Искаше ми се
по-лесно да беше да се добереш
до сродната си душа,
отколкото да я загубиш.
Всичко един за друг знаейки, ...

Не са били затръшнати врати,
не са се чули крясъци,
не са се чупили сърца,
прозорци и огледала,
не са ни слушали съседите, ...

Река съм...
буйна, игрива, сребриста.
Луна съм...
студена, тиха, лъчиста.
Небе съм... ...

Кога зашумят буките....
Ти догниваш бавно.
И излизат костите...
И белеят гадно.
А мухи там няма. ...

Българите днес заминават в чужбина
И за жалост те оставят нашта скъпа родина.
Заминават те в далечна Германия,
Като обсебени от някаква мания.
Мислейки само за богатства, пари ...

Този свят е толкова шарен. Най-шарени станаха яйцата. Но те не са живи и няма да оживеят. Защо ли боядисват мъртви яйца?
А ти защо снасях само бели яйца? Да, знам. Защото си бяла. Ако си пъстра ще снасяш пъстри яйца. И те ще се люпят, живи, и ще красят двора.
А от шарените яйца не се люпят пиленца. ...

Докторът не се изненада от въпроса на майката. Всички все това питаха: „Има ли надежда?” Имаше чувството, че познава тази жена, а детето прилича на някого. Кимна леко с глава и тихо, но уверено каза:
- Надеждата винаги умира последна, госпожо! Трябват ни стволови клетки или костен мозък от съвместим ...

Жадни за живот
Защо светът е объркан и луд,
без пари човека полага усилен труд,
захвърлихме старите войнишки шинели,
а земята тръпне от ракети и шрапнели. ...

Отдалечаване
Омръзна ми от разстояния!
Те, вместо да се приближават,
обвити в пагубно мълчание,
полека се раздалечават. ...

...Странна дама...
Купища мечти пазя, неспирно създавам-
те карат сърцето ми така да мечтее,
дори когато греша, когато не виждам,
когато живея в своето опиянение... ...

МОЛИТВА
(Превод от македонски)
Нека да е благословен камъкът,
който дава сол на водата,
за да е такава, каквато е! ...

Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг света?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим ...

Надве под ятагана на звездите,
все още търся своята Джоконда...
Изтичат сухо бързеите на очите
и конник без глава пришпорва коня.
Последният беглец в затвор остава, ...

От цяла вечност време съм дълбоко в Мрака.
Но вече ми е все едно, дори привикнах.
И толко дълго само тебе чаках,
че друго да очаквам, май, съвсем отвикнах.
Ти не дойде. В началото така болеше, ...

Омръзна ми да тичам срещу вятъра!
И все така да те гримирам с тежък грим...
Простенва гневно фалшът на оркестъра,
а аз пълзя напред, като прозрачен дим...!
Омръзна ми да крия зад фасадата ...

Годините са спомени от миг,
а ти си само дъх от вечност.
И думичка от нежния му стих,
която все изписваш с грешки.
И пишеш на Отеца си в беди, ...

Месец май почука на вратата.
Носи дъхави цветя и слънце,
събужда се за нов живот земята,
покълнало е всяко зрънце.
Птиците танцуват своя танц в небето. ...

Опрях стълба
на дъгата.
Идвам ...

В четвъртък имах рожден ден. Напредвам. Бавно и упорито. Приятелите ме заведоха на гледачка. Можеха да похарчат същите пари за някоя проститутка, но те са съвестни, а аз ерген.
Срещата с въпросната не продължи повече от пет минути, в които тя предсказа, че ще срещна жена, която не отива никъде, защо ...

Хорото
Засвирят ли кларинет, тъпан и гайда
са сбират на мегдана мало и голямо!
Различни хора, млади и стари
се хващат за ръка и заиграват! ...

Като бях малко дете,
често на воля играех,
изцапана, боса и гладна,
към вкъщи със страх се прибирах,
но ме чакаха филийките две, ...

Зов
Ти мъчиш се във сумрака да срещнеш,
от сложения до леглото ти портрет,
очите ми. Изпълнени с гореща
любов. Единствена. За теб. ...

Не, че не вярвам в тебе Иисусе,
но на Левски по стъпките крача.
Животът е вече така безвкусен,
че и кръстовете плачат.
Няма вече здрави пирони. ...

Писмо до Иисус
Каквото и да кажа - вече няма смисъл.
Прокълнат съм за всички времена.
Пътят ми до теб, през тези три години,
отведе ме до тук - с въжето във ръка. ...

Повече от блян
Знаеш ли обич ти как се дарява,
как се протягат две топли ръце,
как се отключва ръждясала брава,
нощем огряна от лунно лице? ...

Погледът на подивелия от скръб баща всред руините на злополучната болница в сирийския град Алепо… Няма да го забравя никога… Изражението на мъжа сред развалините, заобиколен от трупове, така ме сломи, че душата ми замоли за спасение от нашия свят. С цялата си същност закопнях да избягам от всички, з ...

Любовта е нещо, което
не може да се скрие
и ако не те разкрие устата ти
ще те предадат въздишките
и ударите на сърцето...!

Стъклото на прозореца
с дъха си замъглявам,
и усмихвайки се-
името ти там изписвам-
после идваш със слънцето ...

Тихо тегли лък над морска празнина,
щурец с звезди по щура си коса.
Спокойно смеят се, звънтят,
думи уморени,
под електронни лампи, ...

Спокойно те питам „Защо плачеш?“
А ти ми отвръщаш „Виновен съм.“
Като тебе виновните много са.
И плачат само за себе си.

Пътеката от Мен до мен – камениста, стръмна и трънлива. Нищо различно… Нищо непознато… Долу и горе. По средата нищо… Най-трудният преход.
Онзи път, който минава през лявото рамо.
Когато тръгнеш към себе си през черното и бялото, през сенките на съмнения и празноти до светлината на копнежи и сбъдвани ...

Отново вдъхновено от Rammstein (Рамщайн)
По "Wilder Wein" ("Руйно вино")
На края на нощта -
там, където ражда се денят,
чакам, от светлината осветена, ...

Да имам ден един блажен,
през който нищо да не правя,
ей тъй – на гръб и по корем,
на хълбок – да се излежавам.
Да прочета любим роман ...

И усещам, че животът изтича от мен. Живецът си тръгва, излива се като река в дъждовен ден. И аз не мога да го спра. Безсилна съм. Няма какво да направя повече.
Усещам как хапчетата се разтварят в корема ми, смесват се с кръвта ми и се разливат из цялото ми тяло, плискат се наоколо както вълните се у ...