Не вярвам вече във мъжете.
Не вярвам и във любовта.
Не мога вече да съм жертва
в името на някоя игра.
Не вярвам нито във мъжете. ...

Национална лектория „България и българите”
На 19 март 2016г. в концертната зала на ОНЧ „Напредък”- град Търговище бе открита националната лектория”България и българите”, организирана от Духовен център”Евера” с ръководител Ефросина Ангелова.
Градският хор „Родна песен” /с диригент Красимира Коларова/ ...

Изчезни
Минаха годините. Ей тъй, на екс.
С любов и страсти. С изневери.
С фалшива обич. Безразборен секс...
Живяхме бързо! Жадни, полудели. ...

Потръпва луната-покварена и обладана
в безсрамния порой на свойта голота
и сянката и - безпощадно изподрана
се впива призрачно в студената земя.
Свирепи ветрове, безжалостно нехайни ...

На Емо
"Няма да те дам на никой!" казах.
Бях готова всеки да прегазя,
който ти посегне към сърцето.
"С мене трябва то да е заето. ...

9.
Не след дълго, откакто Глория бе излязла от бялата стая, се отвори широко двукрилна врата. На прага се появи Лукас и Титос го позна веднага в мислите си: "Дяволът!?".
- Не, господарю, аз не съм Дявола - със същото плавно движение се приближи Лукас към уплашения момък.
- Само дяволът може да чете ...

И откога жените преследват?
Откога те отстъпват първи?
Откога те " поемат контрола"?
Откога те пишат първи,
докато вие седите, ...

Добре дошли в нашето поколение!
Където хората плачат с усмивка,
където щастието е просто мечта
и то забравена.
Поколение на веселите хора, ...

Да видиме, кого заклаха,
кого наръгаха със нож,
кой обран, кого обраха
и Премиерът как е лош...
Да видиме как в Парламента, ...

Нима живея във заблуда?!
Каква илюзия! Дали!?
Да срещам цветни пеперуди,
перца, монети и дъги...
Да виждам слънцето, което ...

Нападаме от дупки миши
Дори ни искам да помисля
какво ще стане с моя Род!
Нещата си как ще изчистим,
че Бъдното ни да е гот?! ...

Пролетни жажди
Пролет с разцъфнали кокичета
и минзухари, с аромата на люляка бяла.
Ражда многоцвета обич и ласка,
започва лудо щуруване на птици и хора. ...

28 август 1944г, Варшава...
Из дневниците на Габриеле Грийнбърг, жертва на Холокоста.
"Ден 150.
Сутринта още не бе настъпила във Варшава, ала отвън вече се чуваха женски писъци и детски плач.
Вчера отново бяха изгорени 180 жени и деца. Носеше се ужаса в гласовете им и болезнените им викове. Всички о ...

Беше осми март. Станойчо, Страхил Рендето и Симо Малкото слонче посръбваха винце в кръчмата, мезеха със свински ушета и току си кажат по някоя лакърдия. Бяха забравили за днешния ден - празник на жената, те си чакаха Конския Великден, та да седнат да си пийнат като хората. Подсети ги кръчмарят - Асе ...

Пролетта се събуди и грабна зелените четки,
нарисува зелени поляни, помилва зрънцата.
От боите в синьо взе различни разцветки
и направи прекрасно небе, да напълни сърцата.
Нареди скришно птичи ята в простора, ...

Твоята суетност!?
Не, не ме рани.
Тя премина като мълния
през душата ми
и само за миг, ...

Никога не са си достатъчни.
След невъзможното тичат.
Раздадени, чувства остатъчни,
опитват се пак да обичат.
Години без давност, значение. ...

Повеждат нестинарките хора,
дошли от времената ни прастари.
В кръга блести разпалена жарта,
но босите им стъпала не пáри.
И въглените срещат женска плът, ...

Ще ти приготвя чай, ще вложа смисъл,
червена ябълка и чашка топлота,
три капки блян и свежа мисъл,
и сладък плод, ухаещ на мечта.
Ще сложа нежност, шепот от милувка, ...

Галеници
Ти бе затъжен
за ласки.
Живота стържеше
със краски. ...

Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня ...

Чувствам се евтина, чувствам се слаба,
но съм по-истинска от всичките други.
Сърцето докосвам, сърцето е тайна,
а цената на куклите вечно се губи.
Излизам от образ, излизам на лов за... ...

Забързани! Тоз народ къде го е подкарал?
Не харчи вече. Няма и пари.
Душа, сърце в себе си е смазал,
пожар, пожар на всякъде гори.
Забързани! Среща ме, не ме познава. ...

ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...

на щастието
пред ковачницата - все
тъй - блъсканица

Ти си магьосница
изкусителка
чудна
чаровна
на чувства вестителка ...

На страховете по тънките струни
мажорно самотата скрибуца.
Композира умело, не ноти,
а стихове - спънати, куци.
А душата, свита във вакуума ...

Мълчи Гладът -
решил е да не проси…
И свил се е в студът
на немите въпроси
Мълчи гладът - ...

Не е дъжд като дъжд – виждам как небесата
са решили съвсем да удавят земята
и вали, и вали от небесното езеро,
а светът е огромна, преливаща тенджера
със дървета удавници и асми водорасли; ...

Вечният пътник,
това е!
Така да живея
дано.
Да не мисля що ...