Опитвам се да ходя с Теб, мой Боже.
Направя крачка, после сбъркам две.
Но щом животът ми на карта е заложен,
Ти вдъхваш сила в моето сърце!
Познах Те и обикнах Те веднага. ...

"Всички са еднакви",
казват те,
но не е така, отричам.
Всеки различно наранява
моето сърце. ...

Хъбъл
Продавач на фалшиви надежди,
оплаквач на умрели мечти,
все по-често оттатък поглеждам,
там където съм стигнал почти. ...

Дължа любов на малката тревичка.
Тя пръстите ми гали без да чака
да я прегръщам, да споделям всичко,
а просто... тихо съществува в мрака.
Дължа любов на слънцето, което ...

Измислях те.
А ти дойде и ми се сбъдна.
За кратко.
После се разминахме.
По пътя на разумното мълчание, ...

За теб бях навик,
коте мъркащо
в краката ти,
с което
не е лесно ...

(всяка прилика с действителни лица и събития е случайна)
Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше да превари дъждовете и първата слана. От светло до мръкнало, все навън. Обичаше земята и никак не я свърташе вкъщи. Пък той, дворът, пъстър като китеник и подреден, подреден. Не беше останала шепичка п ...

Тя държеше да е винаги твърд.
И по възможност, леко забелен.
Притискаше го до своята гръд.
За деня беше пети. Пореден.
Приятели я съветваха: на ден само един. ...

Ще забравя за теб! Знам, ще мога! След време.
Ще изтлее тъгата в очите ми,
ще се срещнем навярно, аз през теб ще погледна
и ще бъда онази, щастливата.
Ще отмине по пътя тази пареща нежност. ...

НАПРАЗНО
Все залагам на твоите думи.
На онези, които с бодли
кърпят всяка лъжа помежду ни
и съшиват със бели конци ...

МОКРО
Спорът заплашваше да наруши обичайното спречкване между двамата стари приятели – две древни годзили на мисълта, обречени да бъдат заедно до края на Времето. Единият беше брадясал, на около шейсет, с много бръчки, които го правеха грозен като сушена кайсия или като повехнала смокиня, лявата му ...

След бурята
От небето черна стихия
връхлетя като хала земята.
Със светкавици - огън гория,
с гръмове онеми планината. ...

Не се страхувайте от самотата
не е най-страшното на този свят.
По-страшно е да бъдеш сам сред много хора,
по-чужд от незаконен емигрант.
Не се плашете, не бягайте от нея, ...

Войни
(семейни битки в рутината -1)
/в спазване на обещанието за малко отдих от "черния мрак" - към "сивия" :)/
– Ех, каква ми мацка беше –
‘се пред огледалото стоеше.. ...

В една неспирна битка с времето,
където то е вечен победител,
където нямам нищо да ми вземете,
където съм пасивен, глупав зрител.
В една борба със секундарника, ...

думите
които премълчах
ширят се из моето съзнание
и дано поне една от тях
те докосне мислено ...

Озвучават нощта страстни стонове
и пулсира във нея любов.
Тук е място на сбъднати блянове,
гравирани в лунен обков...
Малки феи - светулки летят ...

Пътувах в снежна виелица. Прибирах се у дома. Домът ми, където никой не ме чакаше. Само цветята, които бях оставила преди време в пълен съд с вода. А преди месеци в този дом имаше толкова гласове, изричаха се толкова мечти, имаше понякога и сълзи, но бяха някак пo-леки, защото имаше рамене, с които ...

Защо за тебе пиша?
Защо калта от тялото ти отстранявам?
Защо въздуха ти дишам?
Защо "лидерите ни" подигравам?
Не за да създавам литература, ...

Какво се случва във душата на художника, когато
под четката му облаци валят
и в рамо гладко се излива светлината
в прозрачен тънък колорит?
Какво се случва във душата на флейтиста, когато ...

РОДНИНСТВО И ПОДБОР
Синът на този и внукът на онзи,
във службите се плетат имена.
Печелят се роднинските залози.
И никнат все роднински семена... ...

Шепне тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи
песните галят нежно, но вече изпяти. ...

Не мисли, че съм плакала (капки дъжд са това).
Есента е наблизо. Сбогувам се с лятото
По пътеки от суха и тъжна трева,
Лъкатушещи бавно на някъде.
Аз съм силна, не плача, ...

Няма те, пред мен букет цветя.
Нелепо е, но всяко цвете с твоите очи ме гледа
и странно чувам топъл, екзалтиран глас,
звучащ чувствително при загуба и при победа.
Представям си ръцете ти как нежно милват ...

Разкаяние
Когато на дървото окапали са му листата.
Когато на плода изгнили са му семената.
Когато на нощта угаснали са и звездите.
Когато на слънцето изчезнали са лъчите. ...

На нея аз посвещавам това,
за нея аз плаках досега.
Дали ти ще четеш това,
вероятно - не,
дали аз ще пиша още за теб след това, ...

Има нещо, за което все така копнея,
а би ми струвало света.
Не се лъжете, и аз обичам, плача и се смея.
И все пак, бих оставил всичко за това.
Искам сред звездите да се запилея, ...

Чувствам че те имам,
а беше тъй далече,
вярвах в тебе мили,
но днес не бе до мене.
Аз горя от мъка, ...

Тя отново бе готова да предаде душата си, да остави тялото си на тях, да го опитат, тази невинност, която носеше в душата си вече се изчерпваше... Тя отново бе готова да се заблуди, да заблуди сърцето, съзнанието си, да направи поредната грешка, която щеше да изстрада така тежко, както предишните... ...

Припламва светлината на надеждата
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,
за да ме спусне в бездната на дните. ...

Беше късна пролет в Парка на Културата и Отдиха в Москва. Кленовете бяха прецъфтяли и стояха окичени с хиляди малки витълца – въртолетчета. Дърветата търпеливо чакаха, променливото пролетно време да донесе така желаният за тях повей, и семенцата скрити във въртолетчетата да се отправят в пътешествие ...

Нещо старо, което намерих докато скролвах из архивите си.

Без Ева в Райската градина...
(един поетичен каприз)
Веднъж във Райската Градина
бе Господ ме поканил сам:
бе точно както по картина, ...