Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.5K results
Тела
🇧🇬
Телата им - създания от камък,
погълнати от бездната на океан.
И има в тях и скръб, и пламък,
сподавен вик, копнеж презрян.
В телата им - завихрени пустини, ...
Ако четеш този текст, това означава, че съм се върнал обратно по течението на река Лета. През изминалата година допуснах грешка, която ме прати да се нося свободно по нейното течение. За да изкупя част от огромната си вина за едно престъпление, се чувствам длъжен да разкажа какво точно се случи. Пос ...
Пак се връщам при тебе, небе.
Властен зов пак ме вика да литна.
Ни човек, нито дълг ще ме спре -
аз останах си птицата-скитник.
Уморих се да тичам, небе, ...
Аз съм мълчалива волна птица,
изчистил съм дълбоки рани в моята душа.
Който иска любовта към мен нека да отрича,
Аз към вас не ще я разруша.
Аз съм вятър който миналото ще отвява, ...
Брегът съблече свойта недостъпност
и се снижи до ранг на раковина.
Художникът рисуваше без пръсти
по изгрева на n-тата любима
един различен топъл януари, ...
...Дяволи с ангелско сърце...
Ще даря душата ти със всичко, което някога е търсила...:
Знам какво ще ти хареса, да притежаваш мечтите ми...
Ще дариш душата ми със всичко, което някога е искала...:
Между щастието и страхът, ще се обичаме завинаги...! ...
Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън, ...
Да се помолим за тях, за нашите родители,
оставили любов в нашите сърца.
В детството Те бяха ни пазители,
оставаме в душите им завинаги деца.
Стъпало по стъпало към върха ни водеха, ...
Неохотно някак, заченат от тегоби,
изражда се намръщен пак денят
на нощта от мрачната утроба.
Няма слънце, само мътна светлина
процежда пипала като прокоба. ...
Разпенените вълни се блъскаха бясно в назъбените скали, частици от морския нос. Започваше една от оная морски бури, които не спираха с дни. Идваха изненадващо, предизвестени от силния вятър откъм морето, който неведнъж бе нанасял големи щети на рибарските селища.
Нито писък, нито дори тихо шумолене ...
Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.
И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си го ...
Паметна голгота
Българийо, презрението си хвърли
върху хулителите, подлите особи,
които казват, че в злочестите си дни,
си можела да раждаш само роби! ...
Мълчат скалите, спомените скрили.
Орлите плуват в синьото небе.
Цветенцата ухаят нежни, мили.
Къде е днес Апостолът? Къде?
Природата е същата и днеска, ...
Доскоро мислех, че да си смирен означава да бъдеш меланхоличен, депресиращ, злочест, онеправдан, нещастен, да нямаш мечти, да си послушен спрямо близките. Смирението не означава само думи, а и дела. За да се смириш трябва да знаеш кой си, какво е твоето място в света и да отделиш безкористната любов ...