ако чуя онова - "обичам те"
светът ми пак ще потрепери
земята под краката ми ще се вълнува
езерата във очите ми ще кипнат
(сто по Целзий - съвършена буря! ...

Правда в днешно време
(Пресаташе Г. Бошнакова)
Скъпи сънародници, мили и добри,
настъпили са черни дни!
Без протести и кавги... не минават дните ви. ...

Ризова,
Колко ризи
смъкнаха от изтерзания,
отрудения, закопания
човек?! ...

На майка ми
Ти си, майко, тъй добра,
но си тъжна и сама...
Не, недей полива със сълзи
повяхнали цветя!... ...

Нощ. Големият град. Студено е. Улиците - страшни. Видяха се. Той и каза всичко. Обича я. Последна среща. Оплескал я е. Big time. Следват го. Няма как да избяга. Не и този път. Вкъщи. Хлороформ. Парцал. Право в носната му кухина. Той се събужда. Главоболие. Тениска. Завит. Грижливо. Белезници. Рамкат ...

Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...

Целувам със трепетни устни очите ти
и те засияват със блясък и плам.
Запомнила устните грейва душата ми
намерила пристан обичан, желан.
Целувам със слънчеви устни косата ти. ...

70 години мир
Седемдесет години мир,
Европа раните не помни,
предлага социален пир
на африканците безродни. ...

Бъдете умни, мили
бъдете винаги добри
и с радост усетете
как връщат ви се
веселите дни. ...

Душевен огън
Обичам те!... Такъв те искам!...
В огнени пламъци аз горя.
Мисълта ми те докосва и усещам.
Силната любов те плаши! С какво живя? ...

Виното едва допила,
някъде след полунощ
сред тишина намерила закрила
усещам прилив на безкрайна мощ...
В мен стаил се плахо, мълчешком, ...

Единствен – твоят смях
Когато тръгнах през света,
всичко беше непознато.
Непознат дори греха,
с който бяхме като братя. ...

... добре, че не мога да пея
да не чува сърце ти гласът,
мога само във стих да излея
всяка капка пропила ми гръд,
вярно друго е думи да чуеш, ...

Ето - наближава новата година
и нека пак любим нашата родина,
че тя едничка ни е на света -
земя хубава, като китка цветя.
И светлината си е тя за нас - ...

Тя е слънце, той е шепот.
Тя е ручей, той е звън.
Пада вечер, вопъл неизречен
прокънтява нейде огнен гръм.
Тя е пролет, ...

когато ти раздават
щастие…
не взимай.
трудно
ще запазиш ...

Мускулната треска е благодарността на тялото ти за това, че го поддържаш здраво.
Егоизмът е най-човешката черта в характера. Какво по-човешко от това да се опиташ да съхраниш живота си, да го направиш по-лек или просто да си доставиш повече удоволствие?
Наречете ме луд, но предпочитам самотата пред ...

Слънцето скри се зад плътна завеса
и се гърчат дървета под тежката преса
на въздишка дълбока, на яростен гръм.
Плаче небето. Страшно е вън.
Прегърни ме! Нека бъдем сами. ...

Сол
В читалнята задрямвам благо
над шепнещите редове.
И унесът ми кратък е, но сладък –
богат на други светове. ...

Селото е моята родина
За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в град живея вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден! ...

Живея кротко в мойта гара
и влакове се разминават.
А като пушек от цигара
отлитат дните. Заминават...
Пътувам с влак и се завръщам ...

Възрасти
Безспир летеше младостта напред,
ентусиазмът џ за миг не спадна –
изящна, малка фигурка от лед,
окото радвала от ден до пладне. ...

Здравей,
стихосвят!
Здравей,
стѝхо
свят!

Ако поискам, ще ми подариш звездите,
мечтите, цялото си бреме,
ако поискам, и душата ти ще взема
ще ми отнеме няколко минутки време.
Ако поискам, егото ти ще погълна ...

Любовта със самотата, знайте ми е нужна,
да чувам в тъмнината моето сърце.
Не искам себе си в разруха да превърна,
да гледам искам Аз сияещо лице.
Любов, която да върви до моето рамо, ...

Този дъжд не дойде ненадейно.
Този дъжд е отдавна очакван.
Днес умишлено слънце не грейна
и се спуска морето по капките.
И брега ще превземат вълните, ...

Фантазия
Утрото красиво събужда моите мечти
На зазоряване откривам огнени лъчи.
Очите любопитно заиграват.. видят ли те близичко до мен.
Зеници рязко разширявам, галя те със поглед притеснен. ...

- БЛАГОДАРЯ ТИ ...
За това, че ме случваш...
За това, че те има...
За това, че сме…
За това, което получавам ... ...

И накрая боли.
Боли, когато те разочароват.
Защото си се надявал толкова дълго.
И накрая - нищо.
Оставаш празен. ...

С уверени стъпки,
по ръба на бръснача,
с любов към живота
вървеше с тъгата.
По пътя си стръмен, ...

Аз съм човек с двоен профил;
никой вече не гледа "анфас"
Отляво един; отдясно е втория;
лик обърни, повтори го на глас.
Истината: ...

Не знам дали пропадам или пък летя.
Няма стабилност, за която да се хвана.
Със стрелите в сърцето си ще заплатя,
но нека получа душевната прехрана.
Защо изправям се сама и невъоръжена ...

Трети път започвам да ти пиша.
Трети път, намачквам си листа.
Дядо, колко много те обичам,
с подарък ме дари за любовта.
Не искам много. Аз не лакомея. ...

Откос с думи...
/...не с куршуми.../
Поезия,
проза,
невроза в жанра. ...

Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...

Пр.
Чети!
Не си ти когато си прост
Ума ти избягва някак моя въпрос
Мълчи! ...

Звъня
Звъня и звъня, но никой не вдига,
Часовника гледам и кърша ръце.
Звъня и звъня, но никой не вдига,
Разтревожено гледам и бърша лице. ...

(из цикъла “Вицове в рими”)
В читалнята е пълно. Тишина.
Вглъбено поглед всеки е забил
във книгата пред себе си. Една
студентка явно, с вид наивно-мил ...

ЛЪЖИ
Една, две, три... Не ги броя отдавна.
Дълбаха пропастта си със години.
На първата повярвах. После паднах.
Болеше, но преглътнах. (чух „Прости ми”) ...

Подреждам гардероб със стари дрешки…
(Кое да хвърля и кое да задържа?)
Че кръпките добре прикриват грешки,
но дрехата превръща се в лъжа.
Изрязвам мислите от стари планове. ...