Символ на живота
Нощта се ражда в твоите ръце
от твоите чувства, любов и сърце
дарявай нежност, ласки
дарявай прегръдки мъжки. ...

ФИЛОСОФИЯ
Не мисля, че защото нямам време,
не се оглеждам, Огледало, в теб!..
О, срам ме е, че Съвестта ми дреме,
и търся Истината в своя джоб… ...

Родина
Хладен полъх слезе от Чумерна,
вейки разлюля със шепот тих -
дали на хайдути клетва верна
или Вазов ме приканва в стих ...

Какво от мене ще остане
във този свят невъзмутим?
Живота в мене ще престане
да бъде тъй непоклатим.
Но мойте стъпки ще минават ...

Тръгни към мен без чувство за вина.
Вината, тя е само за страхливи.
Не сме случайно в тази стръмнина,
самотни и нещастни, и неживи.
Телата чужди устни ни ги пият, ...

Градина от рози, аромат на жасмин,
не хвърляй камъни в моята градина.
В сърцето искра от светъл рубин,
любов в душата. И тя не изстина.
Градина от рози с остри бодли, ...

Тихо е. Облякла тишината
сивата си рокля от бездумие.
Прекосила с босите крака земята
и нарисувала в света безумие.
Онемели птици, хора, мравки ...

Често ми казват, че съм разсеян,
че не съм на земята, че съм завеян.
Но никой наистина не знае
къде моята мисъл се рее.
Истина е, аз понякога не съм тук, ...

И ето пак съм с химикал в ръка,
и започвам да пиша поредните
тъжни слова.
Не беше ми звънял от дни.
И днес телефона ми позвъни, ...

Първа любов е! -
И плахосвенлива! Но
как ѝ отива!!!

Защо е казано
от кал, че сме направени;
към кал за да се върнем ли?
Не можем ли да бъдем въглени;
ярко с теб да изгорим? ...

Притча*
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна-
и другарувал с птиците и зверовете... ...

Как
В градината на Есента се случи нещо.
За него дълго ще си спомнят дъждовете.
То, в тишината между вплетените ни ръце,
показваше ни как живеят и обичат цветовете. ...

Мъгли
Закрачила в късния следобед, видях, че вятърът е млад и жизнен.
Листата - все така красиви, пътеките - все още непочистени.
Оставих стъпките си по цвета на времето, разбърках се със тях из вятъра.
И паркът кротък замълча умислено, а хората съдбите си размятаха. ...

Прашинки сме малки, дори не микрон,
от Космоса... Свят от безкрая.
Където се раждат, умират звезди,
изригват стихии в омая.
В небесната книга написана там ...

Не можем винаги да бъдем силни,
протягаме ръка към слабостта,
изгубваме се в нейните лавини,
и в болката затрупва ни снега.
Съдбата ни не иска да останем, ...

Прегорялата трева на есента
все връща ме към нещо
прегаряло и в мен като главня,
но прибулено във пепел -
към вълните на узрелите жита ...

Щом синовете пораснат,
майките тайно скърбят.
Думите, диви потайници,
крият се, сякаш са грях.
Скърцат сърцата отмерено, ...

Валиш - безкрайнотопъл дъжд,
проникваш
през фините отвори
на тялото и на душата...
Не мога и не искам да те спра - ...

Есенен етюд...
Носталгия чаровна
от есенното време
подкупващо напомня
плодът да прибереме: ...

Следа
отново нищо ново под небето
вали и стича се навсякъде вода
чадърите прикриват битието
и в сивото оставят шарена следа ...

Лош късмет ли беше ми кажи?
Или все попадам на неподходящи....
Дали дявола така жестоко ме прокле
или просто е въпрос на време?
Защо все поглеждам в кафявите очи, ...

Очи необяснимо вярващи
във теб. Че ти си правилната личност.
И лапи, с топлина докосващи
лицето ти, окастрено от драматичност.
И лай, по-силен от будилник ...

Отроних за теб една сълза
и погледнах нощната звезда.
Опитах се да не мисля за теб,
но ми е трудно всеки ден.
Липсваш ми, братко, всеки час, ...

всяка вечер смъртта идва
пие от виното си и разказва
за душите
сутрин не помня нищо
тази вечер нямаше достатъчно вино ...

май 2013 Румяна Славова
Рисувам страхове-
в различни цветове.
Кръщавам поотделно всеки-
да ги разпознавам. ...

Сърце - Икар;
Съзнание - Дедал;
Криле в пожар
избавят се от кал
Не ща да тъна бавно, ...

ПРОФАНИЗАЦИЯ!
Слушам серия дискусии в навечерието на референдума "ЗА или ПРОТИВ електронното гласуване". Но, не зная защо непрекъснато ми изникваше една асоциация с един стар виц от времето преди да се разпространи масово употребата на компютърните технологии.
Та, ето го вица:
" – Иванчо, какво прав ...