Не е грях ...!!!(3)
...
След няколко часа...
Софи вече си беше легнала, но се въртеше като пумпал. Не можеше да си намери място от вълнение и щастие, което тя изрази написвайки това в любимата си творческа тетрадка:
Погледнах към теб, без да искам и почувствах себи си ...
Защо те наричат черно?
Когато рано, утринното слънце
с лъчи, прокрадва се в цепнатината,
приличащо на галактично зрънце,
отделя хоризонта и земята. ...
Не издържаше вече на този лигаво бебешки глас, идващ от туловището на голяма, твърде пълна жена. Жената, всъщност момичето, защото то беше едва на 15 години, беше чаканата и твърде обичана някога Соня. Сега Соня беше бреме за всички: майка й се разтреперваше в мига, в който я видеше да се събужда, с ...
Разхождайки се, човек вижда природата – дърветата, цветята, храстите. Той вижда всяка красива сграда, всеки мост, всички произведения на изкуството, които ни заобикалят. Но той не вижда какво наистина се крие зад тях. Не вижда хората около себе си и техните емоции. В днешно време сме забравили да ви ...
Ти си моята съдба,
моята любов,моята мечта.
Ти си всичко онова, което търсех до сега,
лутайки се без посока във света.
Ти си светлината в дните ми, ...
Редят се сказания ... и нови и стари.
Вървят, с времето и нагласите, превръщания и представи. Неспирна и често неподатлива на въображението игра. Ситуациите близки и еднакви, стремежите единни от века и до век.
Когато се вгледаш в онази случка и я срещнеш още веднъж, позагубила от очарованието си, и ...
ВЕЩЕРИЦА
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...
Беше юни 1971. По небето плуваха бяло-сиви облаци, които за минути се сгъстиха. Заваля така внезапно и силно, че повлече всичката пепел. По калдъръма потекоха кални потоци. После дъждът внезапно спря, но пороят продължи да се стича от високото. Слънцето проби облаците и огря улицата, приличаща на ре ...
Може би и ти ще бъдеш от онези хора. Хората, които се вмъкват в живота ти и оставят дълбоки, вечно личащи, неболезнени, но грапави белези. Хората, които изпращат медени, топли искри в сърцето ти. Хората, чието огорчение не можеш да гледаш без изпепеляваща мъка в душата...
Обичам те, знаеш ли, че без ...
Перпетум мобиле
или
Тука има - тука нема –
най-популярния начин за ограбване, след банките!…
Всеки божи ден, точно в десет, като държавни чиновници, на паркинга пристигат два софийски автомобила с играчи. ...
-Разказвай, разказвай, разказвай, разказвай! – Нина подскача и цвърчи превъзбудено също като врабче пред кроасан. – Направо си за убиване! Как можа да ме оставиш цяла седмица без новини – самоизядох се от любопитство.
Вярно е, че цяла седмица – всъщност дори малко повече не ме е виждала. Беше в болн ...
Въртя се нощем, сън не ме лови.
В ума ми скърцат мисъл подир мисъл.
Когато дойде ден - навън вали
и спряла е Земята, не върти се,
макар да знам, че всъщност се върти. ...
Преди си мислех, че е драма да пораснеш -
забравяш всички луди своеволия,
искрите във очите ти изгасват...
Не исках да пораствам. И се молех
да бъда все невръстното момиченце, ...
Помниш ли август онази година,
слънцето, лятото, ти и аз?
Къде онова хубаво време замина?
Какво се случи през годините с нас?
А вярвах, че ти ще ме обикнеш. ...