За въпросите без отговор
ReмаТе
Нали ги знаете децата, едни такива въпроси:
- А самотата, колко тежи, господине?
- ... това е все едно, да попитаме някой, който лежи в ковчег: ...

Постели ми, майко!
Дойде си Момчил хайдутин у дома рано при зори,
пред поглед му черно чернее, в гърди му рана гори.
На прага майка му седи, очи ù все са по друма,
ръка ù Момчил целуна и с много обич продума: ...

Целта
Гърбицата бродя на Тунела си-Път.
Ноктите стъпват „на сляпо”.
Опипом търся сълза в изумруд -
„на зелено” изяла Едничкото лято. ...

Дъждовни небеса и голи клони
Прегръдки със усещане за хлад.
Самотни птици, изоставени перони.
Безкрайното очакване на влак.
Сърца останали без звездни звуци. ...

Като типичен млад човек от 21-ви век, Тони обичал запознанствата по интернет. Понякога просто убивал време, понякога се впускал в по-сериозни авантюри, но досега не бил попаднал на Жената.
От известно време си пишел с Катя. Общуването вървяло леко и приятно, но имало нещо, което не можело да не напр ...

Днес се видях с П. Дълго говорих, после се молих, накрая мълчах. Отговор няма.
Две топли очи ме гледат от студения камък. Усмивката грее, но сърцето не стига. Дели ни метър - безкрайна вселена. Протягам ръка, докосвам познатия лик - тишина.
Твърде рано смъртта ни го отне. След него - нищо. Остана сп ...

Да имаше на два пъти сърце,
една жена така да си обичаш.
Че сякаш да поискаш да умреш
и после да засветиш сред звездите.
Ти вдишвайки от силата на Бог, ...

Валутен секс маратон
/Чист е, няма трипер, спин и
с една червена точка смятам да мине/
Не бе, не, че улучих джакпота
но понякога, така става в живота, ...

ПАК ЗА ЕСЕНТА
Навън е влажно и студено...
Нас Есента ни посети
Денят се влачи уморено,
прикрива тъжните следи... ...

Дойдох със гръм, ще си отида с буря
и всеки тих момент ще заглуша,
ще се стъмни просторът помежду ни,
ще ослепеят падащи звезди!
Ще търсиш дълго моето мълчание, ...

Пролет вън, есен в душа
и неволно храма в нея руша
и на живота ми цялата красота,
уви, ще падне в пропастта.
Днес ни има, утре - не ...

Късно е - напуснах свойта стряха -
съжалявам, но моята земя ме призова;
простете, роговете засвистяха -
моят знак, че трябва да вървя.
От този миг нищо няма смисъл: ...

Ей, Живот! Що си ти?
Не мога да ти се начудя.
Дали си мъдрост или лудост,
дали си радост чак до старост
или мъка по далечна младост? ...

Български слуга
Къде си, българино? Някъде по света.
В чужбина, навел главата си сега.
В душата с огромната Тъга,
поднасяш блюда на богати господа, ...

Небето е олтар
Земята грешница
и пак тъй нежно
я обгръща
нощем праща и ...

Войната свършва тук и днес. Сега!
Войната свърши! Ти си победител.
Аз вече нямам сили за това...
От днес нататък ще съм само зрител.
Щом смяташ, че така сме по-добре, ...

небеса
стълба
стъпало след стъпало.
крачим слепи.
нота след нота ...

Видя във мен безгрижното дете -
да вярва, че ще полети с мечти-хвърчило
и че животът - щуро захарно петле,
не трябва да остава изядено наполовина.
Видя ме да строя и мой си лунапарк - ...

Любов моя трифазна,
До този момент токовият кръг на Живота ми беше напълно занулен и заземен; изпитвах траен спад на напрежението, живеех на монофаза. Всъщност, аз не живеех, а мъждуках като енергоспестяваща крушка. Но когато те видях за първи път, ти ме разтърси по-силно и от токов удар. В душата м ...

Той се наведе над нея. Усети забързания й пулс, чу леката въздишка, която се откъсна от дълбините на душата й. Знаеше, че е всичко за нея, знаеше, че думите не могат да опишат чувствата, които в момента кръжаха около сърцето й. Какво ли би дал тя да каже какво изпитва!
Можеше да го види в очите й, к ...

Черният ангел….
Глава 3
Неспособна да помръдна дори с милиметър, стоях закована на място, преплела поглед с този изкусителен, божествен мъж. Носеше тесни черни джинси и дори и позволих да погледна, че очертанието на мъжествеността му….впечатляваща част, както всичко останало в този мъж. Какви глупос ...

Навярно ще осъмна луда,
но няма да разбираш чудесата ми,
а градските небета ще се будят,
щастливи ще тършуват за крилата си
и някой ще се вмъкне през прозореца, ...

* * *
Напудрените
лични откровения
и разните банални обобщения,
лакираните и предвзети рими ...

Удавница - душа
Удавница съм аз на твоите сънища и кошмари!
А ти не искаш да се събудиш! Просто не можеш, уви!
Не си представяш коя съм! - Ангела и демона в теб!
В ръцете си държа сърцето и същността ти! И теб! ...

„Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” Кобаяши Иса
Дочух от нейде нежният акорд
прорязъл тишината зажадняла.
Усетих го. Бе спомен тих, но горд
останал във сърцето, след раздяла. ...

Често се смята за орлица
и диря ,,оставя" в простора!
Охлюва и малката птица
изяжда на скалите горе!
Друг път е вещица и с наслада, ...

Да те обичам за последно!
Послушай,
чуй ме за последно...
Бих искал
тази вечер да съм с теб! ...

Молитва за съвест изригва от нечия гръд.
Едни усвояват, а други бездушно мълчат...
Тътнежът навред разпростира се в миг и кънти,
А, значи - молитвата блъска по всички врати.
Фенери и фарове, слънце и вие - звезди, ...

Листата през пролетта се раждат.
През лятото се наслаждават на пек.
Есента подли номера им погажда.
А зимата ги обгръща за век.
Листата са надеждата пролетна. ...

Най-щастливо е
огнезденото дърво -
пее пролетно!

На Емо
Моя Съдба,
моя вярна сестра,
на какво искаш да ме научиш?
Толкова самота ...

Ще се срути небето всеки момент,
ще се срути, окото му няма да мигне.
Помътня като дяволска глътка абсент
и протяга ръце – до земята да стигне,
да зарови лицето си в рохката пръст, ...

Не може в тоз живот човек да е еднакъв,
по чуждите следи знам не се върви!
Живееш! Изглеждаш като мъртъв,
нещо друго душата неспирно ми мълви.
Не може да си туй което искат хората, ...

Сладка думичка. Душевна мъка.
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.
Скърцат мислите, политат малки лястовици, ...

Аз чувам воя им протяжен и неистов -
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.
Днес с образи на преродени Юди, ...

Лицето на нощта
Лицето непрогледно на нощта
помръкна от плача на тишината,
а спомени, отвлекли пак съня,
полека разсъбличат ми душата. ...