Свободата?
Имаш определение?
Имаш хиляда цитатата
с логика в която
даже формула може да е доказана ...

Блясък, крясък, писък, вик, рождение...
Отново чакаме спасение.
Отново тънем в неведение за своето,
за нечие спасение.
За вярата че водим праведен живота... ...

Аз не знам какво е бащина обич,
бях много малка, когато ти си отиде от нас,
но все още помня дъждовния ден,
в който силно ме гушна,
и прошепна ми тихо - ...

Мъжете си отидоха момчета,
но завещаха силната си вяра.
Днес ехото повтаря им завета,
а ноктите страхливо крие звяра.
Загинаха с идеята свещенна, ...

Егоистично е да те искам
и все пак го правя,
за да мога да съществувам,
а как да се оправдая?
Когато ме съзреш, ...

абсолют?
нима човек е достигнал това състояние?
сърцето крие свои потайности
в тях кипят страсти и мъка
подвластни на злия си гений. ...

Понякога се връщам във съня-
градините на детството ухаят,
сподиря ме със огнен смях деня,
ръцете му възторжени ме галят.
Откривам извора на радостта, ...

...Любовта...
Може слънцето да натежи на небето
и завинаги да заоблачи всяко пространство,
може само за един миг да пресъхне морето
и да превърне в пустиня земята, ...

Измислиха някакво стъкло, което имаше странното свойство да пропуска мухите. Просто да му се не начудиш! Долети мухата до него и още пърхайки с крилца във въздуха, се лепне като вендуза на повърхността. След това започне постепенно да си провира първо лявото крило, левия горен крайник, левия долен к ...

Лятна идилия
Няма ги вече старите улички
със калдъръм и смокини.
Не се предлагат гердани от мидички,
а травестити в бикини. ...

Бог вижда, бях Върхът
на твоите любовни похождения.
Изкачи се, покори ме,
и втурна се към нови постижения.
Различен бях, ...

Беше началото на септември. Селото бе затиснато от маранята и непосилната жега на проточилото се лято. Хората дремеха по къщите си, на никого не му се работеше. Дори уличните кучета се бяха изпокрили. По прашния път към църквата се клатушкаше набитата фигура на млада жена. Невена. Тя бе от малцината ...

Детенце мило, днес си се родило,
изгря в небето с теб една звезда,
тя ярко свети, пътя осветява,
по който, най-добрата фея,
грижовно ще те води за ръка. ...

И в студ, и в пек
води той живот нелек,
че никой ръка му не подава
и затуй за него нищо не остава.
Толкоз ли сме слепи и заспали, ...

ТЪГА
Защо ме гледат тъй печално
днес, твойте хубави очи?!..
И погледите ти прощално,
защо край мен летят, кажи? ...

Зреят нощни липи.
А по нас се роят
междуметни искрици.
Заговарям несвързани
странни езици. ...

Нощта превърна се в хортензия.
А звездите – в капчици роса.
Момче като Луната пази я –
онази, ненагледната мома.
Докосват се копнежи и сетива. ...

„Жив е той, жив е!“
множѝ Свободата - и
над необята!!!
В „Жив е той, жив е!“
струѝ Свободата - и ...

За теб ще пиша, мило мое Маме,
и знам, че думите в отвъдното летят,
ще пратя мислите си
да прегърнат те без време,
Обичам те от мене пак кънти! ...

Четвърти ден ушите ми пищят и единственото, което чувам, са думите на среднощния ми посетител. Бих се заклел, че е някой велик писател, класик, ако не беше аргото и лошите обноски. Нахълтва призори, когато сънят е най-крехък и чувствителен, и крещи: „Ако буквите са пулс, а думите сърце, дали разказъ ...

В просъницата чувам още
камбаните на младостта.
А всъщност те си бяха още
камбаните на любовта.
И чуваха се надалече ...

На поста мълчат полу-гневните стражи,
костюма измачкан е от дългия стаж.
Светулки танцуват по студени паважи,
а звездите допълват се като от брулен пейзаж.
Обгърната с нощница от любовни дихания, ...

Да беше всичко просто,
истината отвъд това е.
Стрели пропити с отрова
насочени към мислите мои.
Мисля за дните с надежда, ...

НА БОТЕВ
Р.Чакърова
Каква душа е нужно да си носил,
какво сърце е нужно да си имал,
за да не жалиш нито миг живота си ...

Идваше лято.
Стоях на същия прозорец, пред същата гледка, а голите ми глезени се подаваха от вече окъсялата пижама, търсещи капчица прохлада. И те като мен. Старият стенен часовник показваше 6;05 в сумрака, а денят едва започваше. Любимият ми ден. Ден като всички други, но точно за това любим. Гледк ...

Не можете да си представите през какви жестоки премеждия преминава битието на една най-обикновена светеща крушка. Ние сме толкова недооценени, толкова пренебрегвани, всички ни мислят за нищожна вещ, която всеки би трябвало да притежава в дома си. Но това, че на един простосмъртен човек не му дреме з ...

Защо това,
което е най-важно за нас
стои винаги скрито от нас?
Или може би в нас ли?
Играе някакви игри. ...

Боли ме от предателства, които
се смеят тъй зловещо пред очите,
разтварят пак отровните си пръсти
и искат да достигнат до душата...
Сълзите се отронват по - спиралата ...

Пак обърна целия ми свят.
Ей така, за няколко минути. Две?
Какъв си ти? Не може да си опиат.
Откъде пък този път се взе...
От толкова места ти как ...

Отровата не горчеше. Нямаше никакъв вкус. Черна отрова за плъхове. Купувана кой знае преди колко години и скрита на тайно място, „Да не я намерят децата“, в мазето между две тухли.
Ухиленият череп сякаш и се присмиваше насреща. А кръстосаните кости под него бяха деформирани и поизтрити от времето. З ...

Един младеж на двадесет и осем
на втори юни своя връх избра.
Дължим и нему гордостта, че носим
в сърцата си родината добра.
Един поет написа със кръвта си ...

Дали съм само слънчев прах от мислене,
приел случайно кървав тон на говора,
а пишещи извънземни по клавишите
драскулят и припяват в хорове,
дали магията на словото ...

...Време за любов...
Часът на любовта,
има цвят на люляк,
заключил в себе си
послания заспали, ...