Съвременници
Защо напрегната съм още?
Поглеждам- вече полунощ е,
а през закритите клепачи
усещам, как без сълзи плачеш. ...

нeка помaзвaт
(Лeлка) Cтиходèлка и
(Чичкo) Лиpѝчкo

Homo sapiens
Днес, слънчев ще бъде денят.
И в душата ми, слънце ще грее.
Върховете пред мен ме зоват.
А там и дърветата пеят. ...

Единаци
аз и ти носим овчата кожа
нея я стрижат любящи овчари
вие вълкът и у мен и у теб
срещу всички уютни кошари ...

Сънувам те - най-будният ми сън,
отворените мигли потреперват.
Единствено чрез теб излизам аз навън,
извън реалността, която ни отмерва...
Вселената е само мащеха за нас - ...

Сладост
Тази нощ създадена за двама
Ражда страст и малко драма.
С нежен танц докосвам аз звездите
Мога да ти прочета греха.. в очите. ...

Нощ. И звезда.
Лунна пътека;
и конната езда
по мъгла мека.
Тишина, звън. ...

Изпращам думи любовни по вятъра
да се сее любов по света,
да никнат чувства любовни в сърцата ни
да мислим любовно за дела от любов!
Изпращам думи любовни по вятъра ...

Приятелка на тъгата
Първа приятелка съм вече на тъгата,
С нея дишам, плача и живея.
Заседна като камък във краката,
Рече : Слушай мойта алинея! ...

В тоя ден, когато ще отключа
последната врата пред мен.
Ще коленича, бели членове ще сключа,
и за първи път... ще бъда победен...
Ще бъда много мъртъв, в тясна дупка, ...

Ти сам избра житейската пътека.
Ти сам избра морето да плениш.
Бъди щасив и съхрани човека
и постарай се, да го отстоиш.
Че хищници населиха земята ...

Хайдушка есен
Вятър върлувал снощи в гората
в сив ямурлук от мъгла,
шумките тръпнат слънчево златни –
нанизи лятна нега. ...

(това е продължение на предишните части)
Сигурно се чудите защо изобщо съм си измислил въображаем приятел. Нима просто съм искал да бъда сам? Ами дали в началото ей така, на шега, съм си представил едно малко момче, горе-долу на моя ръст, с протрити дънки и тениска на „Костенурките нинджа”, с кестен ...

Черното стояло ми добре,
но бялото обичам повече,
защото е обагрено с чисти* цветове…
и черното е цвят нали?
По–различен е от другите, ...

Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...

Зад всеки ъгъл - овдовели мечти
Дрипави усмивки накъсани
От забравяне
От пренебрежение
В очите на детето се чете забравената сладост ...

Пареща следа
Аз тичам след залеза вечерен.
Искам да се надбягвам с изгрева.
Вървя по твоите стъпки бързи.
Да те достигна не винаги успявам. ...

Красотата е в постъпките, а благородството – в красотата.
Съдбата е жестока кучка. Затова да й сложим белезници и да я изнасилим!
Четенето на поезията на Робърт Бърнс означава да виждаш звукове и да чуваш букви.
Творецът трябва да съществува само и единствено в изкуството. Всичко, което му пречи да ...

Тази бяла циганка на надеждата
все ме мами по неутъпкани пътища…
Сънувам те често сред люляци, а е декември –
дори и неделите – са само студени прегръдки…
Аз не страдам, ...

Невъзмездèно,
злото си вменява, че
е насърчèно...
Невъзмездено,
злото си вменява, че ...

Той мълчи, отдавна мълчи,
от годините онемял.
Във очите му топли искри,
а дълбоко в душата печал.
Има олющен прозорец ...

Ще си тръгна. Ще хукна навеки
по пътя обрулен - с покой,
с една надчовешка утеха,
че този свят беше и мой...

Едно писмо към всички, които осъзнават защо са мързеливи и към всички, които искат да се замислят защо са лениви. Какво представлява мързела? Може ли да те обиди факта, че някой ти е казал в лицето, че си мързелив? Това са въпросите, по които искам да поразсъждавам днес. Погледаното от различни глед ...

ТОВА СЪМ АЗ
Край мен обичам да кипи,
да вият силни децибели.
И всичко яростно да ври -
чернилката да се избели. ...

Хей, сладурано, я топката подай насам.
Да ме е срам ли? От какво да ме е срам?!
Аз също обожавам да лудувам,
да пея силно и мокра под дъжда да потанцувам!
Преди да стана мама, аз също бях хлапе ...

Да те преглътна....
Помолих се дъха ти да преглътна
И го преглътнах, и живях...
Но сякаш из мъгла безпътна
Се лутах, лазех и вървях... ...

Невидима душа
Смачкана, отхвърлена, ненужна –
питам се живот ли е това?!
Болката сърцето ми пронизва,
уви, че крещя, никой не чува. ...

Брегът осиротява
След лекомислието на Деня,
брега осиротява.
Пред мен,...
ръце потрива само ...

Понякога...
Понякога откривам дрипи..
Захвърлени в душата на момиче ...
Отскубнати самотни звуци
В търсене на някоя ...различна.... ...

В порой от спомени те нося,
а времето е придошла река,
от него сякаш милост прося,
а то в забулени лица
приижда на големи капки, ...

Да можех да бъда
Да можех да бъда полянка една –
зелена, от слънце огряна –
туристи дарявал бих със ведрина –
от мен да си тръгнат засмяни. ...

Замразявай си грозната дума.
Не ровичкай във гнилата шума.
Не пледирай за лошия ред.
Не харесвай и тиква на плет.
Не обичай да правиш золуми. ...

В Странджа, девойко,
ти усмихваше се чудно.
И туй твое сърце бойко
да забравя ми е трудно.
Че тази усмивка рай е за мен ...

(превод от хърватски)
Все повече грижи има, но ти не си виновна.
Все повече книги има, а все по-малко читатели.
Затова спокойна бъди поради чуждите съображения.
Все повече се срещат хора, а все по-рядко човеци. ...

В съня ми идвате вий, Ангели от Светлината,
напътствате ме как да съм добра,
дарявате ме с мъдростта на небесата
и учите ме как да се смиря.
След срещата сърцето ми ликува ...

От нищичко казах ви не разбирам!
От вино, от ракия, от жени.
Рано вечер се прибирам,
ден след ден животът ми върви.
Мислете ме за странен, за тип особен може би, ...

Обичам теб.
навярно до полуда,
съм глупава и аз,
а ти от някъде
си тръгваш. ...

Беше нощ
и душите ни светеха -
разпилени от вятър светулки?
искри над пожар?
Днес – ...