Капка
Събира капката във себе си света,
пречупен, крив и преобърнат,
а после в миг, под напора на тежестта,
в земята бързо ще се върне. ...

Колко прекрасно е времето навън,
с вятър нежен като на звън,
а цветята са цъфнали в красиви цветове,
под едно светло синьо небе.
А слънцето отгоре гледа и се смее, ...

Спокойно е!
А чуваш ли дъжда?
Ела със мен навън! Да повървиме,
и капки да ни галят във нощта,
да поговорим... или просто помълчиме! ...

М И Р
(превод от руски: „свят“)
Хей, стани, войнико млад!
Погледни небето! Виж звездите!
Гледай – повече са от душите ...

Богат си, казваш. Караш лъскав джип,
луксозна вила имаш край морето,
на приеми те канят като ВИП...
Но бие ли в гърдите ти сърцето?!
Натрупа през годините пари – ...

МЛАДЕЖКИ ПЪПКИ
Само да ми се махне от лицето тая отвратителна гнойна пъпка и направо ще ù скоча. Няма значение къде и как, горе-долу знам къде живее, Студентският град не е толкова голям, няма и шейсетина блока, ако трябва ще обиколя всички общежития едно по едно...
Влюбен съм до уши в нея. Не сте в ...

От години с приятели пия - страхотна тайфа
От години живея и скитам с мисъл една:
Накъде ли вятъра гоня
и развалям сладкия сън
на спящите хора среднощ с китарния звън? ...

Хайде, спи ми, детенце,
под щастлива звезда,
и завий се с листенце
от добрата бреза.
Ще те милва, детенце, ...

- Докога трябва да чакам да вземеш решение? - попита унило Мади.
- Защо така си се разбързала? Като реша, ще ти кажа. - отвърна ѝ ядно Кери.
Те бяха 18 - годишни еднояйчни близначки. Чернокоси, синеоки, стройни, с трапчинки (Мади на дясната буза, а Кери - на лявата). И до тук се свеждаше тяхната при ...

Душата ми - от бури наранена,
сърцето ми - тревожно от любов,
ръцете ми - две птици уморени,
очите ми - изгарящи от зов.
Към теб летя насъне и наяве, ...

Не всичко е зад мене
Не искам да се съглася,
че всичко вече е зад мене!
За още радост се глася,
Душата ми за още стене! ...

Читателю, с изтънчения вкус,
ела в света на моите сонети!
Танцувам в тях житейския си блус
с една звезда, която вечно свети.
Във извора на старите поети ...

Кажи ми как без тебе да живея
Умирам бавно всеки ден
Отново всичко се повтаря
И тъй далече си от мен
Кажи ми как отново да забравя ...

Топлината покорява
Вейки, покрити със скреж...
Образ отлита, оставил копнеж...
Устните топли! Огънят снега топи...
Сълзи горещи! Природата трепти. ...

Пешо е прекрасен мъж.
Поласкаван не веднъж
от красиви дами, нежни
сред мъжете все вървежни.
Ала Пешо не се дава - ...

Тя стои и мрачно в мен се взира,
Времето като река извира,
тичат, бягат белите вълни,
крещят в омара бледите сълзи.
Защо останах в мрачния ти ум? ...

Искам завинаги мен да забравиш,
в душата било е каквото било.
Не искам миг дори да ме жалиш,
не слагай, не слагай черно було.
Аз всичко забравих то бе отдавна, ...

Като спомен от стъпки по плажа,
като вихър от есенни листи
преминава тук верната стража –
вечни спътници – нашите мисли.
Като пенна вълна и прохлада, ...

Избор
Бели стъпки на сън и будуване в шепот.
Светлина за душата. Тишина и покой.
Вън е шумният грак на човешкия епос.
Моят свят, кой от двата е? Кой? ...

Много кратко е времето
за живот на тази планета.
Глупаво е да носим бремето
на мълчания и на вендети;
на скрити истини и омрази, ...

Цветя обречени на Бога
Аз любех паднали богини,
клакьор бях на бездарни смешници,
живях с „човешките руини”
на непокаяли се грешници ...

... по трети петли
невъзможното спря и зачака
нова възможност сред мрака
бе градило с майстор Илия
вместо дом просторна килия ...

Виж! Ето тук се събувам!
После свалям от мен всяка свян!
Нека всичко за което си струва,
бъде истина, не просто блян!
Мога с нож да разрежа нощта ни! ...

Лястовичка малка, бяла,
отдалеч е долетяла,
рожбите си да роди
тя по нашите земи.
Под стрехата кът намери, ...

Покрай скучните филми бездарни
от екраните дето струят,
имах случай – щастлив – да попадна
на Модуньо в прекрасния свят.
Любовта им с Франческа да видя ...

Намразих всички, на които съм приличал...
Омразата скъсява разстояния.
От моравия залез съм осъден:
скъсени коридори, във които
и за разстрел ще бъде тясно. ...

Равновесие
животът
смята и премята
на правия конец
превръщането в бримка ...

Нима ще ни стигне това съществуване
да си казваме с поглед и думи "Обичам те!"?
Любовта ни прилича на безкрайно сънуване,
но обсебва реално сърцата и мислите.
Убеден съм, че тя ще е винаги в нас - ...