Телата им - създания от камък,
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян.
В телата им - завихрени пустини, ...

За дъжда
Земята ни за дъжд е закопняла,
ний го очакваме от пролетта...
Днес синьото небе е потъмняло,
и аз камбанките сега броя. ...

Тръгнал от мъртвилото,
стигнал до бесилото!
За Родината ни - милата,
ти още си ни силата.
Ти си жив завинаги ...

Ако четеш този текст, това означава, че съм се върнал обратно по течението на река Лета. През изминалата година допуснах грешка, която ме прати да се нося свободно по нейното течение. За да изкупя част от огромната си вина за едно престъпление, се чувствам длъжен да разкажа какво точно се случи. Пос ...

Написъх стихчита две-три,
дупуснъх малку грешки
но ти четательо, прости
ми грешкити чувешки!
Чи моити твурения ...

Пак се връщам при тебе, небе.
Властен зов пак ме вика да литна.
Ни човек, нито дълг ще ме спре -
аз останах си птицата-скитник.
Уморих се да тичам, небе, ...

Нашта малка бебка Мила
със късмет се е родила,...
цял живот да и се вричат,
миличка да я наричат.
Мила много е красива, ...

Аз съм мълчалива волна птица,
изчистил съм дълбоки рани в моята душа.
Който иска любовта към мен нека да отрича,
Аз към вас не ще я разруша.
Аз съм вятър който миналото ще отвява, ...

с него сънувахме кораби
и изгребвахме песъчинки
струпвахме ги навсякъде
да бодат на тревата очите
и каквото замина в солта ...

Ти стоиш на горската пътека-
една малка удивена кукла
облечена в синьо
като небето над нас,
една безгрижна принцеса ...

Душà доколко
се терзае, нека стих
го разгадае...

Глухо огнище
Вятърът бурен, пак духа, духа
като отприщен.
А аз отново съм глуха, глуха
като огнище, ...

Брегът съблече свойта недостъпност
и се снижи до ранг на раковина.
Художникът рисуваше без пръсти
по изгрева на n-тата любима
един различен топъл януари, ...

...Дяволи с ангелско сърце...
Ще даря душата ти със всичко, което някога е търсила...:
Знам какво ще ти хареса, да притежаваш мечтите ми...
Ще дариш душата ми със всичко, което някога е искала...:
Между щастието и страхът, ще се обичаме завинаги...! ...

Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън, ...

Аз искам да пея,
но не за любов!
Аз искам да плача,
но не от тъга…
Аз имам въпрос към живота: ...

Да се помолим за тях, за нашите родители,
оставили любов в нашите сърца.
В детството Те бяха ни пазители,
оставаме в душите им завинаги деца.
Стъпало по стъпало към върха ни водеха, ...

Неохотно някак, заченат от тегоби,
изражда се намръщен пак денят
на нощта от мрачната утроба.
Няма слънце, само мътна светлина
процежда пипала като прокоба. ...

Страната е затрупана с лъжи.
Никой не се хваща да изрине.
Истина под преспите лежи,
а полетите пълни за чужбина.
Години там не спира да вали. ...

Разпенените вълни се блъскаха бясно в назъбените скали, частици от морския нос. Започваше една от оная морски бури, които не спираха с дни. Идваха изненадващо, предизвестени от силния вятър откъм морето, който неведнъж бе нанасял големи щети на рибарските селища.
Нито писък, нито дори тихо шумолене ...

Бягахме, рискувахме ненавиждахме.
Принудихме се!
Беше интересно, беше любопитно.
Да видим чуждото.
Да видим други хора, други култури. ...

Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.
И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си го ...

Зад красивите цветя
в бледосинята гора
дреме звяр жесток и зъл,
от черна плът и черни кости,
и в съня си вече навеки пости. ...

В отсъствие на мрака
и денят е съмнителен,
с говора си мнителен –
нощната тишина чака.
В отсъствие на здрача ...

влакове
с изкъртени зъби
скърцат
по стоманени улици
и забърсват по спирките ...

Пролетта самичка пише
стих за моя роден край
продиктуван ù от свише,
от небесния ни рай.
Някой, някога чете ли ...

Чичко Левски, аз те виждам
как вървиш и в мраз, и в пек!
Ти Родината обичаш
и избрал си път нелек!
Всяко българче те знае, ...

Паметна голгота
Българийо, презрението си хвърли
върху хулителите, подлите особи,
които казват, че в злочестите си дни,
си можела да раждаш само роби! ...

ЖАЖДА
Щипка тропическо настроение
гъделичка с перце сетивата
и с френетично опиянение
жажда за страст залива душата. ...

празнуват те
като че ли си жив
медал за храброст
сякаш ще присъдят
а теб те няма ...

Разрушени сме напълно,
но любовта тупти в сърцата ни,
и сме свободни,
и сме искрени,
и живи, ...

Мълчат скалите, спомените скрили.
Орлите плуват в синьото небе.
Цветенцата ухаят нежни, мили.
Къде е днес Апостолът? Къде?
Природата е същата и днеска, ...

Доскоро мислех, че да си смирен означава да бъдеш меланхоличен, депресиращ, злочест, онеправдан, нещастен, да нямаш мечти, да си послушен спрямо близките. Смирението не означава само думи, а и дела. За да се смириш трябва да знаеш кой си, какво е твоето място в света и да отделиш безкористната любов ...

Тръгваш ... и се връщаш.
Разкрач на към вън ...
и обратно - в душата,
онази, твоята, същата,
която единствено насън ...