На тъмно в коптора свит на кравай
на чужди спомени лежеше,
а Тишината съкрушена от този жалък край,
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат, ...

търсенето на
истината не спира
да предизвиква

Целунат от смъртта,
със забулено лице пред
очите на Темида,
поредният грешник си отива.
Подхранвана от алчността, ...

-Кой лумка в тоя късен час?
-Аз лумкам - каза Фингльо.
-Иди си! Аз не съм такваз!
-Не си? Я, я да видим!
... ...

ИСКАМ
Искам да съм калинката,
кацнала върху ревера ти...
Само да съм снежинката,
стапяща се върху лицето ти... ...

Вечерта със тихи стъпки идва,
изгряват световете в нощта,
а за стоя утихнала и тъжна...
изгубила пътя към своята душа!
И уморена навън ще приседна, ...

:)
Призори.
Точно преди да е съмнало.
Той бавно отпива.
От отварата. С бърбън. ...

ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ
Животът отминава и в кръговрата
безжалостен и толкова неуморен
денят заменя нощта, а лятото - зимата,
това факт е, очевидно безспорен. ...

Какво е богатството? Да имаш много пари, с които да си купиш най-хубавата къща, с най-модерното обзавеждане и голяма градина? Да имаш най-новата и мощна кола, за която всички биха ти завидели? Или да бъдеш толкова богат и известен, че целия свят да знае името ти? Да, може би за много хора това е бог ...

Във тихия ми ум отнесен
от сладост, мъка, суета,
се чуваше и сякаш песен
объркала тоналността.
И знаете едно фалшиво, ...

„Ѝде ли КОЛЕДА, мамо?“.
„Ѝде ни, рожбе, потрай!“.
„Искам по КОЛЕДА, мамо,
да си играя безкрай!“.
„Искаш, не искаш, почакай! - ...

Тя е вътре в мен.
Черно-бяла.
Нарисувана с твърд графит.
Корава. Неостаряла.
И тежка. Като гранит. ...

Кехлибар
Мекият цвят, кехлибарен,
приятния хлад на леда
и звън, от кристала, омаен,
прогонващ всяка тъга... ...

Когато пълна е луната
и с пълни джобове – властта,
не искай ти от тъмнината
да се роди красив деня.
За някои – красив ще бъде, ...

Любов
Когато мъж жена от Страст желае
той мълнии лови и пали огън,
а пък жена, когато мъж познае-
това си е послание ...

От бури, ветрове и необичанесе превърнах в себе си!
Кали се душата ми
и сърцето ми се втвърди.
На камък стана...
тежи в гърдите. ...

Masks of yesterday
make me feel empty...
I've no words to say
How much pain I've felt!
To think you know ...

Тази вечер е сплела прилежно коси,
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.
Трептят неоново и плахо в тъмнината, ...

Учител бях по български език
и винаги наивно се стремях
такъв да съм – Учител, не критик,
повтарящ чужди мисли. Често бях
ту хвален, ту упрекван, но щастлив, ...

Декември с мириса на самота
и на пречистване душевно.
Без теб свободна, но сама,
отшелничество, но лечебно.
В чужд град, на петия етаж, ...

Двете ризи
Извадих на показ мръсните си ризи
и аз, като своите трудови братя.
Миришат... от пот и вкиснато подгизнали.
Една и съща нали ни е съдбата. ...

Тя, Любовта... разпръсква надежди,
раздава усмивки и пръчици смях.
Щастливо момиче с бели одежди,
красиво развява букли от страст...
Омайва със думи, поднесени финно. ...

Хем капризно, хем се сръдли,
хем не може, хем тормози.
Хем обижда, ненавижда,
после чака пак шестака.
Хем игриво, хем свенливо, ...

Тя беше част от житейския ми път. Появи се внезапно в битието ми по някакви закони свише, и по същите тези закони така изчезна без следа.
Съдбите ни се пресякоха за малко, но още от първия път смътно почувствах, че няма да се харесаме. Всъщност, аз наистина не я харесвах и не ù симпатизирах. Защото ...

Есен тъжното си крило
ще разпери някой ден,
но с мъка и пот на чело
човекът ще бъде спасен.
Не унивай, бори се ти докрай, ...

Приел съм ги тези сезони
за дарове божи към мене.
И щастие все ще ме гони
при тежките даже промени.
Вървя си със дните горещи ...

Младост, къде те оставих?
Младост, къде те оставих, на кой ли завой,
щом във дребнавост и скука съм здраво заседнал?
Време бе — все се търкалях, не знаех покой,
млад бях и весел, а станах разумен, улегнал. ...

Деца на Дедал
"Хайде, моя душа - да опънем платната!"
Паруш Парушев
Хайде, живот, да опънем платната!
Хайде да литнем с бохемски криле! ...

Мъж
Аз съм един мъж обикновен,
не съм красавец, нито супермен.
Един Човек сериозен и вежлив,
харесвам жените и не съм срамежлив. ...

Две-три епиграми
1/ Най-много, братя ми тежи,
че всичко правим със лъжи!
2/ Не можем да се разбереме,
кой ще даде, ...

Душата ми в стих се разголи
и даже не се посвени,
че всички видяха я гола
с развяти от рими коси.
Изобщо не се притеснява, ...

Отвън ще спиш довечера, сърце,
аз няма да те каня в мене тази вечер.
Солени мигли на разплакано дете
по ледени прозорци пак се стичат...
Горча във орбитите на копнеещи зеници ...

Ще плачеш за децата си, Българийо.
Ще плачеш, че ни изгони във чужбина.
Толкова жестоко ти постъпи с нас, Българийо,
че накара ни да милеем за нашата родина.
Хлябът ни, в чужбина е горчив. ...

отлитат секунди, минути, живот.
няма те в дните ми.
бях докоснат от твоята нежност
жена недокосната, мой блян.
оранжево мое кълбенце. ...

Живот, квартално-спален,
с намаление.
Като обувки чужди.
Тесен.
Кога спечели, хитро, ...

Никой не може да си представи, че сме свързани
и оковани с погледи и мисли...!
Никой не може да види, че се поздравяваме и
сбогуваме отдалече и безмълвно...!
Никой не знае, че през деня сме тихи приятели, ...

Най-големият ми асансьор... така де - страх!
Тръпка. Неспираща, неконтролируема тръпка ме побиваше до костите на мозъка ми. Усещах всяко едно вдишване дълбоко в носоглътката си, а тръпката не спираше да ме тресе. Бях на път да се сблъскам с най-големия си страх. Усещах сърцето си как спря да тупти з ...

Седемнадесет мига взривиха света,
ехидната хитрост постави леда,
седемнадесет гряха окачват бесило,
за тези без съвест няма кандило.
Седемнадесет стъпки към пропаст без дъно, ...