Щом звънне телефонът,
знам, че търси ме Отвъдното,
черната материя шепне
с тайнствен глас,
затова на явката, ...

Небе ли си, самотен кръст в душата,
защото ме боли от всеки полет.
Дете ли си, греховен нощен вятър,
а искам да те любя аз без корист.
Море ли си, лъжовен в мене пясък, ...

Да се влюбиш зимата боли!
Жестоки са температурите.
Жестока е действителността.
Да имаш хубава пролетна градина
e истинско щастие! ...

Счупеният циферблат
на времето,
показва множество лица
с белези от събития.
Нарциси в огледалото ...

Не е сън!
Всичко е толкоз красиво!
Цветята цъфнали навън-
хората не гледат криво.
Усмивки, детски смях, шеги, ...

Зори изгряват, аз съм на път.
Свежа трева избуява.
Вятър вее във потаен кът
и душа ми тамо се успокоява.
Че животът път е, макар нелесен ...

Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...

I've been told
I am a lot
of things -
once a piece of gold,
another - empty pot. ...

За теб пребродих сто
вселени;
сред Космоса издирвах
твоя лик.
На любов в жарава бяхме все пленени, ...

Волен Сидеров се съгласи доброволно на публично фиаско като политик. И заслуга за това фиаско имат не злобните, но тъпи казионни медии, нито платените соросоидни хейтъри по форумите, спонсорирани от политическите му противници. Те го маскаряха от години, а Сидеров и "Атака" все оцеляваха със своите ...

Не ме чакай там, в другия свят.
Мил, галантен и престорен.
Принц не си. Нито принцеса съм аз.
Нито всичко е цветя и еднорози.
Здраво стъпили сме на земята. ...

Животът в мене бавно се завръща,
да ме освободи от тежко бреме.
Но гледа строго. И намръщен е -
сърдит ми е от доста време.
Че дълго нищо не ме радваше. ...

Заставаме вечер пред огледалото с размазания грим от сутринта. Под ярките флуоресцентни лампи виждаме изсъхналата, ронеща се спирала, събралия се в ситните нови бръчици грим (появили се след поредната година на мръщене дали пред компютъра, дали докато запали колата в студа, дали след като се заляхме ...

Бях сред ангели в чисто бели престилки
и професор с наистина златни ръце.
С насъбрани у тялото черни горчилки,
довели ме тук на това дередже.
Под упойката бързо отпусках ресници, ...

Старата пейка самотна стои
птиците днес са без глас и не пеят
в парка е тихо, а тишината тежи
вятърна песен с тъга щом се слеят.
Слънцето скучно протяга лъчи ...

-Какво си направило ти?-
Черен гарван, магаре попита.-
Имаш толкова дълги уши,
а не можеш да литнеш.
- На гърба си, аз носих Иисус! ...

Все по и по
/пиша ти писмо/
Обичам те! Все по и по…,
но трябва да ме пуснеш веч -
доби ме в най-гроздовата сеч ...

Колко много жени
спят си самички в леглата,
за себе си търсят мъже, но уви,
с тях ги не среща съдбата!
А мъже покрай тях колкото щеш, ...

Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...

Гледаха се най-вече със страст,
ала болката от неизживяното
ги караше да бъдат далечни.
Създадени били да живеят
един за друг, ...

В моментите на слабост те обичам,
в които те познавам само аз,
тогава ме допускаш да надничам
в душата ти, останала без глас.
В мига на радост искам да съм с теб, ...

Черният ангел….
Глава 4
Бях потресена от всички онези чувства, които изпитвам. Жаждата ми да докосна Мейсън Ръш вървеше ръка за ръка със страха, който ме обзе. Думите, прошепнати в ухото ми не бяха молба, нито въпрос, а констатация. Неговият неистов магнетизъм превръщаше тялото ми в роб на неговото. ...

Не е наред да бъда като другите,
за природата ми е доста присъщо
да блъскам вечно себе си във ъгъла
и пепел огнено да ме прегръща.
На пиедестала са поставени момичета, ...

Аромата си ти съхрани,
крехко цвете, немигнало с дни!
Чуло топлия пролетен зов,
светла чашка ти пълниш с любов!
Нека птица от сладкия сок ...

...Облачета бели...
(Посветено на белите тъмнини )
Благослови ме облаче бяло,
Една нежна и бяла тъмнина в небето,
сътворила се от дим, памук и въздух ...

На капки се стича денят,
те в сухи очи се преливат,
сътворяват тъжна сълза,
натежала от време отминало.
Изпарена от морски вълни, ...

Повярва ли? Сърцето ти че е пленено,
В душата ти! От где са тез сълзи?
На тялото дори е толкова студено,
по пътя на живота все нещо те грози.
Вярата! Единствено в нас остава, ...

Погледна ме в очите и ми каза:
– Животът си отива... не остана!
И погледът й сякаш ме преряза...
Не знаех, че сбогуваме се с мама!
Така осиротях!... А колко пъти ...

По вода се движа аз
със греблата, раз и пляс.
Най-приятната разходка
случва се със малка ………
(лодка). ...

Розичко!... Трънко!...
По твоето бодване
вехнат и грейват!...

ОТНОВО ЗА НАС
От всичко съм разочарован.
И не очаквам блага вест.
От злото хорско съм отровен...
Не срещам и човешка чест! ...

Баща и син
Един семеен спектакъл,
на живота в кръговрата,
повтаря се безкрай,
спектакълът за сина и бащата! ...

Приказка за колелото
Казват, че животът е колело, което се върти. Един път сме на върха, после на долния край. Но надеждата ни крепи, че колелото все пак се върти и не след дълго отново ще сме на върха. И така е от раждането до смъртта.
Имало едно време един принц. Млад, красив и надменен. Баща му, ...

От градушката все се боим,
от дъжда се пазим на сухо,
все не можем да кажем: "любим"
и сърцето ни бие на кухо.
А щом почувстваме топлина, ...