, очите ми докостват.
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли? ...
Всичкото ми Всичко, ти си. Знаеш ли?
Лудият копнеж и искрен смях...
Слънчевите, щуравите зайчета,
в погледа ми дето все блестят.
В утрото ми – мислите събудени, ...
Гладен Вълчо слязъл чак в полето
и какво да види под небето –
конче бяло хапва си тревичка:
„Ммм, ще се нахраня ей сегичка!
Три дни вече бродя гладен, сам. ...
Когато до нозете беше ми водата,
о, Боже, как летях в гърди с любов.
Когато стигна коленете вдигнах я главата,
и крачех с жаждата си за живот...
Когато стигна шията мътилката ...
Съжаляваше, че не описа всичко в дневник. Времето течеше прекалено бързо, все отлагаше започването на дневника, а когато нещо не започне навреме, то никога не свършва: незапочнатото не свършва.
Сега премяташе в просъница всичко, което щеше да напише. Не искаше да става от леглото. Първият сняг току- ...
Кога певецът се превръща в поет?
Дали ако скришом китарата плаче
или струни зоват: „Срещу войните напред!
Любов и мир! – както за всеки да значи!
Децата да не ни връщат в ковчези ...
Началото на навлизането ни в света на живите не е свързано с договорно отношение, в което при неспазване на клаузите да биваме съдени от върховенството на някое величество. Животът е малко по- различен от функционирането на едно акционерно дружество. И въпреки това общността, която обитаваме, няма к ...
На стълбите във подлеза – купчина дрипи.
Прехвърча ситен сняг и е студено.
Човек помръдва, после сякаш нещо пита,
очите му се взират мътно в мене...
Със тяло на дете във мръсната си дреха, ...
Капките дъжд, които ме изпълват
и ми се изплъзват една по една в буркана
всичките много искрени и смислени сълзи
пречистващи душата ми, дори нелогични...
Те ме обличат и събличат, изразяват ...
– Не улучи, Джо. Май ти треперят ръцете от многото пиене. Ха-ха.
– Ти само се покажи по-хубаво, смотаняко, и ще видиш как ще ти отворя дупка в грозната муцуна. Страх те е, усещам. Още малко и ще се напикаеш. Самуел, що за име е това. Прилича ми на негърско. Всъщност баба ти не беше ли черна?
– И тов ...
И тази нощ красавицата не е спяща.
А стиховете ѝ отдавна все са тъжни.
Живее в миналото, не в настоящето.
Усмивките са станали ненужни.
Отдавна грахови зърна ѝ пречат. ...
Историята вече се подменя.
Кастро се възнесе в небесата.
Неделя свърши, идва понеделник,
а Бойко, все е фигура позната.
Историята търси перспектива. ...
Грешно ли е? - шепна ти обичам.
В мен докосна всичко любовта,
боря се със нея, все отричам,
но чувствата нима са грехота?
Блъскам се като река пенлива, ...
Когато дете се роди нежелано,
още от първата си глътка живот,
то се ражда в сълзи обляно,
усещайки сблъсъкът студен и жесток.
А сблъсъкът е само начало, ...
Всъщност, само един диалог...
– Вие днес закъсняхте.
– Аз винаги идвам навреме.
– Сега е десет и петнайсет, а нашите сеанси са насрочени за девет и половина.
– Не виждам тук други чакащи. ...